Живот отдаден на децата

„Димитровски пионери, за делото на Българската комунистическа партия, за щастието на нашата  скъпа родина – бъдете готови!“

Този лозунг, изричан от дружинния ръководител на всяко училище, остава в съзнанието на онези, които са били ученици през социализма. „Винаги готови!“, те трябваше да отговорят в хор. Извънучебната дейност на децата бе организирана и централизирана в структури, които достигаха до самото ръководство на държавата.

Иванка Василева е един от ръководителите на Димитровската пионерска организация „Септемврийче“. Името на организацията идва от патронния празник – 23 септември, и антифашисткото въстание, проведено на тази дата през 1923 година.

Иванка Василева е председател на ДПО „Септемврийче“ почти 10 години – от май 1972 до 1981 г. Наследява поста от Тодорка Мурджева, а през 80-те на нейно място идва Магдалена Янкова. Решението за длъжността се спускало „отгоре“ без право на обсъждане или възражения.

На ниво държавно ръководство контактува през годините с трима първи секретари на ЦК на ДКМС – Енчо Москов, Бойчо Щерянов и Георги Танев. Преди тях е бил периодът от политическата кариера на Петър Младенов, затова не му е била подчинена. Разбирала се с всеки един от тях без проблеми. Срещала се и с държавни мъже на още по-високи постове, но само на официални мероприятия.

Най-вълнуващото от тях е тържественото откриване на мемориалния комплекс „Ястребино“.  До откриването децата изучаваха историята на пионерската организация и на родния край. В комплекса започна да действа школа за отрядни и дружинни председатели. „Казано на днешния език, комплекс „Ястребино“ всъщност беше едно зелено училище“, усмихва се Иванка Василева, която, посветила един живот на децата, най-малко обича да говори за себе си. Лично Тодор Живков идва да пререже лентата на мястото за обучение на самите деца, избрани от колективите им за ръководители на извънкласната дейност, наричана пионерска. А пионер значи пръв…Назад във времето се размива тази мания децата да се формират като свръхчовеци – да откликват първи и на световния ред, и на проблемите на комунистическото възпитание.

33 години по-късно, откакто не е на отговорния пост, Иванка Василева признава: Да, лозунгите бяха излишни със своята плакатност и патетина, чужда на детската психика. Но зад тях не може да се отрече разнообразната дейност, способствала за изява и развитие на талантливи деца“, споделя бившата шефка на ДПО „Септемврийче“.

Зад гръмките думи на инициативите тя и днес открива същината, от която не се отрича. Например „Рапорт шеста петилетка“ – дейности, свързани с пионерския труд за родината, събиране на старо желязо, на билки, облагородяване на училищните дворове, помощ на възрастни хора…

„Не, не сме измъчвали като трудоваци децата! Не забравяхме техния основен труд – учебния. Всичко останало беше спомагателно, но запълващо й оползотворяващо времето им, подготвяше ги да бъдат достойни граждани на обществото. “ Пионерското научно-техническо творчество се осъществяваше под девиза „Знам и мога“, спортните дейности „Бързи, смели, сръчни“ и „Футболна смяна“, изучаването на народното творчество – „Пръски от извора“ и др. В историята на ДПО „Септемврийче“ фигурират много имена на много наши съвременници, които са авторитети в своята област. От раз Василева се сеща за актрисата Ванча Дойчева, композитора Хайгашот Агасян, народния певец Даниел Спасов (с когото лично е общувала)…

Наивно звучащите днес програми наистина нямали конкретен автор, раждали се колективно. Например идеята за „Рапорт 6-а петилетка“ предложи Петър Балкански, който тогава беше завеждащ отдел „Пионери“ в ЦК на ДКМС. Идеята за народното творчество, обичаи и традиции е на етнопедагога Лозинка Йорданова. Въобще тогава работехме много тясно със специалисти от различни области и те предлагаха много интересни неща“, припомня Василева. И е убедена, че ако някогашните структури за работа с деца не бяха заличени с прибързаната постдесетоноемврийска категоричност, днешната агресия, попадането на децата в лапите на секти и на криминални групи, зарибяването им с наркотици щеше да е в далеч по-малка степен.

Днес белокосата жена продължава да вярва, че детето е вселена която трябва да бъде насочвана с грижи и любов да прояви най-доброто от себе си. Още през 1988 г. тя става един от учредителите на Обществен фонд „Детство“. В годините на късния социализъм то се насочва към „трудните деца“ – расли по домове, останали без родители. Зад идеята застават авторитети като акад. Илчо Димитров, Йордан Радичков, проф. Чавдар Драгойчев, Бинка Желязкова, Станислив Стратиев, Блага Димитрова, уви, все покойници.

Но пък Иванка е щастлива, че фондът, създаден като гръмка инициатива, се запазва и след 1989 г. Тогава държавата почти абдикира от мащабните дела, но пък трудът на самоотвержените дейци като нея става още по-нужен – чисто и просто броят на децата в неравностойно положение нараства лавинообразно.

Тя продължава да търси съмишленици, които да помагат на деца без родителска грижа да стъпят в живота без сътресения. Някои от тях дори успяват да постъпят във висши заведения. Сред почетните дарители на фонда са Стефан Данаилов, Благовест Сендов, много частни лица и фирми, които са упоменати на сайта на „Детство“. За близо 28 години съществуване фондът подпомага 400 000 деца.