Спомен за българския Джеймс Бонд

Въздействащата сила на литературата е оставила множество забележителни образи в паметта на всеки народ. От своя страна всяка епоха се характеризира с редица особености и често пъти те най – лесно се представят чрез обобщени герои, съдържащи в себе си черти от идеалите на своето време и вижданията на автора. Периода на Народна република България се характеризира с поставянето на държавата ни от едната страна на бариерата, по време на Студената война и последвалите битки на разузнавателния фронт. Всъщност, непропорционално на размера й, страната ни участва дейно в агентурната надпревара, което логично намира отражение в литературата и на синия екран. Всички знаем за агент Емил Боев, чиито образ се подвизава из цяла Европа и дори частично в Америка и Африка. Филмите по романите на Богомил Райнов остават класика на родното кино, но докато неговия герой е изключително многопластов, сложен и дори понякога по човешки порочен, то мистичния Авакум Захов, си остава идеализиран образ.

Емил Боев е професионален агент, обучен и трениран в специализирани школи, рожба на цяла една система. Авакум е доброволец, избрал да помага на държавата си, разчитайки само на аналитичния си ум и физически качества. Често го сравняват с Джеймс Бонд, но Андрей Гуляшки е създал агент, лишен от похот и префърцунена елегантност. Авакуум Захов е псевдоним на останал анонимен герой, който съчетава работа си в контраразузнаването, професията на научен сътрудник по математика и страстта си към спорта. През целия си път той остава сам, вглъбен в работата си, без да изпада в мимолетни връзки с противоположния пол, подобно на Боев и 007. Завършва археология и защитава аспирантура в София, а след това специализира реставрация на археологически паметници в Москва. Вече на работа в Археологическия институт в София, завършва второ висше образование по математика, а като хоби изучава художествена фотография.

Способностите са му забелязани от Държавна сигурност и той е нает отначало за доброволен, а след това за щатен сътрудник на контраразузнаването, понякога е изпращан и като “нелегал” на специални мисии в чужбина. Андрей Гуляшки описва героя си така: „На ръст Авакум е над 180 см, с широки и могъщи рамене, леко приличащ на боксьор в тежка категория. Възрус, с леко къдрава коса, големи гълъбовосиви очи и скулесто с високо чело лице на актьор, комуто прилягат романтични роли. Умен, интелигентен, понякога е приказлив и весел, понякога – мълчалив и кой знае защо правеше впечатление на потиснат и тъжен човек. Самотник, но с впечатляващи успехи сред жените, които постоянно го напускат с тъга заради вечните му служебни задължения и отсъствия…“

Неговия създател, Андрей Гуляшки, е роден на 7 май 1914 г. в село Раковица, близо до град Видин. Сътрудник е на левия печат през 30-те и 40-те години. След 9 септември 1944 година става функционер на БКП и редактор в редица издания, главен редактор на списание „Пламък“ (1956-1966 г.), директор на Народния театър, главен редактор на списание „Съвременник“ (1972-1973), секретар на Съюза на българските писатели (1956-1962), заместник-председател на СБП. През последните години от живота си пише в Сопот. Белетристичното му творчество е обвързано с философска проблематика. Най-известен е неговият герой Авакум Захов, появил се за пръв път в повестта „Контраразузнаване“ (1959), по – известна като „Случаят в Момчилово”.

През 1966 г.  пред читателската аудитория е представена книгата „Срещу 007“. Едно английско издателство е готово да издаде тази книга, има и опция историята в нея да бъде и филмирана като част от поредицата за мистър Бонд на компанията EON Productions. В интервю за Пенчо Ковачев, дъщерята на Андрей Гуляшки – Светла, разказа, че „английската връзка“ за романа и филма тръгнала след едно интервю на баща й за руски вестник, в което разказал за намерението си да изправи Авакум Захов срещу Джеймс Бонд. Джентри, издателят на книгите на Флеминг, прочита това и, силно заинтригуван, лично идва със самолет в София да преговаря. После, по покана на Джентри, Андрей Гуляшки, придружен от Константин Кюлюмов като представител на Агенцията за авторско право, заминава за Англия. Целта е писателят да разгледа Лондон, да види къщата на Шерлок Холмс на „Бейкър Стрийт“, да усети лондонската атмосфера. Според Светла Гуляшка наследниците на Флеминг не били съгласни Авакум да се бори срещу героя му 007 и баща й редуцирал кодовия му номер до 07. В първото издание през 1966 г. може и да е било така, но в изданието на повестта през 1985 г. героят си е 007. Но никъде не се споменава името Джеймс Бонд.

В крайна сметка МВР, страхувайки се от идеологическа диверсия, не позволява нито да се подпише договор за книгата, нито по нея да се снима филм.