Спомени от Народната република socbg.com
Автор: Георги АНДОНОВ, Кърджали
В Татовите „морални” времена, към които имаме най-големи съмнения, са ставали и най-невероятни сексуални „изстъпления” – най-често между директор и подчинени, между партиен секретар и редова членка на БКП. Партийната политика е позволявала подобни отклонения в името на „сплотяването” на работническата класа. Да не се чувства разделение между върхушката и „низшите духом” и материално.
Самите стратези от тъй наречената ВОСР – Ленин, Сталин, Дзержински, а също Георги Димитров и прочее забравени вече от портретите величия, са кръшкали най-безцеремонно на благочестивите си „червени” половинки. По дачи, резиденции, закътани от простолюдието вили и вилички. В охранените им лапи първо попада нежният обслужващ персонал – най-уязвимата прослойка, обслужваща елита. В цялата йерархия всичко върви от горе надолу. „Малките” директно копират „големите” и си развяват пищималите като вождовете си, дори ги надхвърлят в щенията си. Брутално, обсебващо и нетърпящи никакви други мнения. Иначе оставаш зад борда на живота. Няма малка, няма голяма правда, има само една-единствена – тази на партията ръководителка, която дори и да съгреши, си остава права.
Годината е 1983-та.
На бай Манол Конакчиев, директор на кърджалийския месокомбинат, където дневно минават под ножа над 3000 говеда, остават само шест месеца за пенсия
Време, достатъчно да се оплеска и да остави ярка диря в местната кланица. За него работят към стотина души, от които 20-30 яки родопчанки. Каквото е минало под „ножа” на шефа, минало. За последно мята мераклийски погледи на главната си счетоводителка Невяна Петрова, само с три лета по-млада от него, но пък за разлика от жена му, къде-къде по-надарена – с гръд като харманлийски карпузи, с ханш като тракийска тиква, около четвърт декар. Сочна и апетитна, откъдето и да я погледнеш. Остава само да я побарнеш и… обладаеш.
Годините са пак кризисни, коли се добитък на поразия, за да се задоволи най-вече столичният пазар. Та покрай напрегнатото си всекидневие двамата сладострастници все изпущат времето да задоволят първичния си нагон. Намират го в една съботна утрин, когато поредната партида месища са изпратени по първо направление.
Манол и Невяна търсят усамотение в… хладилен склад. Какви са ги вършили там, какви не, само те си знаят, дано поне са осъществили мераците си, но твърде скоро осъзнават, че така са хлопнали външната врата, че не могат да излязат от помещението. А температурата в него е два градуса по Целзий. Изпадат в ужас. Тракат зъби от студ. Дори и горещите прегръдки вече не помагат. Готвят се за бялата смърт.
Най-неочаквано към 22,30 ч., малко преди сексуално настроените гълъбчета окончателно да сдадат багажа от мраз, някой отваря близо двутонната порта на хладилното помещение. Оказва се Хасан циганинът, най-добрият коляч в предприятието.
Децата му останали гладни, та решил да ги нагости с малко мръвка, крадена, естествено
Снабдил се с необходимите урудки и преодолял препятствията. Но когато вместо тренажорите с куките висящо кърваво месо вижда полузамръзналите си началници, тотално сдава багажа. Не поема нито напред, нито назад. Онемява. „Снежните” любовници го приемат като манна небесна, прегръщат го и го целуват, щастливи от избавлението си.
След полунощ великолепната тройка се затваря в директорския кабинет – вадят се тънки питиета, топли кафета, изискани мезета, шамфъстъци и прочее екстри. Предстоят тежки преговори – нито Хасан циганинът е видял прелюбодейците, нито соц-директорът ще предприеме наказателни действия срещу крадеца. Крадец – спасител! И това ако не е социалистическа патология, здраве му кажи. Какво тук значи някаква дистанция на времето!
Е то хубаво го разказахте като приказка, но не става ясно откъде черпите тази информация , след като няма друга свидетели в случката, а тези тримата герои са си дали обет за мълчание! ?
Нерде Ямбол,нерде Стамбул. Омръзна ми от антисоцфантасмагории на псевдодемократи.. От някаква дребна провинциална любовна забежка стигнахте до Ленин ,Сталин че и Г Димитров. Вижте значи, комунистите какви са развратници.Само да си на власт и караш на ред. Стига глупости и мозъчни промивки. А че сега властта е пълна с какви ли не от гейове до перверзници това не се вижда. Демократите са от „друго „тесто.Те са светъл пример на чест и достойнство.И естествено в случката намесен и спасител-циганин. Видите ли – умиращ от глад ,дошъл да краде посред нощ. Чудно само как е влязъл в месокомбината. Навремето предприятията не бяха разграден двор каквато е сега цялата държава.А той директно в склада да краде.Като ,че ли няма охрана и всеки влиза когато си поиска и носи в къщи.А и кой нормален човек ходи да кръшка на два градуса над нулата ,като има на разположение цял директорски кабинет.Чудно е и това,че като са били само тримата и са се уговорили да пазят тайна, авторът откъде е научил за случката.Сигурно е някакъв супер–разследващ за да знае и какво са правили дори и висшите партиини функционери още в началото на 20 век.Виж за тези от западнте страни няма никаки сведения. Техния морал не може да се поставя под съмнение ,че какво ще си помисли сега подрастващото поколение на което набиват в главите колко лош е бил социализма и какво светло бъдеще ги чака през капитализма-без кражби, без перверзни директори, с честни и почтени управляващи.Само който е писал тази глупост не е довидял нещо. В тази кланица в Кърджали са клали ДНЕВНО по 3000 говеда.А още колко кланици имаше из цяла България. Как така? Че нали по времето на соца умирахме от глад и не знаехме какво е това месо. И да запитам– а колко говеда се колят сега в цялата страна на ден.Та тази цялата статия ако не е псевдодемократическа патология ,здраве му кажи.
И още един истински случай: ТКЗС близо до Димитровград. Председателя наточен на новата секретарка, нарежда и да остане след работно време и атакува. Развихрили са се на бюрото обаче забравили че идва кака Пена да чисти. И понеже не заключено и тя без да чука влиза. Вижда какво става и без малко да припадне, в това време секретарката писва че я изнасилват, за да спаси семейната чест. Стига се до съд. В съда съдията пита:
– Кажи сега како Пено ти кво видя?
– Е как кво, като влезнах и председателя си изсипа чуствата на паркета?
ПЪЛНИ ГЛУПОСТИ И ЛЪЖИ! Никога не имало директор с такова име! От 1972 г до 1998 главен счетоводител беше Никола Анадолиев ! Бях ел. техник там 8 месеца! Хладилните камери бяха 4 и всяка имаше вътрешна топка на вратата която с дърпане я отваряше от вътре!Лъжи, лъжи и пак лъжи!