Спомени от Народната република socbg.com
Пейте в светлата родина, септемврийчета безчет.
В стройни чети и дружини дружно да вървим напред.
Да се учим, да работим, да строим живота нов.
Гордо знаме ни е Ботев, пръв учител – Димитров.
За републиката родна крепнем в градове села,
а над нас властта народна е разперила крила.
Да се учим, да работим, да строим живота нов.
Гордо знаме ни е Ботев, пръв учител – Димитров.
Ние раснем бодра смяна на задружен смел народ,
ний строители ще станем на щастливия живот.
Да се учим, да работим, да строим живота нов.
Гордо знаме ни е Ботев, пръв учител – Димитров.
„Аз, Димитровският пионер, тържествено обещавам:
Да бъда верен на заветите на Георги Димитров.
Да се боря всеотдайно за делото на БКП, за победата на комунизма.
Обещавам да се уча и работя неуморно.
Да бъда достоен гражданин и защитник на моето мило отечество”.
„10 ЮЛИ 1949 ГОДИНА. При погребението на Георги Димитров българските септемврийчета произнасят клетва, която завършва с думите: „Ти ни наричаше най-младата смяна, утрешни строители на социализма, на комунизма. Кълнем се, скъпи учителю, че ще строим социализма и комунизма с димитровска смелост, с димитровски жар.“
Димитровският жар или по-точно димитровската жар („жар“ в българския е в женски род, за разлика от езика, от който се е прехласвал автора на това творение) идеше от големите количества концентрат, който е поглъщал продажника, докато е карал уроци по диктатура в Москва. За щастие се лишихме бързо от ученика, малко по-късно и от учителя – това е една от добрите страни на алкохола – негодниците се осират и умират рано.
Целият текст на марша им е тук: http://www.omda.bg/public/arhiv/Realii/septemvriiche/pioneri.htm
Ти да не си бил там случайно бре…и да си видял аааа
Да еба и промитите комунистически мозъци, да еба !!!!