Виновен без вина – спомен за Сергей Антонов

В края на юли 2007 г. умира Сергей Антонов. В същност той умира доста преди това. До 2007г. просто вегетира със съсипано здраве и разбита психика. Прочетох материалите за него и през цялото време оставаше едно чувство на празнота. Постоянно се чудех „Защо?”, нищо в биографията на този човек не подсказва, че би могъл да попадне в полезрението на някакви служби, още повече за престъплението, в което го обвиняват. Или пък точно заради това, заради неговата незначителност, е бил „похарчен” в игра с неизвестни участници и резултат.

Сергей Иванов Антонов е българин, арестуван и съден за съучастие в атентата срещу папа Йоан Павел II през 1981 г. (т.нар. „Българска следа“).  Роден е на 11 юли 1948 г., в град София. Става известен с това, че прекарва в ареста над четири години и в крайна сметка е оправдан от италианския съд поради липса на доказателства.

Покушението е извършено от турския гражданин Мехмед Али Агджа на 13 май1981 г. на площад „Св. Петър“ във Ватикана. По това време Сергей Антонов е служител в бюрото на Българска гражданска авиация (БГА) „Балкан“в Рим. Той е задържан на 25 ноември 1982 г. от италианската полиция по обвинение в съучастие на атентатора Агджа, който посочва като свои съучастници още двама българи — Желю Василев и Тодор Айвазов, които са служители на посолството на България в Италия, но към този момент се намират в София. Антонов не се ползва с дипломатически имунитет, тъй като е държавен служител, но не и дипломат.

Следствието, към което той е привлечен, продължава 2 години и 6 месеца. Процесът започва през май 1985 г. и завършва през март 1986 година. На него Сергей Антонов отрича да е познавал Агджа и да е участвал в предполагаемия заговор. Освободен е поради липса на доказателства.

Завръща се в България на 1 април 1986 г. Здравето му обаче е съсипано – според изявления на някои български специалисти от онова време, той не само е бил подложен на психически тормоз при многото разпити и в затвора, но са му били давани и психотропни вещества. След като бе оправдан от италианския съд, Антонов се връща в България с вече видими здравословни проблеми, без да отронва нито дума. Тогава и съпругата му Росица го напуска.Винаги безупречно облечен, той продължава да ходи на работа в авиокомпания „Балкан“ до нейното ликвидиране.

На 27 март 2002 г. 39 Народно събрание отпуска на Сергей Антонов пенсия за особени заслуги в размер на 160 лева месечно.

„Никога не е създавал проблеми в кооперацията. Винаги поздравяваше с „добър ден“, „приятен ден“ и „Хубава България“. Но имаше и странни навици. Всяка вечер в полунощ пускаше химна, пееше и стоеше мирно”, разказва неговата съседка Тодорка.  Тя допълни, че Серьожа никога не е излизал без сако и вратовръзка. „Винаги намираше добра дума за България”, категорични са съседите му.

На 1 август 2007 г. Антонов е намерен мъртъв в дома му на ул. „Сердика“ в София от дъщеря му Ани. По тялото не е имало следи от насилие, смъртта била настъпила няколко дни по-рано.

По ирония на съдбата това става, преди да е преминала еуфорията от освобождаването на медицинските ни сестри от либийския затвор „Джудейда“. Преди 25 години Антонов предизвиква подобна вълна на международна солидарност,тъй като стана централна фигура в една от последните битки на студената война. Приживе Антонов получава опрощение от папата, което остави съмнение, че Ватикана намира вина у него. По-късно, преди посещението си в България, папа Йоан Павел II заяви, че никога не е вярвал в “българската следа” за покушението.

Източници – wikipedia.org, e-vestnik.bg, standartnews.com, 24chasa.bg

27.07.2014