Соц гурме

Препечатано от сп. „София“, 1987 г.

Оригинално заглавие: А постно няма ли?

Кебапчета, кюфтета… шишчета,

– И мешана скара! — мрачно ще добави сервитьорът, когато седнете на маса в кое да е заведение за обществено хранене.

Няма смисъл да поглеждате листа с менюто. Написаното там е едно, а в кухнята положението е съвсем друго. И ако все пак сте решили да спазвате съветите на специалистите по рационално хранене /поне два безмесни дни в седмицата/, можете да съберете кураж и да попитате:

– А нещо постно няма ли да се намери?

Ще ви изгледат като същества от друга планета. Но сервитьорът може да не ви наругае, а любезно да ви обясни, че постни яденета не се готвят, поради две важни съображения. Първо, защото са евтини и не носят печалба. И второ, защото готвачите не искат да си усложняват живота с някакви завързани вагатариански манджи, а предпочитат да работят с готова кайма, замразени котлети, запръжки и прочие.

При това положение си тръгвате към къщи или с празен стомах, или с киселини и тежест под лъжичката. У дома разтваряте готварската книга на вегетарианския раздел и започвате да мечтаете. За яденета със спанак, коприва, лапад, леща, боб, бамя и т.н, За специалитети от тиквички, гъби, чушки или патладжани. Решавате твърдо да намерите свободно време и продукти и по тия рецепти да извършите чудеса. И се заричате да не прибягвате повече до ресторантските услуги…

Но думата ми е за друго… По-старите софиянци помнят, че преди години в столицата е имало четиринайсет вегетариански ресторанта. При население — четири пъти по-малко от сегашното. Някои от тия заведения са били доста изискани за времето си, свирели са оркестри и е можело да се танцува.

Сега те са само спомен. А някой реши ли да практикува вегетариантство, може просто да си умре от глад, ако се остави в ръцете на общественото хранене. Защото в нашия милионен град има само един вегетариански ресторант, доста западнал, където е обидно да заведеш гости или семейството си. Има и една закусвалня на самообслужване, където опашката често пъти стига до вратата, а хигиената е на пещерно равнище.

Изглежда търговците, водени от икономически съображения, решиха да лишат българина от вегетарианска храна. От това, с което са се изхранвали дедите му.

И успяха. Появиха се екзотични ресторантски табели „Пхенян”, „Виетнам”, „Соренто”… Размножиха се из града пицарии по италиански модел, които предлагат полусурова продукция, твърде далеч от италианския оригинал. На друго място пък усукват спагети, правят „хамбургери”, печат „тостове” или валят в горчица „хот-дог”. А къде можеш да си купиш баничка със спанак или с праз, да изядеш една постна чорба или зеленчуково ястие, да изпиеш един натурален сок?

Резултатите не закъсняха. Лекарите ги отчитат добросъвестно – все повече язви и гастрити, все повече диабетици и хора с наднормено тегло. И тези болести ща се множат, докато в ресторантите це чува само познатото: „Шишчета, кебапчета, кюфтета!”

Автор:

МИХАИЛ ВЕШИМ, притежател на гастрит.