Начало / Вчера и днес / 35 години стигнаха този град да се залепи за дъното
35 години стигнаха този град да се залепи за дъното
35 години стигнаха Плевен да се залепи за дъното. Над 70 000 души и 60 регионални училища са изчезнали от началото на прехода.
Ще ви разкажем за един буквално изчезващ български град с призива „Гледайте Плевен и мислете за България“!
35 години след 10-ти някогашният силно развит промишлен и културен център е ударил дъното– икономическото, демографското, културното…
И за да не сме голословни, ще подкрепим тезата си с фактите в Плевен. Какво се случи или не се случи в един от най-хубавите градове у нас за четвърт век, за какво стигнаха всичките тези години, в какво се превърна Градът под Панорамата?
Демографски колапс – най-бързо изчезващия град у нас!
Някак си логично е да започнем от населението. И с невъоръжено статистически око се вижда как от ден на ден все по-пусти са не само улиците на града, по-рехави са върволиците от минувачи, които крачат по Главната, която преди години е гъмжала от народ по всяко време от денонощието.
И все пак данните са следните: населението на Плевен през 1985 г. е било 165 766 души, през 2001-ва – 121 880, през 2005-а – 113 700, 2007-а – 112 570, 2009-а – 111 426, 2011-а – 106 011, декември 2023-а – 88 122. Простите сметки показват, че над 70 000 души са напуснали Плевен завинаги през периода на прехода. Плевен бе последен по големина от групата на селищата в страната с население над 100 000 души. От десетина години вече е под 100 хиляди и продължава да намалява. Но тази статистика е закономерен резултат от факта, че хората бягат, защото не намират препитание в родния си град.
Бизнесът и икономиката – в будна кома
Функционират колкото да се каже, че ги има, и произвеждат толкова, колкото да плащат (не всички редовно) на служителите си. Фирмите просто фалираха или се покриха в сивия сектор. Преди 35 години Плевен беше крупен индустриален град. Около десетина държавни предприятия, сред които „Плама“, Ядрения завод, „Плевенски цимент“, машиностроителните заводи и др. формираха голям процент от приходите в националния бюджет. Със своето качествено производство плевенските заводи присъстваха на международните пазари. След вандалската приватизация, нямаща нищо общо с нормалната процедура на раздържавяване, се оказа, че плевенските предприятия са ограбени от международни мошеници с помощта на безлични чиновници, които тихо и кротко си прибираха тлъсти проценти от мнимите приватизатори. През тези 35 години мнозина предприемчиви хора дръзнаха да създадат частни фирми, като ползваха възможностите за отпускане на кредити от банките. Убийствените лихвени проценти обаче направиха заемите невъзможни за обслужване. Така през 2021 г. за пръв път чухме потресаващата статистика, че около 60 – 70% от бизнеса в Плевен е фалирал или пък се е покрил в сивия сектор.
В момента нефтената рафинерия „Плама“ практически не работи. Нефтохимическият комбинат между Плевен, Долни Дъбник и Градина започва да дава продукция от 1970 г., а след промените към пазарна икономика става единствената фалирала рафинерия в света. Повечето машиностроителни и металообработващи предприятия също са ликвидирани, другите са свили многократно производството си. За икономически „гиганти“ сега се смятат две – три шивашки фирми, в бранша има още десетина средни и малки предприятия.
А данните на статистиката са следните: по Булстат през 1999 година са били регистрирани 20 328 фирми в областта. 13 години по-късно – през 2012-а, те са 9 370 със заети в тях 52 169 души. 13 години оттогава, вече са под 7 000,а заетите в тях са под 40 000.
Училищата в областта – с 50 по-малко
През 1989 г. в региона има 163 учебни заведения. В тях учат 57 655 деца. През учебната 2012 – 2013 година те са се стопили до 117, а децата – до 30 729. През 2023 г. са малко над 100, а децата – под 25 000. От тези числа можем да извадим още две училища, които бяха закрита тази учебна година – Професионалната гимназия по добив на полезни изкопаеми и газоснабдяване „Проф. Георги Златарски“ в Долни Дъбник и ОУ „Христо Ботев“ в село Староселци
Политически интриги и лобита разбиха и съдебната система
„Тогава разследвахме дребни кражби, тук-там по някое сбиване, нарушаване на реда от шумни компании. Ако станеше някакво убийство, изнасилване, отвличане, то беше единствено за години наред и хората дълго го обсъждаха. Но най-важното е, че хората се бояха от закона и проявяваха уважение към полицията“. Това си спомня местен полицай, който около 10 ноември 1989 г. заедно със свои колеги посрещнал демокрацията на площада.
Магистрати си спомнят с носталгия времената, когато сроковете за образуване и за разглеждане на делата са се спазвали стриктно. Преди 35 години обаче много рядко са регистрирани тежки криминални престъпления. В резултат на това прокуратурата и съдът са имали възможност да изработват всеки случай с нужното внимание и да постигат качество на правораздаването. Тежките, знакови убийства на хора от силовите групировки, както и засилването на активността на престъпния свят като че ли поставиха началото на опитите за опитомяване на съдебната ни система. Представителите на ъндърграунда искаха убийците на всяка цена да останат скрити, а пък политиците желаеха да задържат властта си – също на всяка цена. Затова съдебната система им трябваше. Пробивът се извърши с раздаване на пари и постове, с много кръв и унижени човешки достойнства. Следваше разделението на лобита, интригите и загубата на доверие в съдебната система. Плевенската прокуратура се задръсти от стари, залежали дела, от които лъхаше на корупция.
Земеделието и животновъдството – на командно дишане
Разположен в централната част на Дунавската равнина, градът беше един от водещите центрове на селското стопанство. Районът нямаше необработваема земя и незастъпен отрасъл на животновъдството – крави, свине, птици, овце. Сега големите ферми в Плевенско се броят на пръстите на едната ръка, а с дребно стопанство никой не се занимава – селата обезлюдяха, кражбите на домашни животни станаха ежедневни престъпления, с които държавата показа, че не може да се справи. Само Институтът по лозарство и винарство и гимназията със същия профил все още се опитват да запазят славата на района като водещ в отрасъла.
Люлка на велики спортисти
Плевен беше и един от водещите спортни центрове – стотици са местните спортисти, печелили медали от олимпийски, световни и европейски първенства през изминалите години. Тереза Маринова, Гълъбин Боевски, Пламен Гетов, Цветан Антов са само част от спортните звезди на плевенския небосклон. Днес техни последователи липсват не защото местното спортно училище няма треньорите и капацитета да подготвя шампиони. Няма спонсори, които да помагат финансово на младите спортисти, няма и зали и условия, където те да се подготвят. Почти всички клубове са буквално напъхани да тренират в двете спортни зали – „Балканстрой“ и „Спартак“. Очаква се в необозримото бъдеще и Плевен да има своята „Арена Армеец“, но да видим. Ако не се намерят необходимите пари, градът ще се сдобие с още един антипаметник на спорта – подобен на този до входа на Кайлъка.
ШЗО – едно от най-елитните поделения на армията
Все още, а и повече от век за много мъже от страната първата асоциация с Плевен беше ШЗО. Това беше едно от най-елитните поделения на Българската армия за всички времена, твърдят военните. Създадена е с указ на Фердинанд през 1901 година, през 1998 беше преименувана на Център за учебна подготовка на младши командири и новобранци и през 2003-а стана Учебна база „Христо Ботев“. Закриха я през лятото на 2007 година след като отпадна задължителната военна служба. Същата година в Плевен бе дислоцирана от Казанлък Пета шипченска механизирана бригада, която правителството на Бойко Борисов ликвидира.
Сега в момента в Плевенския гарнизон са разположени един зенитно-ракетен дивизион, подчинен на Втора механизирана бригада в Стара Загора, един механизиран батальон, подчинен на 61 механизирана карловска бригада и един център за начална военна подготовка. Или ако трябва да говорим с числа, в града има не повече от 300 военни.
Културният афиш обедня
Кореняците плевенчани с носталгия си спомнят за времето, когато културният афиш на града е бил наситен с интересни събития (без да се дублират в един и същи ден и час) и културните институти не са излизали в отпуск през лятото. Така само 1988 г. е запечатала следните събития за месеците юни – август: премиера на „Аида“ на Плевенската опера с гостуващи солисти от СССР; концерти пред каскадата – на Духовия оркестър (единственото, запазило се до днес), но и на формации и фолклорни състави от Плевен и съседни общини; летни театрални вечери с гостуващи актьори от София, като отделно Клубът на дейците на културата организира срещи-разговори с театрални дейци от НТ „Иван Вазов“ и Театъра на Народната армия с последващи камерни спектакли.
За децата се организират празнични срещи с участници в асамблеи, с лауреати от международни конкурси, изложби на детско творчество. Младежкият дом напълно оправдава името си за времето, през което съществува. После изведнъж стана „нефункционален“, сградата с много мъки беше продадена, а от 17 години на нейно място зееше огромен трап.Сега там се строи бизнес сграда. Народна опера с филхармоничен оркестър „Христо Бръмбаров“ се закрива и се създава Плевенска филхармония с открита оперна сцена. С реформите на първия кабинет „Борисов“ без малко Плевен да остане и без филхармония.
Здравеопазването – бяла лястовица на фона на тоталния срив
Единственият сектор, който процъфтя в Плевен в годините на прехода, е здравеопазването. Ако през 1989-а областта, а и цяла Централна Северна България са обслужвани само от т. нар. Окръжна болница, днес в града има цели девет лечебни заведения. Плевен се открои като водещ в областта на гинекологията и онкогинекологията. Без съмнение тук огромен принос има проф. Григор Горчев, който пръв у нас заговори и направи операции с роботизирана хирургия, в неговата клиника проплака първото хайфу бебе у нас. Тук са и два от водещите центрове по репродуктивна медицина, които помагат на двойки с проблеми от цялата страна.
Това се случи в региона за 35 години. Остава ни надеждата, че равносметката ни, когато празнуваме 50 години преход, ще е по-оптимистична. Само да не стане като в популярната песен – а дано, ама надали…
Плевен преди 10 ноември 1989 г. В годините на социализма Плевен е един от най-силно развитите промишлени градове в България. Като структуроопределящи за икономиката са отраслите нефтопреработване, металообработване, машиностроене, лека и хранително-вкусова промишленост. Тук (завод „Илинден“) се произвеждат машините за леене с противоналягане по патента на акад. Ангел Балевски, а консервният комбинат е вторият по големина в страната. Други големи и важни стопански предприятия давали препитание нахиляди са : Завода за турбини „Вапцаров“, завода за винарски машини, Чугунолеярен и Стоманолеярен завод, Завод за електронни изделия, завода за алуминиеви отливки, циментовия завод и завода за стъкло.
Градът се славел още с хубавия си център изцяло обновен в края на 70-те, красивия парк “Кайлъка” и Скобелевия парк скостница и Панорама „Плевенска епопея“, построена в чест на 100-годишнината от Освобождението на България от турско робство. Плевен е бил посещаван от над половин милион туристи годишно, главно от бившия СССР.
Плаче ми се, да не говорим, какво е във Видин, Добрич, Шумен и редица градове от Северна България. Всичко бяха или в чужбина, или в София, не остана работа там. А пък по селата какво е положението, да не говорим. Циганина стана господар на всичко… за жалост. Държавата замира, трябва да се вземем в ръце и да се борим, докато все още имаме време и можем…
ДО ТЪПАНАРА ЗА ПАЗАРНА ИКОНОМИКА ПРОСТОТИЯТА НЕ ХОДИ ПО ЖИВОТНИТЕ МИ КАЗВАШЕ БАБА МИ .Плевен е бил казвам бил и без пазарна икономика град в който е имало всичко за което се дебатира по горе,че е бил град в който на всичките му заводи е имало жп линии представяй си тъпанар колко и каква икономика е имал без прословутата ти пазарна,за неговите продукции знаеше Русия и любимия ви европеиски съюз който разгони фамилията не само на Плевен, а и на цяла България……
Плевен като много други градове е просто една закономерност от смяната на плановата с пазарна икономика. Ако е имало икономическа нужда от всичките промишлени комплекси ситуирани там, то те биха функционирали и днес. От друга страна армията спира да бъде приоритет в момента, в който се сменя режима и това е добре, защото ако се замислим тази соц армия не беше градена, глезена и поддържана за да пази държавата от външни врагове, колкото трябваше да пази властта он народа и. Жалкото е, че за 25 години продължаваме да се лутаме като свободни електрони, да вярваме в изтъркани истини и да не правим елементарни логични връзки – точно поддържането на заводи като тез в Плевен са докарали държавата до практически фалит от 70-те години на сетне.
Ако се следва изкривената логика, то от България няма нужда вече, защото тя, както Плевен е вече на дъното. Дали това е резултат от „фалшивата“ процъфтяваща държава от времето на соца? Дали не е имало нужда от тези предприятия навремето в Плевен след като те даваха работа на двойно по-голямото му население, реализираха продукцията си и хората бяха доволни?
Влстта догава имаше солидни структури на милицията и ДС, за да ги пази от народната обич. Армията вършеш това, което всяка армия трябва да прави – опазване на Родината. Доказателство за това е, че армейските поделения бяха съсредоточени по границите с Турция, Гърция и Югославия.
Ясно точно и сугестирано.
Именно така е.
Иначе авторът на основната статия е изложил хронологично верни факти, като се е опитал да засегне всички сфери на живота. Но повърхностният му поглед не дава ясни и конкретни, не казвам задълбочени, анализи на процесите, течащи след 10.11.1989 г. Но дори и така прокрадващите се проронените носталгични сълзи, извадени от контекста на статията се опитват да хвърлят в дълбока заблуда „некои“ прослойки от клетото ни общество, които все още бленуват по отминалата си младост, когато Партията даваше своя принос не само на тях, а и на световното потребления на оръжия например,.. Не мога в този момент да цитирам цифри и данни. Може пък да вдъхновя създателите на този сайт да направят подобна статия.
Просто нашия град следва естествено си истинско развитие в момента. и авторът правилно е прозрял в него медицината. Но не е само тя. Познавам много хора, които си „въртят“ бизнеса тук, без да са на показ и по този начин полагат стабилните камъни в основата на новия Плевен. Град с бъдеще.
Вярвам, че възраждането на България тепърва предстои, но от хора с ясна визия за това, а не от сълзливо псевдо-носталгични личности бленуващи за утопията по принцип.
Именно хората, „построили“ соца и техните ГОРДИ потомци докараха до тук не само Плевен.
Мога да изтъквам факти до края на седмицата.
От изложеното можем елементарно да заключим, че пазарната икономика не се отразява добре на Плевен и градовете като него. Хората са недоволни от ред неща, не само в Плевен, а в цялата страна. Всички знаем какво трябва да има човек за да е щастлив- дом, семейство и доходоносна работа. Обаче в България всичко се затваря и работа просто няма освен в 2-3 града, където е натъпкано всичко. Аз съм почти убеден, че ако не след тези избори, след следващите ще има революция. Само не се предавайте!
Така ли? И мислиш, че е по добре да има дискотеки и кръчми отколкото няколко завода които да са полезни както за града така и за държавната икономика? Защото част от тези предприятия са затворени не защото са фалирали, а защото наследниците на хората които са ги притежавали им е по лесно да построят мол, да направят, кръчма или дискотека. Точно така развалят цигарената за да построят мол. И именно за такъв тип мислене в България няма работа, защото обикновените предприятия се смятат за „безсмислени“.
Първия път, когато посетих Плевен беше през 1986 година ,бях удивена от светлините и фонтаните ,красотата на града и живота в него .Спомените ми бяха чудни и очаквах да е все така,но какво беше разочарованието ми когато го посетих това лято,тръпнеща от очакване за красотата която си спомнях,но намерих един разрушен град ,който нямаше нищо общо с това което помнех.Фонтаните се бяха превърнали в развалина,стърчеха ръждясали тръби.Разплаках се, защото отново бях разочарована от това как съумяваме да разрушим всичко което беше създадено,вместо да надграждаме.Поне течаха някакви ремонти по центъра,но сградите са все така олющени и си пожелах поне при следващото ми идване да има промяна
звучи автентична информацията само за военнослужещите не е вярно че сега има 600 човека в гарнизона…. гарнизона вече е от Търново до Враца, а дори само в област Плевен има и военно въздушна учебна база Д.Митрополия
Родена съм в Плевен през 78. Спомням си как минавах покрай театъра, който и досега свързвам с афишите на АИДА. Баба ми работеше в Кайлъка, леля ми в „Стъкларския“ – и до сега пазя едни фигурки от там, ей така от носталгия. Аз съм от тези 60000, които напуснаха Плевен отдавна, преди повече от 15 год. Наши приятели, които все още живеят в Плевен, казват, че дъното отдавна е достигнато, сега се „рови“ под него, а те са „заможни“ хора. И така, за мен тази статия е ужасна, защото е ИСТИНА.
Този материал с еднаква сила важи и за който и да е друг областен град на България. Тоя преход разката мамата на цялата ни държава. Аман от тъпите ревльовци за „демокрация“, които ни проглушиха ушите за някаква имагинерна свобода на словото, която уж сме били получили (което е доста спорно дали е така), а се правят, че не виждат тоталната разруха, която дойде с тъпата им демокрация.
Тъжна история, но не е уникална. Я прочетете някоя статия за Детройт например – през 60-то и 70-те процъфтяващ град, център на автомобилната промишленост, но след това почва да запада и днес е бледа сянка на себе си – население много по-малко, и то предимно от голи и боси черни, без работа след затварянето на автомобилните заводи.
И в Плевен като се оказва, че няма вече нужда нито от ШЗО, нито от Плама – съдбата му е същата. Едно време може да е трябвала Плама, сега очевиедно не – колко пъти я купуваха и мъчиха да я оздравяват какви ли не инвеститори, не става. Да не мислите, че някой нарочно е губил там пари, само за да съсипе горкия град?
Плевенчани като искате да имате хубав и растящ град, вземете направете си нови заводи или фирми и предлагайте стоки и услуги, които да се търсят от хората с пари – както се дава пример със здравните ви услуги. На света не му трябват нито офицерите ви от ШЗО, нито продуцкията на стъкларския и циментовия ви завод. Аз честно казано дори не знам какви са били те, но явно не са му трябвали на никой, щом не ги е купувал.
Успех!
Много си изостанал! Най-голямата оцеляла фирма в Централна Северна България, която не спира да произвежда, търгува и пълни хазната е „Рубин“-Стъкларски завод-Плевен. И хич не се напъвай да ми опонираш, защото аз съм негов технолог. Останалото е конфиденциална информация. Недей да пишеш повече, отколкото си прочел!
БЪЛГАРИЯ изчезва….тези които имат сила и са будни бягат…другите бавно и мъчително УМИРАТ.
Всичко Това е Изборът на Всеки Поотделно,Ако се обединим и Изринем Всичкия Боклук Може би и да Оцелеем като Нация…..
Добре е написано – фактология и констатации, аргументиращи разрухата, загубата на позиции и резултатите… от всякакви решения, на всякакви нива. Включително личните решения на всеки от нас – хората милеещи за Плевен, но и за собствените си резултати. Аз също отдавна не живея в Плевен и когато се връщам виждам погрома в Индустриалната зона, евтините стоки в празните магазини, мълчаливи и угрижени хора… мога много да изреждам. Картината е ясна за всички. Въпросът е: какво може да направим?
Отправям предизвикателство за участие: ако има поне един свободен човек, четящ този форум и можещ да направи регистрация – моля го, да направи електронна страница, било то във Фейсбук или другаде. Може да я нарече „За съзиданието на Плевен“, „Плевен – традиции и развитие“, „Плевен – споделено новаторство“ или друго. Може и конкурс за име да определи – с морални награди – трайно ще бъде записано, че той е автор на името, например. Който иска Плевен да стане по-чист, по-красив, по-удобен, по-гостоприемен, по-предизвикателен – ще се включи с каквото пожелае. Лесно е да се оплакваме. Но нека видим, дали може да се намерят свободни хора, които да дадат нещо на града, който обичат. Явно е, че няма да върнем времето назад и едва ли ще започнем съдебни дела срещу онези, които считаме за виновни /няма да споделям защо 😉 /. За да имаме основание да искаме – нека да дадем. Аз искам да се включа и ще участвам с личен труд, време и финансови средства. Давам идеята – нека я направим – кой иска да участва? Нека видим – кой с какво може да помогне на прекрасния ни и обичан град Плевен? Може, всяка седмица да бъде наречена и обявена в името на една значима за града ни кауза. Има много за правене – все ще се намери начин да се структурират инициативите, да се определят няколко човека, които да осигурят тематичната организация, други – да помогнат с труд и време… И така… Можем 🙂
ПС: Само да споделя, че ще се радвам, ако в инициативата НЕ се включват партии, а хора – независимо какви и дали живеят в Плевен или като мен ще пътуват за участие в инициативите.
Със здраве! 🙂
Аз напуснах Плевен през 2004 год.заедно с цялото си семейство,бях принуден да се изселя по икономически причини.Работодателите се подиграваха със трудът на хората,трудно ми беше да взема такова решение,но работихме с жената и пари нямаше.Защото работодаля ни плащаше когато си иска и колкото си иска.
Отидох в София ,случих на коректна фирма и досега работя там.Като ми се наложи да ходя до Плевен мъка ми става като мина по главната улица и срещна тук там някой забързан човек.А преди демокрацията хората по главната се ,,блъскаха “ един в друг при разминаването по между си.
А по празниците ,Кайлъка кипеше от народ,сега е трудно човек да срещнеш там.
Спомени от Народната република socbg.com
В годините на социализма Плевен е един от най-силно развитите промишлени градове в България. Като структуроопределящи за икономиката са отраслите нефтопреработване, металообработване, машиностроене, лека и хранително-вкусова промишленост. Тук (завод „Илинден“) се произвеждат машините за леене с противоналягане по патента на акад. Ангел Балевски, а консервният комбинат е вторият по големина в страната. Други големи и важни стопански предприятия давали препитание на хиляди са : Завода за турбини „Вапцаров“, завода за винарски машини, Чугунолеярен и Стоманолеярен завод, Завод за електронни изделия, завода за алуминиеви отливки, циментовия завод и завода за стъкло.
Много жалко!!!
Плаче ми се, да не говорим, какво е във Видин, Добрич, Шумен и редица градове от Северна България. Всичко бяха или в чужбина, или в София, не остана работа там. А пък по селата какво е положението, да не говорим. Циганина стана господар на всичко… за жалост. Държавата замира, трябва да се вземем в ръце и да се борим, докато все още имаме време и можем…
ДО ТЪПАНАРА ЗА ПАЗАРНА ИКОНОМИКА ПРОСТОТИЯТА НЕ ХОДИ ПО ЖИВОТНИТЕ МИ КАЗВАШЕ БАБА МИ .Плевен е бил казвам бил и без пазарна икономика град в който е имало всичко за което се дебатира по горе,че е бил град в който на всичките му заводи е имало жп линии представяй си тъпанар колко и каква икономика е имал без прословутата ти пазарна,за неговите продукции знаеше Русия и любимия ви европеиски съюз който разгони фамилията не само на Плевен, а и на цяла България……
Много точно написана статия…за съжаление…
Коя е 10-тата снимка,че не мога да я разпозная?
Не е ли младежкия дом?
Плевен като много други градове е просто една закономерност от смяната на плановата с пазарна икономика. Ако е имало икономическа нужда от всичките промишлени комплекси ситуирани там, то те биха функционирали и днес. От друга страна армията спира да бъде приоритет в момента, в който се сменя режима и това е добре, защото ако се замислим тази соц армия не беше градена, глезена и поддържана за да пази държавата от външни врагове, колкото трябваше да пази властта он народа и. Жалкото е, че за 25 години продължаваме да се лутаме като свободни електрони, да вярваме в изтъркани истини и да не правим елементарни логични връзки – точно поддържането на заводи като тез в Плевен са докарали държавата до практически фалит от 70-те години на сетне.
Малко си се пообъркал, но след 25 години промиване на мозъци явно е нормално…
ами при население два пъти повече от сега може и да е имало икономическа нужда
Ако се следва изкривената логика, то от България няма нужда вече, защото тя, както Плевен е вече на дъното. Дали това е резултат от „фалшивата“ процъфтяваща държава от времето на соца? Дали не е имало нужда от тези предприятия навремето в Плевен след като те даваха работа на двойно по-голямото му население, реализираха продукцията си и хората бяха доволни?
Влстта догава имаше солидни структури на милицията и ДС, за да ги пази от народната обич. Армията вършеш това, което всяка армия трябва да прави – опазване на Родината. Доказателство за това е, че армейските поделения бяха съсредоточени по границите с Турция, Гърция и Югославия.
Ясно точно и сугестирано.
Именно така е.
Иначе авторът на основната статия е изложил хронологично верни факти, като се е опитал да засегне всички сфери на живота. Но повърхностният му поглед не дава ясни и конкретни, не казвам задълбочени, анализи на процесите, течащи след 10.11.1989 г. Но дори и така прокрадващите се проронените носталгични сълзи, извадени от контекста на статията се опитват да хвърлят в дълбока заблуда „некои“ прослойки от клетото ни общество, които все още бленуват по отминалата си младост, когато Партията даваше своя принос не само на тях, а и на световното потребления на оръжия например,.. Не мога в този момент да цитирам цифри и данни. Може пък да вдъхновя създателите на този сайт да направят подобна статия.
Просто нашия град следва естествено си истинско развитие в момента. и авторът правилно е прозрял в него медицината. Но не е само тя. Познавам много хора, които си „въртят“ бизнеса тук, без да са на показ и по този начин полагат стабилните камъни в основата на новия Плевен. Град с бъдеще.
Вярвам, че възраждането на България тепърва предстои, но от хора с ясна визия за това, а не от сълзливо псевдо-носталгични личности бленуващи за утопията по принцип.
Именно хората, „построили“ соца и техните ГОРДИ потомци докараха до тук не само Плевен.
Мога да изтъквам факти до края на седмицата.
Иначе сайтът много ми харесва.
От изложеното можем елементарно да заключим, че пазарната икономика не се отразява добре на Плевен и градовете като него. Хората са недоволни от ред неща, не само в Плевен, а в цялата страна. Всички знаем какво трябва да има човек за да е щастлив- дом, семейство и доходоносна работа. Обаче в България всичко се затваря и работа просто няма освен в 2-3 града, където е натъпкано всичко. Аз съм почти убеден, че ако не след тези избори, след следващите ще има революция. Само не се предавайте!
Така ли? И мислиш, че е по добре да има дискотеки и кръчми отколкото няколко завода които да са полезни както за града така и за държавната икономика? Защото част от тези предприятия са затворени не защото са фалирали, а защото наследниците на хората които са ги притежавали им е по лесно да построят мол, да направят, кръчма или дискотека. Точно така развалят цигарената за да построят мол. И именно за такъв тип мислене в България няма работа, защото обикновените предприятия се смятат за „безсмислени“.
Абсолютно съгласен
А всичко да е в София от икономическа нужда ли е породено и пазарна икономика?
нищо друго не можем на направим освен да емигрираме или остава тук да се тровим
Наистина трогателна статия и добър ПР на една от Плевенските частни болници.
Зависи и от управлението как може Ловеч да е по-добре сега
Ловеч квартал на Плевен ли беше, че не ми говори нищо името?
И с кое по-точно е по-добре Ловеч, че и аз не се сещам?
И изобщо как може да сравнявате двата града ..
Първия път, когато посетих Плевен беше през 1986 година ,бях удивена от светлините и фонтаните ,красотата на града и живота в него .Спомените ми бяха чудни и очаквах да е все така,но какво беше разочарованието ми когато го посетих това лято,тръпнеща от очакване за красотата която си спомнях,но намерих един разрушен град ,който нямаше нищо общо с това което помнех.Фонтаните се бяха превърнали в развалина,стърчеха ръждясали тръби.Разплаках се, защото отново бях разочарована от това как съумяваме да разрушим всичко което беше създадено,вместо да надграждаме.Поне течаха някакви ремонти по центъра,но сградите са все така олющени и си пожелах поне при следващото ми идване да има промяна
A niakoi moze li da obiasni kak Pleven 0t 57,000 ziteli stana 163,000 i ot kade doide tova naselenie?
звучи автентична информацията само за военнослужещите не е вярно че сега има 600 човека в гарнизона…. гарнизона вече е от Търново до Враца, а дори само в област Плевен има и военно въздушна учебна база Д.Митрополия
Родена съм в Плевен през 78. Спомням си как минавах покрай театъра, който и досега свързвам с афишите на АИДА. Баба ми работеше в Кайлъка, леля ми в „Стъкларския“ – и до сега пазя едни фигурки от там, ей така от носталгия. Аз съм от тези 60000, които напуснаха Плевен отдавна, преди повече от 15 год. Наши приятели, които все още живеят в Плевен, казват, че дъното отдавна е достигнато, сега се „рови“ под него, а те са „заможни“ хора. И така, за мен тази статия е ужасна, защото е ИСТИНА.
Кой ви излъга че Ловеч е по добре от Плевен, а колкото до намаляване на населението на Плевен – те бяха повечето военни и държавата само ги хрантуеше!
Този материал с еднаква сила важи и за който и да е друг областен град на България. Тоя преход разката мамата на цялата ни държава. Аман от тъпите ревльовци за „демокрация“, които ни проглушиха ушите за някаква имагинерна свобода на словото, която уж сме били получили (което е доста спорно дали е така), а се правят, че не виждат тоталната разруха, която дойде с тъпата им демокрация.
Жалко но факт , следващата стъка след като напуснах Плевен е да напусна България !
Тъжна история, но не е уникална. Я прочетете някоя статия за Детройт например – през 60-то и 70-те процъфтяващ град, център на автомобилната промишленост, но след това почва да запада и днес е бледа сянка на себе си – население много по-малко, и то предимно от голи и боси черни, без работа след затварянето на автомобилните заводи.
И в Плевен като се оказва, че няма вече нужда нито от ШЗО, нито от Плама – съдбата му е същата. Едно време може да е трябвала Плама, сега очевиедно не – колко пъти я купуваха и мъчиха да я оздравяват какви ли не инвеститори, не става. Да не мислите, че някой нарочно е губил там пари, само за да съсипе горкия град?
Плевенчани като искате да имате хубав и растящ град, вземете направете си нови заводи или фирми и предлагайте стоки и услуги, които да се търсят от хората с пари – както се дава пример със здравните ви услуги. На света не му трябват нито офицерите ви от ШЗО, нито продуцкията на стъкларския и циментовия ви завод. Аз честно казано дори не знам какви са били те, но явно не са му трябвали на никой, щом не ги е купувал.
Успех!
Много си изостанал! Най-голямата оцеляла фирма в Централна Северна България, която не спира да произвежда, търгува и пълни хазната е „Рубин“-Стъкларски завод-Плевен. И хич не се напъвай да ми опонираш, защото аз съм негов технолог. Останалото е конфиденциална информация. Недей да пишеш повече, отколкото си прочел!
БЪЛГАРИЯ изчезва….тези които имат сила и са будни бягат…другите бавно и мъчително УМИРАТ.
Всичко Това е Изборът на Всеки Поотделно,Ако се обединим и Изринем Всичкия Боклук Може би и да Оцелеем като Нация…..
Добре е написано – фактология и констатации, аргументиращи разрухата, загубата на позиции и резултатите… от всякакви решения, на всякакви нива. Включително личните решения на всеки от нас – хората милеещи за Плевен, но и за собствените си резултати. Аз също отдавна не живея в Плевен и когато се връщам виждам погрома в Индустриалната зона, евтините стоки в празните магазини, мълчаливи и угрижени хора… мога много да изреждам. Картината е ясна за всички. Въпросът е: какво може да направим?
Отправям предизвикателство за участие: ако има поне един свободен човек, четящ този форум и можещ да направи регистрация – моля го, да направи електронна страница, било то във Фейсбук или другаде. Може да я нарече „За съзиданието на Плевен“, „Плевен – традиции и развитие“, „Плевен – споделено новаторство“ или друго. Може и конкурс за име да определи – с морални награди – трайно ще бъде записано, че той е автор на името, например. Който иска Плевен да стане по-чист, по-красив, по-удобен, по-гостоприемен, по-предизвикателен – ще се включи с каквото пожелае. Лесно е да се оплакваме. Но нека видим, дали може да се намерят свободни хора, които да дадат нещо на града, който обичат. Явно е, че няма да върнем времето назад и едва ли ще започнем съдебни дела срещу онези, които считаме за виновни /няма да споделям защо 😉 /. За да имаме основание да искаме – нека да дадем. Аз искам да се включа и ще участвам с личен труд, време и финансови средства. Давам идеята – нека я направим – кой иска да участва? Нека видим – кой с какво може да помогне на прекрасния ни и обичан град Плевен? Може, всяка седмица да бъде наречена и обявена в името на една значима за града ни кауза. Има много за правене – все ще се намери начин да се структурират инициативите, да се определят няколко човека, които да осигурят тематичната организация, други – да помогнат с труд и време… И така… Можем 🙂
ПС: Само да споделя, че ще се радвам, ако в инициативата НЕ се включват партии, а хора – независимо какви и дали живеят в Плевен или като мен ще пътуват за участие в инициативите.
Със здраве! 🙂
Аз напуснах Плевен през 2004 год.заедно с цялото си семейство,бях принуден да се изселя по икономически причини.Работодателите се подиграваха със трудът на хората,трудно ми беше да взема такова решение,но работихме с жената и пари нямаше.Защото работодаля ни плащаше когато си иска и колкото си иска.
Отидох в София ,случих на коректна фирма и досега работя там.Като ми се наложи да ходя до Плевен мъка ми става като мина по главната улица и срещна тук там някой забързан човек.А преди демокрацията хората по главната се ,,блъскаха “ един в друг при разминаването по между си.
А по празниците ,Кайлъка кипеше от народ,сега е трудно човек да срещнеш там.
Какви са тези обеснения??Терминал 2 е спасението……
президентска република да изметем вси4ки партии…..
Ганьовска ДЕМОКРАЦИЯ БРАДЧЕТ!