Спомени от Народната република socbg.com
Препечатано от сп. „Общество и право“, 1983 г.
Едно време за врачки говореха, във врачки вярваха и към услугите на врачки прибягваха най-често необразованите хора. Но нещата се промениха. Мине не мине месец и способностите на някоя нова гадателка, която „познава всичко и за миналото, и за бъдещето“, току станат тема на разговорите ни. А след някой и друг ден вече срещаме и „вярващи“, които лично са се убедили в качествата й…
Село Царев брод, Шуменски окръг, допреди година не се отличаваше с нищо от съседните села. Сега обаче славата му се носи не само из окръга, но и из цяла Североизточна България. Причината за тази внезапна популярност е Емине Шакирова. Гледачка и врачка като нея по този край никога не е имало. И е изпратена тук не от аллах, а от съответните органи, които са я въдворили на временно местожителство. Тази дребна подробност обаче не е в състояние да помрачи ореола й пред клиентите.
Емине Шакирова е от хасковското село Книжовник. Дълго време работи в селското стопанство, но през 1975 г. получава психическо разстройство и си остава в къщи. Сама жена е, около нея се събират други жени на приказка и те неочаквано и за самата нея откриват „дарбата“ й на прорицател. Емине бързо се сеща как да използува набедените си качества и действува енергично. Скоро се пръска славата й на непогрешима гадателка. Тук е необходимо да отворим една скоба, която до известна степен обяснява причините за големия й успех. Сред людете с ниско образование, каквито са клиентите й, и досега се шири суеверие, че хората с психически разстройства обладават свръхестествени възможности. И така Шакирова започва новата си трудова кариера, която е далеч по-лека от старата, а в замяна на това много по-доходоносна — едно кафе, изпито в дома й, струва 10 лева. Парите се оставят на нейна близка и врачката, представете си, изобщо не знае за това. Че дават пари, отказват категорично да признаят и клиентите й отчасти от криворазбрано чувство за солидарност, отчасти, за да не станат за смях с наивността си. Просто искат нещата да изглеждат като обикновена шега, на която не бива да се обръща особено внимание.
* * *
А каква е позицията на нашето законодателство? В него не съществува конкретна формулировка, която да санкционира подобна дейност. Финансовите органи обаче са практични. Без много да умуват, те задължават Шакирова (а и много други нейни колежки) да плаща данък общ доход. Въз основа на какви декларирани доходи се определя данъкът тъй и не можа да се разбере. Интересното е друго — Шакирова, без да иска никакви обяснения, си плаща данъка, а той, струва ми се, е смешно малък в сравнение с печалбите й. И вълкът сит, и агнето цяло …
* * *
Както и да е.. Бизнесът върви с пълна пара до момента, в който Шакирова прави непростима грешка — предсказва на своя съселянка, че мъжът й, материалноотговорно лице, скоро ще влезе в затвора. По-късно се разбра, че гадателката просто е подочула нещо и затова е „познала“. А грешката й се състои в това, че е нарушила основния принцип на своята професия — да предрича само хубавото и желаното. Всяка грешка се заплаща — хората започват да гледат Шакирова с лошо око, като човек, който носи нещастие. Тогава излиза на бял свят истината за нейната безкористност, става ясно, че е злоупотребявала с наивността на някои от клиентите си… Така се стига до решението за въдворяването й на временно местожителство. Като избързаме малко, ще кажем, че от това врачката само печели — на новото място отива, след като е отчела грешката си и повече никога няма да я повтори.
Постепенно към старата й слава се притуря нова…
* * *
Има и по-известни врачки от Шакирова, но за да се добереш до тях, са необходими връзки и дни търпение. Тук може и без връзки — чаках само два дни. За това време гадателката прие 28 души — ако надхвърли тази норма, се изморява и вече не „познава“ чак толкова! Компетентните гледат да попаднат при врачката сутрин, когато е в най-добра форма. Разговорът ни с комшии, познати и почитатели ни наведе на друга мисъл — просто като кара клиентите да чакат, Емине създава ореол. А прекаленото експлоатиране на „дарбата“ й може да доведе до нови усложнения — нещо, което тя в никакъв случай не желае.
* * *
Какви хора ползуват услугите на нашата героиня? От чакащите 28 души 11 са стари моми на възраст от 34 до 45 години. Още толкова са жените между 45—55 години. Три жени и 1 мъж бяха дошли за „болно“, а на двама от „пациентите“ не можахме да разберем тайните.
И така – оказа се, че тук идват точно диференцирани възрастови категории. В скоби ще кажем, че нашата гледачка е от „простите“. В големите градове, където и гледачките са „по-така“, значителна част от клиентелата е от интелектуалци, а и мъжете са повече.
Какво „позна“ и предсказа Шакирова: на старите моми без изключение, че са изкарали голяма любов, но зли хора са им попречили тя да свърши с брак. Семейното бъдеще на всички без изключение щеше да бъде от розово по-розово — като че ли хубавците с блестящо материално и обществено положение само чакаха клиентите да излязат от баба Зедма, за да ги грабнат.. Най й бе провървяло на една куцичка 40- годишна жена, на която й предстоеше да се ожени за паша (?!).
Да не бързаме да се смеем. Може да си много умен и пак, когато изпаднеш в безизходица да започнеш да правиш глупости. Та мисълта ми е, че повечето клиенти вярваха в предсказанието. Вярваха, защото много го искаха …
Жените около средната възраст бяха с по-неопределени желания и затова при тях „познаването“ се отличаваше с много по-голяма мъглявост. Защо — ще кажем след малко.
Не е необходимо да си врачка, за да разбереш, че човек, който два дни разговаря с клиентите ти, не е дошъл току-така. Въпреки това бях приет. И ми „позна“ Шакирова: „Някои те е изпратил при мене, за да направиш зло на една беззащитна болна жена, която никому не е сторила зло, а е помагала, доколкото може. Но знай, че нищо не можеш да ми сториш, а самият ти лошо ще си изпатиш за злите си помисли.
— Позна, бабо, но не съвсем. Нишо лошо не съм искал да ти направя, а само да ми кажеш как така познаваш?
— Ако е туй само, защо да не ти кажа? Като видя, че идва вече попреминала жена, а се държи като малко момиче, първо й погледна ръцете и като не видя халка — ясно, че е стара мома. А няма такава, може да е всякаква, която да не си е имала някога с някого закачка. И като са минали годините и е останала сама, този някой да не и се струва най, най. Може да е бил последният будала — след години става хубавец и умник. Е, кажи ми, какво може да иска една такава жена, освен да се ожени? А цаката на занаята ми е да предскажеш на хората това, което им се иска. Аз това и правя, защото и човещината тъй го иска. Ако не стане — язък, пък ако стане — какво по- хубаво?
Другите жени идват, защото младостта им си отива, а на тях още им се живее. Предскажи й на такава още една голяма любов, или пък че мъжът й вече няма да прави така, или нещо я заглавикай около децата, че да миряса и накрай време да не си разваля живота. Най ме е страх от гледането за болно, защото там може да загазя. Затуй, когато гледам, казвам само едно — че ще оздравее, ако го заведат в София на голям доктор. Тъй никому не вредя, пък ако човекът оздравее, не знаят къде да ме сложат от благодарност.“
Както стана ясно, обикновеният житейски опит и повишената наблюдателност са напълно достатъчни, за да станеш гледачка на средно равнище. Необходимо е още нещо — обществена търпимост. Защото макар дейността на врачките да не влиза в пряк сблъсък със закона, тя без съмнение е безнравствена, тя е твърде често спекулиране с човешкото нещастие, с безсилието ни пред някои житейски обстоятелства.
