Изоставеният център на Шумен

В последното десетилетие на социализма в България се ражда инициативата „Посещение на дипломатическия корпус“. Всяка есен посланиците и техните съпруги се качват на луксозни автобуси и отиват да разгледат красотите на някой окръжен град. Разбира се, този град бива избран предварително и в него е започвало лудо строителство.

Центърът се е обновявал из основи – бутат се стари сгради, строят се нови, боядисват се фасади и – като венец на съзиданието – площадът се е покривал с мрамор.

После Тодор Живков е развеждал гостите в обновения град и всичко е завършвало с пищен гуляй. Целта на Живков е била да покаже колко хубаво живеят българите при народната власт, а дипломатите възпитано  са се правели, че му вярват.

И ако мащабните проекти оставят след себе си един впечатляващ Смолян, чисто нов Ловеч и прословутия център на Благоевград, то шуменци не успяват да видят в завършен вид започнатия през 1988 год своя нов център. Проектът за центъра на града бил готов през 1987-ма година и подложен на истинско обществено обсъждане с изложени макети за пред шуменци. Изкопните работи стартирали. Съборили много къщи в центъра и дали на собствениците им апартаменти в шуменските квартали. Тъкмо излели бетона обаче и настъпил 10 ноември. Заданието включва амбициозна група от обществени сгради — търговски дом, концертен център, банка, поща, хотелски комплекс, ресторант и кафе-сладкарница, подземни паркинги и тунели, площади с фонтани. Изглеждало е по-амбициозно даже и от софийското НДК.

Градоустройствено обаче проектът звучи логично. От векове Шумен се е развивал в направление изток-запад по протежение на Шуменското плато и реката. Получили се няколко важни успоредни улици в центъра без директна връзка помежду си. Новите сгради разрешавали проблема като свързвали улиците надземно и подземно едновременно за хора, автомобили и градски транспорт. Щяло да има даже подземни тролеи.

За съжаление днес градът може да се похвали с най-големия изоставен паметник на социалистическия строителен бум, който вече близо 40 години доминира панорамата на града.

С настъпаването на демократичните промени у нас, традицията с посещенията на дипломатите из страната е прекъсната, като с това се слага и край на грандиозното строителство известно като строителна епоха с оглед на предстоящата визита на дипломатическия корпус.

Проектът от 1986 година за нов център на град Шумен

Автори арх.Иван Сиврев и колектив

Ядрото на централната градска част на Шумен е проектирано и се изгражда,като цялостен организъм,отделните елементи на който са взаимнозависими и взаимно обвързани. С други думи,нито площадните нива,нито прилежащите към тях сгради и съоръжения могат да бъдат изградени и да функционират самостоятелно,защото тяхната взаимообвързаност е не само функционална и обемно-пространствена,но и по отношение на конструкцията и технологията и едновременността на изпълнение.
При подробния анализ на формирането и изграждането на селищната територия на Шумен се открояват поредица от специфични и характерни само за този град особености.
Първата е,че градът се е изграждал по подчертаната функционална и композиционна ос ‘’изток-запад’’,която започва от железопътната гара и завършва с отбранителната кула и стените на Шуменската крепост.
Тази ос намира обемно-пространствен и архитектурно-художествен израз в неповторимия булевард ‘’Славянски’’ и улица ‘’Казанджийска’’ ( сега ‘’Христо Ботев’’).
Втората особенност е че по главната ос на развитие са се формирали преди всичко обществени пространства,които преливат едно в друго и по този начин непринудено изграждат единна система от пространства осигуряващи активни социални контакти:гаров площад,пиацата пред паметника на Съветската армия, пиацата пред профсъюзния дом,пространството пред театър ‘’Васил Друмев’’,библиотеката и партийния дом,пред картинната галерия и бившия градски народен съвет,уширение пред хотел ‘’Мадара’’-площад ‘’Девети септември’’,пространство пред паметника на Панайот Волов ,пространство около Томбул джамия и старата часовникова кула и т.н.

Трета особеност е, че в цялостната селищна структура на Шумен няма изявено основно градско пространство,т.е. липсва градският форум като обединяващ социален и обемно-пространствен фактор .
Четвъртата особеност е, че градът се е развивал върху изключително сложен и като релефи като структура терен ,при което фактически са лишени от комуникационни връзки неговата южна и северна част.В резултат от това,от една страна липсват напречни оси на развитие,а от друга-ярко се формират няколко надлъжни оси (по реката,където се изграждат предимно жилищни структури,по булевард ‘’Славянски’’,където се обособяват обществените пространства,по булевард ‘’Георги Димитров’’ и булевард ‘’Васил Коларов’’,където се осъществява смесено строителство и други).
Петата особеност е,че с изграждането на паметника на създателите на българската държава на Илчов баир и след оформянето на хълма на възрожденците за първи път в териториалното развитие на Шумен се формира пространствена ос ‘’север-юг’’.
Шестата особеност е,че именно ядрото на централната градска част представлява ‘’букет’’ от най-различни по обем,архитектурен стил,функционално предназначение и възраст сгради.
Отчитането на тази най-характерни особености и поставената главна цел-опирайки се историческия опит,да се създаде отговарящ на ‘’шуменския дух’’ градски център,като синтез между естетико-художествени,социални,инженерно-технически,екологични и други изисквания,са базата върху,която бяха изготвени градоустройствените,транспортно-комуникационните и архитектурно-строителните проектни разработки.
Преди всичко се наложи изводът ,че е необходимо,като се развива и обогатява надлъжната комуникационна ос по булевард ‘’Славянски’’ да се създадат условия за изграждане на вече визуално изявената напречна композиционна ос свързваща паметника ‘’Създатели на българската държава’’,издигнат на внушителното плато,наречено Илчов баир с хълма на възрожденците.За тази цел проектът предлага пространствено обогатяване и насищане със съдържание на подходите към двете характерни възвишения.
Очерта се и необходимостта да се създаде основно,главно градско пространство (площад) за активни социални контакти,организиращо и стабилизиращо в значителна степен ‘’разпиляната’’ селищна структура.За целта в проекта се предлага на мястото на пресичането на двете главни композиционни оси да се изгради така нужният на града ‘’форум’’.
Обърнато бе особено внимание и бяха положени значителни усилия да се изгради ядрото на централната градска част преди всичко,като обект съответстващ на социалните потребности на населението,при което да бъдат съблюдавани естетико-художествените,социалните,инженерно-техническите,екологичните и други изисквания,които произтичат от специфичните теренни условия,богатото историческо минало и мястото на Шумен в развитието на съвременна България.
За целта проектът предлага решение на няколко проблема:
Да се използва последната (и единствена) възможност за свързване на северната и южната тангента на градското ядро чрез артерия,прокарана под нивото на южната част на площадното пространство.По този начин се осигурява директен достъп на комуналния транспорт до градския център,като трасето се скъсява с около 3 км и значително се намаляват материалните разходи,свързани с експлоатацията и поддържането на моторните превозни средства. Да се създадат няколко ясно разграничени по функция и съдържание подземни нива при максимално отчитане и използване на значителния наклон на терена:

–Най-долното ниво непосредствено контактуващо с улица ‘’Цар Освободител’’,е решено като складово стопанство и осигурява снабдяването на прилежащите към площада сгради на пощата,търговската къща,концертния център,хотела,обектите на комплексното обществено обслужване,разположени на по-горните площадни нива.На това ниво се намират и противорадиационото укритие,общо за всички сгради и за площада,както и гараж за около 25 товарни автомобила;
–Следващото ниво е предназначено за гараж за около 300 леки колим непосредствено свързано с прилежащите сгради и останалите нива на площада;
–Първото подземно площадно ниво е наситено с много и различни обекти на търговията и услугите и е в непосредствена връзка със спирките на масовия градски транспорт .Направен е опит да се възродят старите шуменски занаятчийски улички.По естетико-художествени и преди всичко по екологични съображения е предвидено под отвора на последната плоча на площада да бъде изграден фонтан.Основен обект на това ниво е кафе-следкарницата,която е елемент на търговската къща,а в пространствено отношение е неделима част от площада.Подари значителната височина на пространството към прижелащите сгради са предвидени галерии,който са наситени с обекти на комплексното обществено обслужване;
–Наземното ниво на площада е подчинено на две основни изисквания да се отчитат характерните особености и да се осигурни пълна хармония и единство между архитектурата на новоизградените и съществуващите сгради;
Да се изгради цялостна комплексна система на инженерната инфраструктура.Важно място в проектните разработки бе отделено на обемно-пространственото решение с оглед да не се влезе във конфликт със съществуващите сгради,преобладаващата част от които са паметници на културата,както и с конфигурацията на терена.Затова се предлага пирамидално изграждане,което позволява сградите да ‘’плъзнат’’ по терена,да се ‘’вкопчат’’ в него и в значителна степен да проникнат безболезнено в съществуващата градска структура.
Особено внимание бе обърнато на изискването да се осигури максимално възможното количество растителност,тревни и цветни площи.Естествено,когато един площад се изгражда върху конструкция,тези възможности да ограничени,но на практика растителността в сравнение със съществуващото преди положение значително се увеличава.
За да се превърне централното градско ядро на Шумен и особено неговият централен площад в социален,а не в представителен,козметично обновен обект,бяха осъществени необходимите социално-културни проучвания,въз основа на които бяха определени видът и характерът на сградите и подземните площщадни пространства,а именно:търговска къща,концертен център,банка,поща,дом за обреди и услуги,многофункционална зала с клуб-ресторант,хотелски комплекс и описаните вече подземни площадни нива.
Архитектурният образ на сградите не е плод на модни увлечения,а на стремежа да се отрази характерната за града атмосфера,като оптимално се използват съвременни строителни материали.

Списание ‘’Архитектура’’ 9-10.1988
Орган на съюза на архитектите в България,на Комитета за култура и на Комитета по териториално и селищно устройство при Министерския съвет

В статията са използвани откъси от пост от блога на WhAT Association: „Каква я мислехме, каква стана – центърът на Шумен“