Внимание: Крадци в магазина!

Препечатано от сп. „София“, 1987 г.

Плаче. Огъва пръсти, мачка длани. Гласът му, изтънял и припрян, сипе застъпващи се думи:

Обух джинсите ей така, просто да се видя в тях. И като бръкнах в джоба, напипах тая капсула. Преместих я в джоба на якето, сгънах панталона под пуловера и излязох от пробната със стария. Долу на изхода нещо взе да писука. После…

После хукнал. Надбягването с дежурния милиционер приключило след двеста метра и отново го довели в магазина.

Досещате се, че магазинът е ЦУМ – единственият търговски обект в страната с електронна система за охрана на стоките. И тя си върши работата: през 1985г. без помощта й са съставени 75 акта, след въвеждането й през април 1985 до края на годината хванатите крадци са 207. Някои от тях как ли не опитват да унищожат магнитния пул – със зъби, с камък, с клещи. /„Гражданко, защо в дамската си чанта носите клещи?“ „Ами ботушът ме убива и от време на време с тях си го поправям.”/

За „безплатно пазаруващите“ е съблазнително всичко, до което могат да се докоснат: от железарията до телевизорите. Но най-често трикотаж, конфекция – обличани „едно връз друго“, скътвани под палта, пъхнати в чанти и сакове; обувки – класическият вариант е замяна на старите с нови.

Пробвал го и ученикът Г. М. Макар че „техните“ му дали пари, решил да си ги спести, като осъществи поговорката за куршума и зайците. Оставил старите обувки до гондолата, намъкнал новите, окалял ги тук-там и без да плати на касата, напуснал секцията. В този момент операцията се провалила. Задържали го и му съставили акт по член 218 „б“ от Наказателния кодекс.

Същото се случи и на „онзи с джинсите“ – трийсет годишен, разведен, от месеци не работи; и на шофьора с десет лева в портмонето, решил да се почерпи от гастронома с храни и напитки за над шейсет, които щял /!/ да плати.

А има и такива, които гордо обявяват месечния си доход, доста по-висок от средния, но странно защо – без перо за книги. Иначе човекът си има библиотека…

Учителка украсява главата си с кожена шапка и „понеже нямаше кой да ме спре“, си я подарява безвъзмедно. Лекарка краде, за да се увери, че системата „Чекпойнт“ наистина действува. Юрист не знаел, че се плаща в магазина, „смятал“, че някъде отвън под колоните. Пенсиониран водопроводчик си купува костюм за 165 лева в събота, а в понеделник идва да смени панталона, защото не му бил по мярка. Оставил големия на закачалка в секцията и си взел по-малък. Само дето от телефонния разговор с жена му се оказа, че големият панталон е на закачалката в дома му, не в ЦУМ.

Служителка в министерство /по нейни данни, в паспорта й липсва печат за месторабота/ по обедно време се запасява с три бутилки коняк „Плиска“ и три кутии шоколадови бонбони „Фини млечни“, а плаща само сладки за 1,80. Настоява, че е купила коняка, бонбоните и прах за пране сутринта от кварталния супермаркет. Праха оставила вкъщи. След половин час твърди, че не ги била купила същия ден, а преди няколко, но не си спомня точно кога. Обясняват й, че е практически невъзможно в няколко магазина едновременно да се продават стоки с еднакви партидни номера. Освен това трима души са свидетели на кражбата. Независимо от всичко – продължава да отрича.

Едни припадат, други заплашват, трети се молят. Само да не се разчуе!

Но моля ви се, защо употребявате такава силиа дума – кражба? Аз само си вземам. Ох, резил, резил! Като научат колегите /родителите, децата, съседите/, какво ще си помислят? Вие ме задържате пред петдесет човека, ами ако сред тях беше някой познат?

Изскача въпросът – защо срамът, съзнанието и страхът се обаждат едва след като нарушителите са „влезли във владение“ на откраднатото? Чудят се какви връзки и ходатайства да използуват, но не се питат кой би заплатил „покупката“ им, ако не ги бяха хванали. Трябва ли да се откажем от открития достъп до щандовете /както е в цял свят/, понеже някои го приемат като покана и позволение да прескочат заплащането?

Електронната система „Чекпойнт“ дава 90 % гаранция за опазване на стоките. Изглежда към тях е необходимо да прибавим 100 % честност от нас, клиентите, за да не ни е обидно, че ни преглеждат личния багаж, че ни подканят да си свалим шлифера, че ни молят да си покажем подметките.