Граждани сме, ама не дотам

Препечатано от сп. „София“, 1986 г.

Години наред приятелите на плуването в столицата мълчаха и се задоволяваха с обществени къпални, застояла вода и санитарни полудни. Докато най-после и на тяхната улица изгря слънце. Европейското първенство по плуване. Мнозина бяха неверниците, които смятаха, че няма да успеем да го проведем. Но след последния съдийски сигнал, след последните стартове  и награждавания и те обуха банските. А когато плувните комплекси отвориха широко врати, песимизмът бе заменен с едно особено чувство за притежание. По правилото „Моето си е мое, ама нашето си е пак мое!“.

В средата на август миналата година хиляди столичани се втурнаха да наваксват. Зажаднели за чисти води, настървени да плуват в басейни като за хора. За три дни само през комплекс „Република“ се извървяха /или изплуваха/ около пет хиляди души. Радост, радост, но… с това, общо взето,свършва хубавото. И за стопаните, и за истинските плувци. Защото на бял свят „изплуваха“ и те – вечните у нищожители, вандалите. Хората, за които всичко ново е трън в очите. За една седмица от „Република“ изчезнаха „яко дим“ 11 /единадесет/ душа. За още два дни се „изпариха“ десетина крана за чешми, няколко тоалетни казанчета, брави за гардеробчетата. Но се появиха масите с надпис „10 стот.“ и лелките с бели престилки. Не толкова да чистят, колкото да пазят. След още два дни външните душове се „повредиха“, а инсталациите за пречистване на водата се задръстиха и престанаха да работят. Защото за някого е труд но да си донесе джапанки от вкъщи. Ходи си бос човекът по пръстта, пие си бирата, а като се сгорещи – хайде в басейна. А това, че краката му кални, че от камъчетата инсталациите се трошат… Много важно. Да не е на баща му.

…Пред басейн „Диана“ тълпа. Близо 200-250 души. Вътре в  комплекса – 1500 души /при норматив – 600/Вратите на басейна са затворени, защото няма никаква възможност, да се разтегне повече. Минава половин час и градусът на напрежението расте. Викове, ругатни, недоволство, мъгляви закани. По едно време , полуозверялата тълпа са втурна  напред, чу се трясък на строшени стъкла, писъци, видя се и кръв. Две момичета бяха откарани с линейка на „Бърза помощ“. А след това – милиция… и ‚отмъщение“, което не закъсня много.

За три дни изчезнаха три мивки и четири душа, беше натрошена врата за водна топка за 1200 валутни лева, бяха повредени външните душове. И след още няколко дни излязоха в ремонт филтърните инсталации. И каква беше повредата? Монети, копчета, шноли, запалки, какво ли не. И една химикалка. Жалко, че и вратовръзка нямаше.

Та си мисля сега какво ще е идващото лято? Затворени басейни, недоволни хора. И на някого може да се стори странно, че отваряме рано-рано приказка за летните неволи, но както се казва това е положението Минке. Защото ТЕ не спят. Тренират. По спирки и подлези, с кошчета за боклук и телефонни кабини, изпробват ножчета и отвертки по автобуси и трамваи. Ако не вярвате идете в кое да е софийско депо и поискайте да ви покажат купищата раздрани и строшени седалки в СД „Градски транспорт“ и попитайте по колко хиляди лева се дават всяка пролет и есен за стоянки по спирките и нови указатели, идете в Министерство на съобщенията и попитайте по колко лева годишно отделят за унищожени апарати и кабинки…

И всички ТЕ-вандалите, са сред нас. Ходят на кино и на театър, носят бели ризи и костюми, хранят се с нож и вилица. А в собствените си антрета карат гостите си да се събуват. И ако им изчезне една салфетка, дори звънят по институции. Но нейсе – у дома е едно, а държавата- това сме ние. А кои сте вие всъщност?