Това заяви директорът на Института за изследване и развитие на храните – Пловдив доц. д-р Павлина Параскова, цитирана от „Фокус“.
По думите й истинската лютеница от преди 1989 г. е съхранена благодарение на домашното производство, а сега масово продаваната на пазара лютеница е направена от вносно китайско доматено пюре. Според д-р Параскова лютеницата, която уж е по стандарт, задължително трябва да се прави от българско доматено пюре, което в момента обаче не се произвежда.
Първоначално масовото производство е започнало през 50-те години на 20-ти век, а през 80-те БДС е претърпял частични промени, с които се разрешава влагането на различни пюрета – от пипер, чушки, моркови, патладжан.
След 1989 г. и до днес лютеницата не се произвежда по някогашния БДС.
„Първо се промени вкусът й, заради промененият състав на продуктите, които се слагат в нея. Вече в България никой не произвежда пиперково пюре. Нещо повече – ние внасяме откъде ли не доматено пюре и заменяме пиперковото пюре с други продукти, които наподобяват неговия вкус. В лютеницата започнаха да се поставят много от тези хранителни добавки – различни „Е”-та за цвят, за вкус, стабилизатори”, категорична е д-р Параскова.

Според нея, ако страната ни иска да запазим българската лютеница, заедно с производителите и преработвателите на зеленчуци, трябва да се разработи документацията за защитата на лютеницата като традиционен български продукт пред ЕС. Такъв продукт в момента е горнооряховският суджук.Освен в България лютеница се произвежда още и в Македония, в Сърбия и в Гърция. Но има разлики в съдържанието и състава на продукта. Българската лютеница например се отличава не само по състав, но по начин на приготвяне. Всички съставки на българската лютеница се пържат в олио до съдържание на сухо вещество около 65%.
Спомени от Народната република socbg.com

😀 Опа, хорцето.
Добре че бяхме селска нация, че да си произвеждаме, инак щяхме да измрем от натравяне и от ГЛАД… с онез ВЕЛИКИТЕ стандарти, при които целия гнилоч трето качество се вареше под налягане и после се овкусяваше някак си… А екстра качеството беше за износ или само за Политбюро
А е трябвало……………….!
Това „хорце“ беше едно отвратително доматено пюре с ужасен вкус. Истинската лютеница си беше домашната и нямаше нищо общо със споменатата социалистическа недомислица!
хорцето беше любимата ми лютеница… 🙂
Със сирене на филия
Ами, ако си ял доматено пюре вместо лютеница….да – вкусът му ще е на доматено пюре.
Да сега като се замисля, то май в магазините друга лютеница освен тази нямаше (ако някой се сеща друго да ме поправи), сега има голямо разнообразие на купешки лютеници. Иначе почти всички мои познати, комшии и съученици масово си правеха домашна лютеница на село, от произведени в градината зеленчуци – една част се изяждаше, още преди да успеят да я затворят в буркани …. .
а тази купешката на снимката, заводската, не беше много хубава, беше много фино смляна, и имаше някакъв странен вкус. в сравнение с домашната беше боза, нищо че ако няма друго и нея сме яли. затова и на много от сегашните видове лютеница пише „домашна“, разчитат на рекламния ефект от хубавите спомени, защото домашното си беше по-добро ….
А, ако се замислите още повече, ще се сетите, че имаше 4-5 вида лютеница. Най-популярните бяха „Хорцето“ и „Момиченцето“.
Вкусът им не беше странен, а напълно нормален.
И, най-важното, те се произвеждаха по БДС – без всичката химия, която се влага в продуктите сега. Сиреч – напълно безвредна.
След като коментирате вкус и качество дали сте ходили в Комбинатите, за да видите доматите и чушките какви бяха? Нещо, което не ставаше за пазар се караше в консервните комбинати. Гнило почерняло всичко. Който не иска да яде днешната лютеница да си направи своя в домашни условия. Може и в апартамент. Не е задължително на двора. Аз си правя всяка година.
Ходил съм, да! На бригада в „Дунавия“, като ученик. Чушките например, бяха тооооолкова зле, че от вкъщи си носихме сиренце и си пълнехме за обяд. И до ден днешен не съм виждал такъв превъзходен (като вид и вкус) пипер! Случвало се е и домати да видим – красив, огромен, пълен с цвят, мирис и вкус огромен български (добруджански) домат! Все пак…и ние пушим цигарки кент…и дъвчим бонбонки тик-так…аре молятсъ!
Аз живея до Витамина.И двамата сте прави,хубаво лошо,всичко минаваше,нищо не се изхвърляше.В Стамболийски още има къщи,с пълни мазета от Витамина.Вярвате или не,направо с мотокара се прибираше откраднатата продукфия по домовете.Всеки крадеше,ВСЕКИ.Преди 2-3 години открих една бутилка нектар,интересно че изглеждаше доста добре,но не посмях да опитам.Все пак,последната продукция Витамина произведе през първата половина на 90те
Днешните лютеници са много по добри от тъпото хорце. Естествено че, домашната си беше най добре.
Много ме забавлявате, като почнете да обяснявате за консервите от соца. Нито бяха хубави, нито бяха налични. Сякаш сте забравили как на всяко домакинство му се налагаше само да си осигури цялата зимнина и бяха едни едномесечни кампании за производството ?.
Социалистическата недомисленица беше 10 пъти по истинска и вкусна ио сегашната демократична измислица. А ти сигурно си трол недоносено.
Определено имаше странен вкус…поне сравнена с домашната лютеница, която баба вареше в ония години. Иначе, попадала съм на две марки, които се доближават до домашния вкус. И не са с пиперково пюре, защото чушките в тях се виждат, даже тук-там с пропуснато черничко парче от люспата.