Квартал на края на града

Представяме ви едно уникално читателско писмо от вестник „Черноморски фар“, публикувано през декември 1989 година. Част от проблемите, за които Никола Дамянов пише се разрешиха едва сега – като новата поликлиника в най-големия жилищен комплекс на Бургас.

В края на 80-те години Дамянов излива болката си в „писмо, написано с остро перо“ до редакцията.

Някои от проблемите изглеждат отдавна забравени, други пък звучат абсурдно – да няма ни един домашен телефон, а двата улични в комплекса да са вечно развалени.

ЕТО ГО И ЦЯЛОТО ПИСМО

Докога с темповете на охлюва?

Моля ви да поместите моето писмо-протест, което искам да отправя към ръководството на кметство „Възраждане“ с председател Иван Сотиров. Това кметство трябва да се грижи за повече от 60-хилядното население на ж.к.“Меден рудник“, кварталите „Победа“, „Акациите“, „Крайморие“ и „Горно Езерово“. Струва ми се, че това е непосилна работа за кметските ръководители, защото изобилства от нови и стари проблеми.

В овехтели квартали живеят хиляди млади семейства с малки деца, пенсионери. За техните нужди – всекидневни и належащи, имам чувство, че никой не се грижи. Защо ли? Ще се мотивирам, но се съмнявам, че това, което пиша ще бъде публикувано.

Бих се радвал да го прочетат не само хилядите читатели, но и ръководителите от областта, от които зависи много да се подобри битът, транспортът, благоустройството на т.нар. нов ж.к.“Меден рудник“. А всичко, което описвам, важи с много по-голяма сила и за по-малките квартали на територията на кметството.

Отдавна очакваме да бъде построена нова поликлиника, тъй като сегашната е настанена в един обикновен панелен, жилищен блок и само в един вход – тясно, неудобно, студено, без чакални за стотиците болни и техните придружители. Хората висят по стълбищата, майки с малки деца, недъгави и тежко болни, които са се предвижили с каквото им  попадне, тъй като четирите линейки са недостатъчни за квартала.

В нито един дом на комплекса няма домашен телефонен пост и при нужда (заболяване или нещо друго) търчим до двата телефона в зона „А“ – пред пощата при блок 409 и пред поликлиниката в блок 408. Но и те почти винаги са повредени. Работното време на пощенските служители е до 19 часа. След това, ако се нуждаете от провеждане на междуградски разговор, трябва да търсите превоз, за да се придвижите до центъра на Бургас, който е на осем километра и да търсите телефонна услуга! Ако нуждаещият се е възрастен, пенсионер или болен, тежко му и горко.

Несгодите на жителите на „Меден рудник“ са толково много, че няма да мога да ги опиша в едно писмо.

Търговските обекти са много нарядно разположени, а в магазините рафтовете са полупразни
Битовият комбинат не извършва всички услуги. Няма шивашки отдел, ремонт на бойлери и хладилници също не се извършва. На два пъти съм носил хладилника в сервиз „Фина механика“, но ми излиза твърде „солено“ – товарното такси ми взе само в едната посока десет лева, докато поправката бе седем лева.

Тролеите пътуват празни от „Меден рудник“ не превозват хора до центъра награда и до другите комплекси, а ги стоварват до предприятие „Славянка“. Там всички слизат и чакат друга опашка. Това било временно решение на проблема за тролейбусния транспорт, тъй като имало затруднения в останалата част от трасето. Щом е временно, защо трябваше преди два-три месеца да се прави тържествено откриване на първия тролей в Бургас? Да не забравяме, че Бургас е последният от големите градове, който открива тролейбусния си транспорт – 35 години след Пловдив, много години след Казанлък, Сливен, Варна, Плевен и други градове.

Предлагам строежът на новата поща в комплекса да се ускори и да завърши до края на 1990 година, защото положението е нетърпимо. Да се ускори и строителството на новата поликлиника, за която има определено петно, да се помисли и за хубави читалищни сгради, защото за 60-хилядния комплекс има само една сглобяема барака.

При бъдещи избори в листата за кметове, както и за други ръководители да бъдат предложени за едно избираемо място по двама-трима кандидати. И всички те да бъдат жители на квартала, да пътуват с нашия траспорт, да купуват хранителни продукти от нашите магазини. А не да живеят в центъра на Бургас и да идват със служебните коли като гости на квартала, за който трябва да се грижат.