Спомени от Народната република socbg.com
През 1958 година в София започва строителството на жилищен комплекс „Западен парк“. Комплексът е замислен като райско кътче в околностите на София, потънало в зеленината на едноименния парк. Завършен е през 1965 г., а заедно със строителството му се облагородява и парка.
Само на двеста метра от входа на Западния парк навътре в квартала през 60-те се изгражда живописно езерце. Над него на площ от близо 3000 кв.м. снага е издигал прочутият ресторантски комплекс „Лебедово езеро“. Той е включвал ресторант, кафе-сладкарница и бар. Терасата му е надвисвала над изкуственото езеро, в което са плували лодки и водни колелета. По-възрастните жители на квартала още помнят и двойката лебеди, отглеждана от общината за атракция на посетителите. Парк „Лебеда“ се превръща в притегателно място за културния отдих на трудещите и най-вече за техните деца, а славата на ресторантския комплекс се разнасяла из цяла София.
В началото на 90-те едно от култовите места за софиянци престава да съществува. Ресторантът е затворен, а водоемът – пресушен. Дървета и храсти пускат корени в процепите на бетонното му дъно. Остават само полянките и асфалтовите алеи около тях. Зелено-синият оазис изпява своята лебедова песен.
В средата на новото хилядолетие алеите съвсем са доразбити от тежки верижни машини, а останките от ресторанта са опасани с ограда, зад която започва да кипи мащабно строителство. Оказва се, че целият комплекс е приватизиран от Българската божия църква, която се заема да строи там свой религиозен център. Десет години по-късно някоя холивудска продукция може да използва замразеният строеж и пресъхналото и обрасло с растителност езеро за декор за филм на ужасите.
Преди 2-3 години Столичната община се заема да облагороди парка и донякъде нещата се случват, но уви не и за „Лебеда“. И все пак жителите на квартала продължават да се надяват, че дори и ресторанта повече да не отвори врати, то поне езерото ще се напълни, и в него отново ще заплуват водните колела и лодките, а прелестните птици пак ще пеят своята лебедова песен.
„Лебедово езеро“ някога и днес
Езерото престана да се пълни още края на седемдесетте години след втория фалит на България 1978 година. Въдеха се попови лъжички и имах съученици ходеха по цял ден да ги ловят. Зимата по дъното задържалата се от дъждовете вода се заледяваше и карахме по малко кънки и мини ски, но не беше особено удобно, защото имаше непочистени боклуци. Лодките и водните колела и те устискаха някъде докъм края на седемдесетте. Виж ресторанта доживя края на социализма, даже по едно време май имаше и дискотека с побоища. След промените не зная дали устиска и едно лято.
В началото е било хубаво, но социалистическата община очевидно се беше изхвърлила с проект, който нямаше сили да поддържа.
„В средата на новото хилядолетие алеите съвсем са доразбити от тежки верижни машини“ – още сме 2020 … каква среда на новото хилядолетие, какви 5 лева???
„Терасата му е надвисвала над изкуственото езеро, в което са плували лодки и водни колелета“ – колелета???