На бригада през 80-те (ВИДЕО)

Бригадирското движение в България е организирано привличане на младите хора от отечественофронтовското правителство след преврата на 9 септември 1944 година за доброволно участие в строителството на обекти с национално значение, без или с минимално заплащане. Преки организатори на бригадирското движение (под ръководната роля на БКП ) са най-напред Комитетите на демократичната младеж, наследници на РМС, преименувани по-късно в СНМ, а след смъртта на Георги Димитров в Димитровски съюз на народната младеж ( ДСНМ ), и най-накрая (по подобие на Всесоюзный Ленинский КОМунистический СОюз МОЛодежи – ВЛКСМ Комсомол в СССР), в Димитровски комунистически младежки съюз (ДКМС).

Мотото на бригадирското движение е „Строим за Родината“, а символът – червен факел. БКП организира българската интелигенция да създаде много патриотични песни, вдъхновяващи ентусиазма на младите, между които „Елате, хиляди младежи“, „Свири, хармонико, свири“, „Пред нас са блеснали житатa и др.

Формално бригадите са доброволни и наистина има много включили се с желание и самоотверженост, но се използват и всякакви пропагандни трикове и натиск – от обещания до заплахи, въвеждане на „разрешителен режим“ за кандидатстване във ВУЗ, за работа в промишлени предприятия и др., за да бъдат привлечени младите хора да се запишат в строителството на нова България.

За начало на организираното бригадирско движение се приема строителството на прохода Хаинбоаз (наречен Проходът на републиката). Откриването на националната бригада става на 5 август 1946 г. За настаняване на бригадирите е изграден лагер за 2 000 души. Оказва се, че „желаещите“ са повече и се налага връщането на малолетните. В крайна сметка участие в бригадата вземат 2 085 души. За командир е назначен Пенчо Кубадински – по-късно виден комунистически лидер. Освен младежи, в бригадата участват и 140 партизани, 48 фронтоваци и 22 политически затворници. Първият етап е до края на 1946 г. През 1947 г. започва втори, 6-месечен етап, в който се работи на 2 смени. Участват над 18 000 души, разпределени в 18 лагера.

През 1970 година излиза решение на Политбюро на ЦК на БКП за организиране на ново младежко бригадирско движение. То се изразява в летни и есенни ученически и студентски бригади за помощ предимно в строителството и селското стопанство. За разлика от първия етап, новото бригадирско движение е само формално на доброволни начала, а на практика – задължително. Бригадирският труд този път формално се заплаща напълно, но на практика често бригадирите не получават нищо – парите се присвояват (и често пъти се пропиват „на място“) от комсомолското ръководство. Отказът от участие в бригадите – независимо от официалното название „доброволни младежки бригади“ – води не само до комсомолски, но и до административни наказания, в това число изключване от учебно заведение.