Спомени от Народната република socbg.com
Парк-паметника на българо-съветската дружба е най-големия паметник във Варна, пише moreto.net. Разположен е на могилата Турна тепе, на 110 метра надморска височина. Тъжен, величествен, окраден. С привкус на социалистическо минало и ужас от днешното бъдеще – това оставило след себе си развалината на своето настояще.
По-рано преди построяването на паметника на Турна тепе се намирала Братската могила на борците против фашизма и капитализма, костите били преместени на 7 септември 1958 г, без много шум в новия Пантеон.
Идеята за построяването на паметника започнала още на 8 май 1958 година с конкурс за проект за паметник на Съветската армия. За съжаление неуспешен, както някоколкото последвали и след това. През есента на 1973 година в рамките на нов конкурс били одобрени варненските скулптури Евгени Баръмов, Альоша Кафеджийски и Камен Горанов.
На 4 ноември 1974 г. , била направена първата копка. В следващите 7 месеца над 27 000 души дали своя доброволен труд. Висок 23 метра и широк 48 метра, фундамента легнал над основи, под които били изградили преди това бомбоубежище и няколко помещения. За него са изляти 10 000 тона бетон. Върху площадката, където е паметника на площ от 400 кв.м била положена мозайка от речна баластра. По средата на арката бил поставен бронзов разпукан куб, от който горял вечният огън. За поддържането на огъня на денонощие изгаряли по 4 бутилки газ, съдържани в специално помещение под северното крило на монумента.
Самите крила били кухи и вътре били оформени празнични зали. Фигурите са общо шест – високи 11.5 м, три от тях на лявото крило изобразяват жени: едната е с отпуснати ръце, другата държи цвете, а третата поднос с хляб и сол. Срещу тях на съседното крило са 4-те фигури на руски войници с оръжие през рамо.
На хълма били засадени повече от 10 000 дръвчета и 11 440 храста. Под него за напояванетото му била поставена напоителна система. От основата на хълма до върха води стълба с 301 стъпала – била наречена „Стълба на победителите“.
Когато завършили стълбището в средата посяли два сребърни бора символизиращи дружбата. Днес е останал само единия, а на мястото на другия е посята ела.
На декоративна 22 метрова стена стояли бронзови букви разказващи исторически връзки между руския и българския народ. На входа на монумента била поставена бронзова врата тежаща 3.5 тона. Такава решетка била поставена и в централната му част. От надписа поставен някога от плътен бронз над входа, днес стоят отдавна заменени, изпадали и ръждясали остатъци от надписа „Дружба от векове за векове“.
На 13 ноември 1978 година тържествено бил открит Парк-паметника на българо-съветската дружба. Така паметникът функционирал до ноември 1989 година, когато билa изплатена последната заплата, на последните служители – екскурзоводка и охрана. С годините изчезнали вратата, вечният огън, входът на мономунета бил зазидан. Над 180-те лампи , спрели да светят. Въпреки всичко, това място и до днес носи своя дух. А гледката! Гледката от там е тази, която винаги си искал да видиш.
Подробен разказ за изграждането на монумента вижте в линка под снимките>>>
-
- Отстрани
-
- Откриването
-
- Нощем
-
- Някога
Паметникът на българо-съветската дружба – Историята
Хълмът е противоядрено укритие, което 90-те беше разбито и ограбено. Доста пъти като деца сме ходили да играем вътре в паметника и в укритието. Това след промените, защото достъпа вътре беше лесен.
Това комунистическо недомислие грози Варна и трябва да се премахне. Трябва да изчезне както изчезна и съветския съюз.
Ти грозиш света, гнусно миризливо лайно. Ако е за изчезване, ти трябва да изчезнеш. И колкото по скоро, толкова по добре.
Тодоров
На негово място трябва да се сложи паметник на черна маймуна ядяща бигмак?
https://vk.com/away.php?to=https%3A%2F%2Fyoutu.be%2FKQUZ2-g7j4c%3Ft%3D3m54s&post=52606299_541
„На 4 ноември 1974 г. , била направена първата копка. В следващите 7 месеца над 27 000 души дали своя доброволен труд.“
Ангаристите питани ли са от ангароучредителите дали нямат някоя по-важна работа, която да свършат, вместо да бъхтат като говеда с лопати и колички ангария* по бетонен паметник, който, на всичкото отгоре, отива по дяволите само десет години след откриването му, като там са затрити милиони левове за прослава на местния ОК на БКП?
* На ангарията партийните секретари и викаха „доброволен труд“, „ленински съботник“ и пр.
Както в Колима 30- те години на миналия век „комсомолци доброволци“ са копаели злато и диаманти…
А бе те устите им големи, ама като тръгнат да правят нещо, като Байкало-Амурската магистрала, техниката се оказва хем малко, хем нефелна, та:
„За строителството на БАМ на ФРГ са поръчани (по т. нар. Delta-Projekt) около 10 хил. самосвала и товарни камиона от марката Deutz (модел Magirus-Deutz 232 D 19) с дизелови двигатели с въздушно охлаждане. Доставките са изпълнени през 1975 – 1976 г. Някои от тези машини работят и до днес в Сибир и Далечния изток на Русия.“; „В СССР таких дизелей для гражданских машин не производили.“; „Работать на этих машинах считалось престижно, да и качеством и комфортом они отличались от отечественных, поэтому на них работали в основном отличники производства.“; „В 1986 году Министерству транспортного строительства СССР для возведения магистрали единовременно были поставлены более 800 единиц японской строительной техники.“
Малко комбинирани данни от българската и руската уикипедии, където се вижда, че за да работи социализма, им трябва германска и японска техника в добри количества. Не е като да връчиш на „доброволците“ лопата, кирка, количка и газ на паметника, – то това не е железопътна линия, с него и без него все тая. Впрочем без западна техника и технологии и ние бяхме мъртъвци – нито едно производство не ставаше без нея.