Спомени от Народната република
Начало / Лица и истории / Детство мое

Пишехме си с другарчета от СССР, разменяхме си пионерски връзки

Сигурно си спомняте как едно време в училище редовно си пишехме писма с деца от Съветския съюз. От България към Съюза изпращаме дъвки и картинки със западни изпълнители, а от СССР ни връщаха триизмерни картички и пионерски връзки. Кореспонденцията с русначета по онова време имаше две цели – образователна, в насърчаване на употребата на руски език, и идеологическа – за ...

Вижте повече »

България през 70-те, когато по пътя Златни пясъци – Албена имаше палми, а на плажа – камили

Албена. Фамилия Гайдамович от полския град Вроцлав са от хилядите полски семейства, които посещават ежегодно България през 70-те и 80-те години на миналия век. През 70-те години от снимката на полското семейство се вижда, че висока палма внася екзотика по родното ни Черноморие по пътя Златни пясъци – Албена При пътешествията си у нас опознават България от Видин до Ахтопол и ...

Вижте повече »

Детските градини на соца от разказ на една учителка

Гледахме по 30 деца. Детските градини не са това, което бяха. Аз съм учителка с около 40 години стаж. По времето на социализма децата бяха спокойни, еднакво облечени, нямаше различия, както сега. А за режима им да не говорим – нямаше дете, което да не иска да спи на обяд или да не иска да си изяде боба с наденица. ...

Вижте повече »

Имало едно време в Гимназията… отличниците някога!

Едно време да бъдеш отличник не беше за всеки работа! Защото беше по – тежка и от тази на пернишки миньор – герой на труда. Ученето си беше черна хамалогия, по цял ден, от сутрин до късна вечер, включително – събота и неделя. За да покрият норматива знания за отлична оценка, учениците трябваше подобно на миньори да прекарват часове наред, ...

Вижте повече »

Моето детство има дъх на тютюн…

Моето детство има дъх на тютюн… По ръцете ми имаше катран, а по краката – роса… В моето лято сънят все недостигаше, защото тютюнът се береше в ранни зори. В моето детство игрите бяха лукс, защото трябваше да помагам на родителите си, а трудът беше възпитание. Моето детство имаше дъх на сено и вкус на селски бостан… В моето детство ...

Вижте повече »

Имало едно време в училище… Излез на дъската!

Имало едно време в Гимназията… Излез на дъската! Излез на дъската!… Колкото и години да са минали от завършване на училище, споменът за този израз не избледнява. Всеки чува строго императивния тон, с който учителят изричаше тези думи при изпитване. Това означаваше – искаш – не искаш – да излезеш не където и да е, а най – ОТПРЕД! Пред ...

Вижте повече »

Младите не знаят, но едно време всички бяхме пионерчета.

Младите не знаят, но едно време всички бяхме пионерчета. Всеки клас представляваше пионерски отряд, който си имаше председател. Провеждаха се пионерски сборове, рапортуваше се. Пионерите имаха задължения, които трябваше да изпълняват през лятото. Те получаваха поръчения да съберат и предадат билки, хартия и старо желязо. Нямаше мърдане от това поръчение, но пък на тази възраст събирането им доста често се ...

Вижте повече »

Товаа беше детството ни! А давате ли си сметка колко са ограбени днешните деца?

Играехме на улицата и имахме много приятели – на живо, не виртуално. Четяхме книжки, “Дъга” и “Септемврийче” – не таблетите си. Ваканциите ходехме на детски лагери и ученически бригади – не по цял ден пред компа. Боят с възпитателна цел не беше инкриминиран, а поощряван. Не се интересувахме от марки на дрехи, а от обвивки на дъвки, салфетки и пощенски ...

Вижте повече »

Детските градини на соца: Гледахме по 30 деца, а които не ядяха им изсипвахме манджата в гърба

Детските градини не са това, което бяха. Аз съм учителка с около 40 години стаж. По времето на социализма децата бяха спокойни, еднакво облечени, нямаше различия, както сега. А за режима им да не говорим – нямаше дете, което да не иска да спи на обяд или да не иска да си изяде боба с наденица. Тези, които не искаха ...

Вижте повече »
// //