Спомени от Народната република
Начало / Лица и истории / Народна памет / ВАСИЛ И САВА КОКАРЕШКОВИ. Историята на децата от Белица

ВАСИЛ И САВА КОКАРЕШКОВИ. Историята на децата от Белица

Двете деца от Белица Васил и Сава Кокарешкови са братовчеди, бедни деца. Помагали с каквото могат на партизаните. Отряд „Никола Парапунов“ е имал десетки партизани, по-голямата част са от Белица.

Никой от семейството ми досега не е говорил публично за тази жестокост. Всеки един от сем. Кокарешкови е имал своите аргументи, а главният е болка. Днес, пишейки тези редове, разказвайки историята, също ме боли. Никой от семейството не поиска реваншизъм. Никой от семейството не поиска власт. Никой не живя охолен и богат живот. И никой няма да го направи.

Двете деца от Белица Васил и Сава Кокарешкови са братовчеди, бедни деца. Помагали с каквото могат на партизаните. Отряд „Никола Парапунов“ е имал десетки партизани, по-голямата част са от Белица.

Васил и Сава ги познавали и били редовна свръзка между тях и близките им. Но били предадени, заловени и откарани в полицейския участък в Разлог. Бити и измъчвани жестоко, те не казали нищо за никого, не отронили нито дума.
Мълчанието им озверило Николчев – началник на полицейския участък в Разлог. И, както той сам признава пред Народния съд, нарежда децата да бъдат ликвидирани, а следите от тях заличени.
Когато научават в Белица, че децата са убити, съсипани бащите им отиват в Разлог да искат телата, за да ги погребат. Капитан Николчев им показва външните тоалетни и им казва: „Рийте“. Оттам обаче бащите вадят само отрязаните глави. Телата били хвърлени на кучетата в полицейския участък…
Убитите по този жесток начин са деца. И няма човек, който да не си задава въпроса: „Защо?“ Та едно дете няма понятие от политика. Но усеща кое е справедливо и кое не. Коя е била тази власт, която е позволявала безнаказано да се убиват хора?…

И днес до училището в Белица стои паметникът на двете деца. На стръмния баир до църквата, където са гробищата на Белица, е и гробът на децата. Гроб, в който са положени главите.
Всеки, който мисли, че срещу него е проявена репресия или жестокост, съм готова да го заведа до този гроб. За да разбере, че мъртвите трябва да почиват в мир. А историята трябва да се помни. Цялата!

Автор: Николая Кокарешкова

Коментари

  1. А след „победата“ на 9 Септември 1944 г. други българи са били убити, този път жертва на комунистите. В село Габарево > Казанлъшко са убити с измама 16 млади българи. И за какво е било това братоубийство ? За да няма богати, всички да сме равни > е сега няма ли богати ? Хотелиерите, банкерите и другите милионери са все потомци на комунисти до един.

    Но главния резултат > сега и в Белица, и в Габарево на власт са Турците > защото те и една жертва не са дали. Само ние българите сме се избивали едни други. Когато Господ реши да прибере някой, първо му взима акъла.

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.* Задължителни полета

*

// //