Спомени от Народната република
Начало / Лица и истории / Когато се наливаха основите / Преди 1990 год. България имаше ДЗУ Стара Загора – един от трите завода в света за дискови запаметяващи устройства

Преди 1990 год. България имаше ДЗУ Стара Загора – един от трите завода в света за дискови запаметяващи устройства

В брой 5 от 1-15 март 2016 г. на в-к „Работническо дело“, орган на ЦК на Партията на българските комунисти, четем интервю с доц. Иво Христов – социолог, юрист и преподавател във ВУЗ. Как попадна при мен официозът на ПБК?
Оказва се, че вестникът се разпространява и в Стара Загора „на ръка“…Топ социологът Иво Христов разкрива любопитни факти от близкото минало на България.

5 милиона българи напуснаха страната за последните 2 десетилетия. Това не е миграция, а евакуация. От София до Бургас, България е само един трагичен микс от старчески домове и цигански катуни. Преди 25 години, ние бяхме сред 35-е най-развити страни в света, в момента сме след 80-о място по индекса на ООН за човешко развитие.

Някога бяхме космическа държава, а сега ни обясняват, че трябва да развиваме „кънтри туризъм“ и да садим боб. Преди 25 години страната имаше гръбнак и с нас се съобразяваха, включително и във военно отношение. Имахме толкова танкове, колкото Гърция и Турция взети заедно. И от нас се страхуваха и ни уважаваха, казва в интервюто социологът.

Имахме работеща икономика, работеща власт…

Бяхме една от водещите страни в електрониката, въпреки ехидните подмятания за качеството на нашата електроника. Но България имаше един от трите завода в света за дискови запаметяващи устройства – този в Стара Загора. Другият беше в Силиконовата долина, а третият в Япония. Тогава бяхме нещо, а сега сме нищо.Народ се спасява не през бягане поединично, а да спасим себе си, като спасим обществото.

В България остана демографската шлака. За тези си думи, които казах по-рано бях критикуван, но… За тези 25 години, у нас израснаха няколко генерации деца, които считат омерзителното ни настояще за нещо нормално. И ако някой някога реши, че тази страна трябва да се спасява, най-страшното е, че и сега вече няма с кого да го прави. Има четири-пет генерации, които просто трябва да бъдат прескочени. Разбира се, в тях има някои изключения, казва накрая в интервюто доц. Иво Христов

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.* Задължителни полета

*

// //