Спомени от Народната република
Начало / Лица и истории / Ликовете на епохата / Преди 1989 г. в София е имало улица на този голям човек. После е преименувана въпреки подвига, който е извършил!

Преди 1989 г. в София е имало улица на този голям човек. После е преименувана въпреки подвига, който е извършил!

Това бе станало над казармата, в която служих в Горна Оряховица, малко над нея, на разклона. Караха ни се за нещо и един от офицерите каза… Знаех за случиолто се, но нямах понятие, че е така там точто. Ето какво бе станало: В късния следобед на 15 август 1963 година 26-годишният тогава д-р Стефан Черкезов се връща от служебна командировка в Горна Оряховица. Той е лекар в търновското село Стрелец, като е започнал лекарската си практика само 8 месеца по-рано – през януари 1963 г., а е роден на 26 април 1937 г в село Виноград. Д-р Черкезов се качва в автобус, който е бил претъпкан с хора.
На излизане от Горна Оряховица обаче автобусът се блъска в камион и избухва в пламъци. От взривната вълна лекарят е изхвърлен в канавката, но не е бил ранен. Става и се връща към горящия автобус и започва да вади хората. Успява да извади 47 души, но за съжаление е облечен с бяла найлонова риза. Тя се стопява върху тялото му. Косата му също гори. Изгасява я с ръце и продължава да се бори за живота на хората.
Когато идват линейките от Горна Оряховица, д-р Черкезов продължава да помага, въпреки че самият той е жестоко обгорял. Отказва да се качи в линейка, въпреки че кожата му виси на парцали и пеша тръгва към града. По пътя го пресреща последната линейка и го откарва в болницата. Когато го свалят в хирургията, д-р Черкезов казва на лекарите: “Колеги, оставете ме, аз ще умра. Гледайте другите пациенти!”. На другата сутрин – 16 август – наистина умира в адски мъки. Това е най-големият герой на българското лекарско съсловие.
– А какво се случва с останалите хора от автобуса?
– Всички са спасени. Нито един не е починал.
– Д-р Черкезов имал ли е семейство?
– Да, по време на катастрофата, съпругата му Лидия Черкезова е 23-годишна счетоводителка. Двамата имат момиченце на 7-8 месеца. Именно на съпругата си, д-р Черкезов казва преди да издъхне: “Кажи на татко, че не е харчил напразно парите си, за да ме изучи; и нека да бъде горд с мене – показах се като истински лекар…” . Същата година – на 19 октомври – д-р Стефан Черкезов е обявен за „Герой на социалистическия труд“, а тогавашният здравен министър Ангел Тодоров предлага на съпругата му да следва медицина без приемен изпит. Тя се съгласява, завършва и става доцент по социална медицина. Дъщеричката им Антония пък е отгледана от баба си и дядо си. В момента тя е лекар със специалност „Уши, нос, гърло“ и от години живее и работи в Германия. Там е омъжена. Майка й вече е пенсионерка, но за съжаление е болна.
– Какъв е бил животът на двете след смъртта на д-р Черкезов?
– Много, много труден. Дъщеря му сподели, че нито един от спасените от баща й хора не е отишъл след това да ги потърси и да ги подкрепи.
– Знаем, че болницата във Велико Търново носи името на д-р Черкезов…
– Да, болницата в Търново и в София е била кръстена улица на неговото име. Но след 1989 г. улицата е прекръстена. Не знаят, за съжаление хората, кой е Стефан Черкезов и какъв подвиг е извършил.

2 Коментари

  1. Сега ми стана чудно дали тази жена е същата, която преподаваше в Софийския Университет?! На 100 % имах преподавателка с това име, около 1998,социална педагогика…

  2. Малките и скромни хора са ГОЛЕМИТЕ хора.Поклон и възхищение пред подвига на героя.

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.* Задължителни полета

*

// //