Спомени от Народната република
Начало / Лица и истории / С дъх на спомени / Когато дружно ходехме на бригада и ленински съботник

Когато дружно ходехме на бригада и ленински съботник

Традиционният български празник на виното наскоро отшумя, по време на който, както му е редът – много вино се „изля“. Това ме върна в спомените от зората на социализма за едно друго вино, придобито по много нетрадиционен начин, който искам да споделя сега. Тогава беше много актуално предприятията да организират ленински съботници или бригади в помощ на селското стопанство независимо дали имахме желание или необходимите умения понякога за това. Даже директно бяхме прикрепяни към стопанствата в близките селища и трябваше да се включваме периодично в зависимост от сезона и вида на отглежданите култури. Така нашето предприятие беше зачислено за разпореждане към лозарската бригада на близко до града ни село. Започвахме от пролетта, когато трябваше да се подрязват лозовите масиви, та чак до късната есен, когато идваше време да се прибира реколтата. Доста съм се чудил как след нашата непохватна интервенция с лозарските ножици, режейки на поразия беззащитните лозички, те не само оцеляваха, но даваха дори и плод. За повечето от нас това беше един вид разнообразие и промяна на монотонното ежедневие, но не всички възприемаха с охота подобно занимание. Това бе и причината да се прибягва понякога до хитрини и варианти за осуетяване на тези мероприятия.

И така, веднъж, в очакване на няколкото автобуса пред Комбината, за да бъдем извозени до лозята, което продължи повече от два часа, последва нареждане да се върнем за преобличане по домовете си, след което да се явим отново на работните си места в предприятието?! Породи се малко недоумение за миг от смяната на курса, но все пак побързахме да се съобразим с новото решение. Може би никой нямаше да обърне внимание на този факт, ако не се беше разбрало впоследствие какво точно се бе случило. Оказа се, че група „симпатяги“ са се обадили до шефовете на ДАП-а от името на директора, за да откажат предварително заявените автобуси с претекст за отмяна на планираното мероприятие. Получи се малко конфузна ситуация и компрометиране в известна степен на заводското ръководство, което така и не успя да разкрие авторите, но си беше интересно като замисъл и изживяване за всички останали.

А по време на гроздобера последва нова необичайна изява на прагматична находчивост, може би от същата група или други техни последователи, но с известен нюанс на винен привкус. За целта те предвидливо бяха дошли с личните си автомобили, което се допускаше за избягване претоварването на осигурения транспорт.

Задачата за нас беше да се бере узрялото грозде и да се изсипва в поставените линове на няколко места в лозето. Но тези наши колеги бяха предпочели да го пренасочат в близката горичка, където други техни съмишленици, явно предварително подготвени за това, са го смачквали и отделяли чудодейния му сок в туби от по пет, десет, че и повече литри. Така след време щяха да имат удоволствието да се насладят на вече ферментиралия благодатен еликсир.

В края на работния ден, преди да си тръгнем, бяхме проверявани да не би някой да се е изкушил да задели някоя друга чепка за вкъщи, въпреки че сортовете бяха само винени. Всеки освен храна си носеше бутилка или туба с вода за пиене, въпреки че осигуряваха такава и за миене по време и след привършване на работа. Така тубите на нашите герои не са предизвикали проява на съмнение от проверяващите и те спокойно са се отправили с тях по предназначение към следващата фаза за обработка на трофейния гроздов сок. Колко пъти са го проиграли това упражнение, не се знае, но във всеки случай достатъчно, за да си подсигурят сгряваща атмосфера в предстоящите празници.

Ахмак лозе копае, юнак вино пие!
(Стара българска поговорка)

Антон Цаневски, Велико Търново

2 Коментари

  1. Неуморния

    Имам 30 декара сливова градина.
    Ако на някой му е домъчняло за бригада да заповяда. Консерви русенко варено давам и вода в дамаджани. Плащам и билета до селото айдее оставям 30ст. Вие да си платите да може да разказват след време на внуците колко ефтино е било по мое време. Ако остане време викам да вдигнем и едно цехче плащам като навремето в либия в долари 200 долара на месец суха пара. Ама тва само на най верните ми кучки на другите по 120лв айде 140лв. Черпя с боза и лимонада на корем по 6ст. За най усърдните плащам и билета до Русия да види мумията. А и ако има някой лекър от онова време знам че работили безплатно да заповяда да преглежда безплатно и ейго върнахме соца:) 🙂 :).

  2. Ебенизър Скрудж

    Както е казал самият Ленин: „Съботникът е дело доброволно. Не може да искаш или да не искаш да отидеш на съботник“:-)))

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.* Задължителни полета

*

// //