Спомени от Народната република
Начало / Лица и истории / Духът на времето / Помните ли режима на тока и водата през 80-те

Помните ли режима на тока и водата през 80-те

Един от най-смазващите спомени от социализма беше вечният режим на тока и водата. Някой, който е живял в столицата или в някои от най-големите градове, може да възрази. Истината е, че режим на тока имаше почти навсякъде, режим на водата навсякъде извън големите градове.

Най-страшно с режима на тока беше за живеещите в големите комплекси и отопляващи се с парно отопление. Просто със спирането на тока спираше и парното, понеже абонатните станции са на електрическо захранване. Така освен тъмното настъпваше и студеното. А зимите особено през 80-те години бяха зверски студени. Правеха се някакви графици, въртяха се кварталите с различен часови режим, уж за да е по-справедливо, но така или иначе си беше тъмно и студено. Хората роптаеха тихичко, но никой не надигаше глас нависоко. Партийните секретари, партийните членове и низши организации дебнеха и ако някой изразеше някакво недоволство като нищо да се срещне с представител на зловещата Държавна сигурност.

През летните месеци пък в малките населени места настъпваше кошмарът с водния режим. Понякога той си беше направо смазващ – по 3-4 часа вода на денонощие. Хората смогваха едвам да си напълнят съдовете за пиене, какво къпане, пране, хигиена. В дворовете по селата и малките градове често можеха да се видят метални корита, легени, кофи, напълнени с вода и оставени на слънцето, за да се стоплят и да се използват за хигиенни нужди. Имаше и кризисни периоди, в които чешмите пресъхваха за по-дълго, стигало се е до режим няколко часа вода на 3-4 дни. Най-големият ужас беше режим на вода и ток едновременно през зимните месеци. Е, вярно е, че все имаше по някоя чешма с изворна или минерална вода, но безводието като цяло беше ужасяващо.

А най-лошото е, че този проблем е надвиснал със страшна сила и сега.

Николай Цончев, София

4 Коментари

  1. То режим имаше на много неща.
    А сега има режим на здрав разум

  2. „Вечен“ режим , както пише в статията нямаше.Зимата при пик на потреблението имаше , но тогава имахме енергоемки производства (една металургична пещ не може да бъде спряна) сега имаме вълна. Носил съм вода с кофи от водоноски, вечеряли сме на свещи, парното спираше за час при липсата на ток но радиаторите в цялата сграда работеха и не беше проблем да си платиш. Бяхме социална държава. Позитивите бяха много повече от негативите. Това което хората не харесваха беше – номенклатурата , с падането на комунизЪмът тя не загина.Напротив в периода на прехода избуя и разцъфтя.

  3. Режим на тока имаше всяка зима от 1984 до 1991 г. и той не беше заради никакви енергоемки производства, както пишат безмозъчните комунопитеци. Беше заради това, че изнасяхме ужасно много ток за Турция и Югославия. Токът беше единствената стока, която НРБ можеше да изнася за твърда, конвертируема валута. Затова и се изнасяше в колкото се може по-големи количества. С приходите се погасяваха частично заемите, които Живков взимаше от западни банки. Накрая, през 1989 се стигна до трети фалит…

  4. Имаше износ, но енергоемките производства бяха водещата причина за режима на тока.

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.* Задължителни полета

*

// //