Спомени от Народната република
Начало / Лица и истории / Народна памет / Дънов бил ятак на Димитров и Живков

Дънов бил ятак на Димитров и Живков

С армия от 40 000 бели братя, Петър Дънов се превръща в мощен фактор в българския живот през 20-те, 30-те и 40-те години. Той никога не се е занимавал с политика, но съдбата го среща с тримата най-важни държавни мъже, определяли съдбините на отечството от началото до края на нейния толкова труден и даже парадоксален 20-и век.
Още преди да бъде признат за голям духовен водач, Дънов се нанася в къщурката на ул. „Опълченска” №66 близо до центъра на София днес. Домът в тогавашните покрайнини на големия град е място хем удобно, хем дискретно. Това оценява и „вожда и учителя на световния пролетариат и българския народ” Георги Димитров. Много преди да стане лидер на червените, но след като вече е влязъл в политиката и е гонен от властта, той се укрива при Дънов. Както и предполага, полицията дори не се сеща, че

отявленият атеист ще намери покрив при духовния човек

Известно време в къщата, която по време на соца е превърната в музей на Георги Димитров, живее и съпругата му Любица Ивошевич. Не е тайна, че тя издържа нелегалния си мъж като със сръчността и вкуса си се превръща в една от най-търсените шивачки в София.
По-малко известен факт е, че Дънов поддържа тесни връзки и с двореца. Цар Борис III наследява от баща си Фердинанд вкус към окултното. Не е случаен фактът, че негов най-доверен таен съветник е запасният офицер Любомир Лулчев. След като е убита жена му, той

напуска дома си и се пренася в дъновистката комуна „Изгрева”

Живее в колибка, която сам си спретва. Ежедневно общува с Учителя. Част от неговото влияние се пренася върху владетеля. Дънов посвещава не само в своето учение жадния за езотерика Лулчев. Посвещава го и в астрологията и нумерологията, които се предполага, че именно духовният водач пренася у нас от Америка.
Цар Борис III, като повечето политици и държавници и тогава, и сега, е силно

запален по гадателските науки. Няма официални данни Дънов да е бил приеман лично от монарха, но за какво би било и на двамата да дават храна на сплетниците, като Учителя ходи на крака в Двореца? След като шефът на Бялото братство присъства духом там посредством своя любим ученик и същевременно фаворит на царя – Лулчев. И успява да внушава всичко, което според него е важно, посредством магнетизма на посредника между него и владетеля.

Като нелегал Бай Тошо

е никой от никъде и въпреки това, сигурно предугадил какво бъдеще го чака, Петър Дънов не само не възразява, ами с готовност го приема и му става ятак. Той отлично знае, че комунистът няма да бъде нито търсен, нито намерен там, където живее най-приближеният съветник на Негово Величество. И помага на човека, който след Девети септември 1944 г. става първо шеф на милицията в София, после кмет на града, а накрая пръв партиен и държавен ръководител. Живков, който невинаги се представя като благодарен за подкрепата, която му е оказвана човек, никога не посяга на паметта на Дънов. Вероятно предава тази своя тайна и благодарност и на дъщеря си Людмила. Именно тя като министър на културата, започва да възстановява не само българския, но и международния интерес към Учителя, Бялото братство, учението за доброто. То е претворено в нейните идеи за международната детска асамблея, писателските срещи, архитектурните конференции. И дори само в

издигането на бялото в култ

Тя се облича само в бяло. Основна багра на монументите, които построява – от НДК до „Камбаните”, е отново бялото. Посветени на нея стихове я наричат „бяла птичка”. За първи път в нейно лице комунистически функционер от най-висок ранг – все пак Людмила е член на Политбюро на ЦК на БКП, говори за духовност, за единство, творчество и красота, за общочовешки, вместо за соц.ценности, за прераждането на душата и върховенството на творческото начало и изкуството над материалното, което си е „идеологическа диверсия” според каноните на онази мрачна епоха. Людмила плаща с живота си за това.
Възможно ли е нейното увлечение по дъновизма да не се дължи на баща й, а на една от най-близките й приятелки и съветнички Ванга. Петричката врачка е призната първо от Учителя. Той даже я кани при себе си в комуната на белите братя „Изгрева”, заедно с другия екстрасенски феномен, който уважава – дядо Влайчо.
Вероятно именно след срещата с Дънов, при Ванга тайно прави посещение цар Борис III, пратен там от съветника си Дънов. Когато монархът я посещава, тя му разкрива ужасяващото му лично бъдеще и това на неговата династия, та и на монархията изобщо. И се оказва права.
Не само тези колосални фигури в нашия обществен и политически живот, но и световни величия са последователи на Дънов. Сред най-известните от тях са Алберт Айнщайн и Пако Рабан.
На какво всъщност се дължи тази мания по Учителя – в следващия брой ще ви разкажем в общи линии в какво се съдържа неговото учение.

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.* Задължителни полета

*

// //