Спомени от Народната република
Начало / Лица и истории / С дъх на спомени / Едно време беше истинско чудо да се добереш до карта за почивка

Едно време беше истинско чудо да се добереш до карта за почивка

Хората от моето поколение знаят колко добре беше организиран летният отдих по време на социализма. Спомням си в детството почивките с родителите ми на морето в Бяла. Те работеха в Силнотоков завод „Васил Коларов” и се бяха сдобили с карта. Почивната станция представляваше двадесетина метални бараки, разположени на около километър от плажа. Всяка имаше врата и метален капак странично, който играеше ролята на нещо като прозорец. Още рано сутринта, с изгрева на слънцето, температурата вътре ставаше непоносима и бързахме да се изнесем на плажа. Обедно време вътре вече ставаше като сауна. Имаше столова, в която се хранехме на смени. В интерес на истината, храната беше вкусна и разнообразна или поне аз така съм я определял като дете. Знам от родителите си, че е било истинско чудо да се добереш до карта, за да отидеш на станцията в Бяла.

Вечерно време мъжете организираха истински турнири по белот с елиминации и краен победител. В селцето нямаше никакво развлечение, нямаше дори и кино. То беше подвижно и правеха прожекции веднъж за цялата смяна, а филмът задължително беше партизански, антифашистки.

Имаше възможност и за екскурзия по желание срещу заплащане до Несебър с автобус отпреди войната, който на всяка пътна чешма спираше, а шофьорът тичаше да пълни един съд от гума, приспособен като кофа, и да го излива в радиатора на рейса. Два часа престой в Несебър, по три часа път в едната и в другата посока. Така се почиваше навремето, но хората бяха весели, познаваха се, тъй като работеха заедно и се забавляваха. Естествено, най-хубавото бунгало беше за някой партиец, високо в йерархията, когото всички поздравяваха с респект. Спомени, но и изпълнени с носталгия по безвъзвратно отминали години.

Станимир Пенев, София

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.* Задължителни полета

*

// //