Спомени от Народната република
Начало / Лица и истории / Когато се наливаха основите / Социализмът и модернизацията на България в цифри и факти!

Социализмът и модернизацията на България в цифри и факти!

По медиите различни „личности“ твърдят, че победилото на Девети септември 1944 г. народно въстание и „поемането на властта от комунистите“ е спряло икономическото развитие, а значи и модернизацията на страната. Единственият техен аргумент е икономическото положение на България през предвоенната 1939 г., когато „тя била в подем“ и уж заемала едно от първите места на Балканите и достойно място в Европа.
След Освобождението, особено в началото на ХХ век, България преживява забележителен прогрес в своето развитие. Преди началото на Балканската война през 1911 г. в страната е имало 345 индустриални предприятия, покровителствани от държавата, а общият им брой достига 800. Изменя се инфраструктурата – от 1903 г. до 1911 г. дължината на железопътните линии нараства от 1176 км на 1931 км. Но последвалите години на войни и политически катаклизми спират развитието, а настъпилата световна криза през 1929 г. води до рязък упадък.

АЕЦ „Козлодуй“

В навечерието на Втората световна война

Царство България е типична селска страна

Индустриалното производство заема само 8% от икономиката на страната (докато във Франция този дял е 24%, в Германия – 30% , а в Англия – 46 процента). В сравнение с развитите европейски страни, по брутния вътрешен продукт на глава от населението България изостава 5-6 пъти. Тя е селскостопанска страна, но, както заявява министърът на земеделието Иван Багрянов на 25 януари 1939 г. в Народното събрание: „Ние сме земеделско страна без земеделие… Ние нямаме излишъци от зърнени храни. Ние изнасяме не излишъци, а само туй, което крадем от устата на нашия народ“.

ТЕЦ „Марица-Изток“

Още по-тежко е

наследството, което получава правителството на Отечествения фронт

през 1945 г. – производството е спаднало 2,5 пъти, почти с толкова е спаднал и БВП. Запасите за промишленото производство са напълно изчерпани. Липсват резервни части и горива. Разстроен е железопътният и автомобилният транспорт. В голям упадък е селското стопанство. Посевната площ, особено на техническите култури, е силно намаляла. Броят на добитъка също е намалял. Населението чувства остра нужда от предмети за потребление.
С помощта на Съветския съюз тежкото положение е преодоляно. През 1946 г. промишлената продукция вече надминава с 15,5 % тази през 1939 г. Успехи има и в селското стопанство, преди всичко в животновъдството. Но това не е достатъчно за достигане на средното равнище на развитите капиталистически държави в Европа. Ето защо, когато Георги Димитров става министър-председател на България и БКП – ръководна сила, в страната е поставена задачата „България за 10-15 години да постигне това, което други страни при други условия са постигнали за столетия“.

Прохода „Хаинбоаз“

Тази цел при тогавашните условия (разделената Европа и началото на Студената война) България можеше да постигне само чрез социалистическото устройство на обществото. Още с първия двегодишен план бе поставена задачата да се преодолеят стопанските затруднения, наследени от фашисткото управление и войната. Залага се предимно на екологично чистата енергия. Започва изграждането на язовири и водни електрически централи (ВЕЦ). Топлоелектрическите централи (ТЕЦ) се строяха, за да се ускори добивът на електроенергия, доколкото изграждането на язовири и ВЕЦ изисква по-големи инвестиции и продължително време за изграждане. От това време са големите язовири „Росица“ (Ал. Стамболийски), „Копринка“ (Г. Димитров) и „Искър“. От същото това време са инфраструктурните обекти – проходът Хаинбоаз (Проходът на републиката) и ж.п. линията „Перник-Волуяк“. През следващите вече петилетни планове са изградени още десетки язовири и водни електроцентрали, чийто връх са Баташкият водносилов път и ПАВЕЦ „Чаира“.

НДК

Но най-ярък пример за модернизиране на енергетиката на България е изграждането на Атомната електроцентрала (АЕЦ) в Козлодуй. И ако през 1939 г. в България са произведени 266 милиона киловатчаса електроенергия, то през 1999 г., когато още не са спрени 4-те малки блока на АЕЦ-Козлодуй, производството достига до 41,703 милиарда киловатчаса.
През времето на социализма в България се разви мощна индустрия – металургия, тежка химическа промишленост, машиностроене, хранителна промишленост, базирани на модерни технологии. Изключителен факт за модернизация, който днешните пропагандатори не искат да забележат, е

изграждането на заводите за информационни технологии

– за електроника и конкретно за компютри в Правец и за роботи в Стара Загора.
Модернизира се и селското стопанство. Създаването на ТКЗС-та се оказа сполучлива форма за високоефективно земеделие. Модерното, едро и механизирано селско стопанство удвои производството на селскостопанска продукция, което помагаше за индустриализацията на страната – в началото на 80-те години съотношението между индустрията и земеделието се промени от 8 към 92 на 79 към 21 процента. Така страната ни почти се изравни с развитите капиталистически страни.
Българското село бе електрифицирано, водоснабдено, пътищата – асфалтирани, осигурен бе евтин междуселски транспорт.
Необходимо е да припомним на сегашните „Градители на България“, че още през 70-те години започна изграждането на магистралите „Хемус“ и „Тракия“. И то на най-трудните планински участъци. Разширена бе железопътната мрежа, като главните ж.п. магистрали бяха удвоени и електифицирани.
Образованието, здравеопазването и науката

не само бяха безплатни, а и всички разходи за културното и социалното развитие на личността се поемаха от социалистическата държава. Ликвидирана бе неграмотността, във всяко селище бяха изградени училище и здравпункт, в градовете – болници, които днес са тежест за бюджета и се закриват, а лекарите и научните работници емигрират… Това бе признато от ООН, която през 1987 г. по индекса на човешкото развитие постави социалистическа България на 27 място между 130 държави.
В скоби ще отбележим, че тогава на първо място е Япония, а САЩ – на 19, изпреварвайки България с 8 места.
И извън скоби – днес достигнахме 54-о място (някъде между Африка и Латинска Америка).
Та – това е истината за социализма в България! В цифри.

4 Коментари

  1. Много от информацията в статията може да е вярна като факти дати и т.н., но е разказана от „наши хора“, които са минали първо някоя пропагандна школа.
    Един пример: като се чете статията излиза, че без комунизъм у нас е нямало да има атомни централи и пр. и че това е единствено заслуга на комунизма, който дошъл да ни спаси от злия капитализъм.
    Какво показват фактите: на 9.9.1944 г. в света няма нито една атомна централа. Причината е, че те още не съществуват като технология! И затова в България по това време няма как да има атомни централи. Първите прототипи и опитни реактори са от 1953-55 г., предимно в САЩ, СССР и Великобритания. Някъде от началото на 60-те години започват да се строят по-масово атомни централи по света. У нас Козлодуй е открит през 1974 г. – т.е. ние се движим със закъснение от поне десетина години от развитите страни.
    Тук може да видите атомните мощности въведени в експлоатация в света по години: https://de.wikipedia.org/wiki/Kernkraftwerk#/media/File:Kernenergie_nach_Jahren.svg
    Атомни централи се строят навсякъде – и в капиталистически и в социалистически/комунистически страни. Така че няма значение какъв е строят. Важното е дали има технология, дали е икономически оправдана и дали има полза и нужда от нея. Тези измамници, написали статията, ви лъжат, че без комунизма е нямало да има централи и пр.! И пропускат да кажат, че въпреки прехваления комунизъм, който уж превъзхождал останалите и бил по-добър във всяко отношение технологиите идват у нас с почти едно десетилетие закъснение!
    По същия начин лъжат и за много други неща – за тракторизацията на селското стопанство, индустриализацията, лекарствата и пр. Много от тези неща ги е нямало и на запад преди войната!
    Все едно сега да излезе Б.Б. и да каже – ако ме нямаше мен нямаше да има да кажем смартфони и мобилен интернет. По времето на комунизма нямаше, живеехме бедни и нещастни, ето аз дойдох на власт и ви дадох смартфони и мобилен интернет. Всичко е моя заслуга!
    На всички ни е ясно, че това не е вярно. Но пропагандата работи по такъв начин! И живее от неграмотни и неразсъждаващи същества!

    • Много си неграмотен бе „киселец“, сигурно затова и толкова кисел. Говорим за постижения във него време и сега нищо повече. Грамотните и мислещите хора ще си направят изводите и без твоите обяснения, само не се меси.

    • в днешно време дори не могат, да довършат започнатата тогава Белене, така че…. кво ни разправяш глупости на таркалета

  2. Точно така както са написани нещата в статията не съм ги чувал, но е истина, че първите десетина-петнадесет години на соца са били доста проблемни и изпълнени с кризи. Въпреки че са одържавили всичко, конфискували са парите и фабриките на „народните изедници“ и са вкарали насила хората в ТКЗС (т.е. и земеделската земя е станала почти държавна) – и всичко е било в тяхни ръце – са се редили криза след криза и проблеми.
    Кооперирането е довело на места и в различни моменти даже до спад на продукцията, намаления на броя на животните и пр., имало е моменти в които населението по селата е гладувало. При кооперирането на места са освободени много хора или пък сами са напуснали селата и са отишли в града (защото хората са на практика ограбени, земята им е взета, накарани са да работят за много ниски надници при тежки условия на полето или са им наложени държавни „наряди“ за жито, царевица и др., които държавата е изкупувала на смешни цени). На места се е стигнало до бунтове по селата даже. Избягалите в градовете са предизвикали тежка жилищна криза, която чак към края на соца е поспаднала. Безработицата в градовете през 50-те и началото на 60-те е била брутална. А голямата индустриализация е започнала чак през 60-те, когато свалят В. Червенков и на негово място идва Живков (една дот причините за смяната е била тежката криза). Тук може да видите какво е написал самият Т. Живков в мемоарите си за това: https://kiselec1.blogspot.com/2018/09/1.html
    Но за това в дебелите книги малко се пише. Обикновено се споменава, че след „известни начални проблеми“ дошъл Априлския пленум (на който е изгрял като звезда Т.Ж.) и всичко тръгнало по мед и масло.
    През 50-те и 60-те е имало недоволство и сред интелигенцията, т. нар. група на Куфарджиев или опитът за преврат на Горуня. А Р. Ралин за няколко карикатури (на тема икономически проблеми и недостига на месо) са го уволнили и разселили…..
    Може би това са имали предвид, хората казали, че соца е забавил развитието ни?

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.* Задължителни полета

*

// //