Спомени от Народната република
Начало / Лица и истории / С дъх на спомени / През соца хладилниците ни бяха два пъти по-малки, затова изглеждаха по-пълни

През соца хладилниците ни бяха два пъти по-малки, затова изглеждаха по-пълни

Biliana Ambareva:

„Току що прочетох един носталгичен пост по соца, който завършваше с мъдрото заключение, че демокрацията не пълнела хладилника! Ми то по соца и хладилниците ни бяха два пъти по-малки, та сигурно затова изглеждаха по-пълни. И какво толкова имаше в тях? В нашия имаше масло, сирене в пластмасова кутия, салам „кучешка радост“ или Камчия, лютеница, кашкавал, яйца и обикновено една малка тенджерка в която се пазеха остатъците от манджата от предишния ден. През лятото имаше тенджерка с таратор, а през зимата голям буркан с туршия от кацата. В шкафа имаше отворен буркан със сладко, мед и някакъв кекс за закуска… Сутрин се ходеше за мляко и ако не купиш, свършваше до обяд. После по обед се редяхме за хляб. В месарницата като пуснеха дреболии или карначета ставаше опашка. Та не помня по соца да ни е бил пълен хладилника. Помня обаче, че в цялата махала имаше присъщите САМО за соца надписи: „Ловим бримки, обличаме копчета“ и „Вулканизация на гуми“ Помня и фургона за вторични суровини на нашата улица, където за върната хартия даваха капачки за буркани. Беше пълно с бабички с вързопи „Работническо дело“. Чудя се, какви са тия хора, чиито спомени опират до хладилника със салам Камчия и буркан с лютеница? Като се замисля, моите спомени са пълни с аромати. Спомням си сякаш мирисът на моето моето детство. Цъфналите липи, чиито аромат обгръщаше целият град на здрачаване. Помня улицата с нацъфтелия бъз и дивите сливи на Бунарждика. След дъжд целият град миришеше на свежа трева и събирахме охлюви на тепето. През лятото до ранна есен цялата махала миришеше на печени чушки. Варяха се лютеници по тротоара и се стерилизираха буркани с всякакви сладка и компоти. Зимата от тепето се стелеше пушека от печките и този мирис създаваше някакво чувство за уют, докато премръзнали се пързаляхме с шейните по склоновете на Бунарджика. Помня мирисът на хляб от фурната на ъгъла. До фурната имаше кръчма и от нея, при всяко отваряне на вратата извираше на талази цигарен дим примесен с мириса на мента, мастика, шкембе чорба и кебапчета. Около Централни Хали цялата улица миришеше на боза и пирожки. Любимият ми аромат беше този в Млечния бар на Главната. Аромат на прясно сварено кафе примесен с цигарен дим. Разбирам хората, които страдат от носталгия по онова време. Все пак в него преминаха детството и юношеските ми години. Но не смесвам красивите спомени и носталгията със сивата реалност. И винаги ще предпочета свободата, пред пълния хладилник…“

3 Коментари

  1. Без икономическа свобода няма и политическа. Пак се изказвате неподготвени. Свобода може да има само с „пълен хладилник“.Сега и голям, и малък да е хладилникът, всичко изброено ако се купи и е качествено, ще можеш ли да си платиш и ток, телефони, В и К, данъци, винетки и пр., че и интернет? Продуктите, които изброявате в статията, и които постоянно присъстваха в средностатистическия български семеен хладилник, бяха напълно достатъчни за нормално изхранване на поне 4-членно българско семейство. А сега т.нар. семейства по новия семеен кодекс не са никакви семейства, но и това е една от свободите – свободата от отговорност. И са най-често само двучлени и тук-там тричленни, но едва си изтърпяват третия член у дома, особено през ваканциите. Кучешката радост и Камчията бяха вкусни и качествени колбаси, особено ако не те мързи и знаеш как да си ги приготвиш. Сега българите са свободни от всички предишни социални придобивки, от спестяванията си, някои дори от жилищата си, свободни са колкото си искат да робуват на банки, да треперят за работното си място, защото ако го загубят, не могат да си плащат дълговете и пристигат съдия-изпълнителите… Свободни са да си купят трошляк от еврогробищата, стига да е западен, вместо Лада, но чисто новичка или Шкода например. Свободни са с евротрошляка да карат като полуидиоти, а утре като пълни идиоти и да им правят после гробове с китки край магистралите. Свободни са да се псуват по пътищата и да си правят мръсотии по съседски. Свободни са да пътуват, особено там, където ги гледат едва ли не с погнуса, стига обаче да имат спастрен някой лев и особено ако след мизериите и униженията им дадат желаната милостиня – т.е. визата. Свободни са да зарежат семейство и деца, за да се изгубят по гурбети. Свободни са!

    • Нямам нужда от семеен кодекс, за да ми каже дали имам семейство или не. Но това явно си Ви е останало от едно време, че държавата има думата, когато става въпрос дори за личния Ви живот. Бягство от отговорност е през 2018г. да обвинявате така наречената „промяна“ за празния Ви хладилник и други житейски несгоди. Общо взето описвате житейски проблеми, които ги е имало и тогава (лихво точки, чакане за жилище, за кола и какво ли още не) има ги и сега. Такъв е животът! Който иска всичко да му е наред, безплатно и да няма проблеми, е време да порастне. Относно идиотите, тях си ги има независимо от строя. Престъпност? Имало я е и тогава, има я и сега. Защо иначе по онова време е имало толкова затвори и милиция, ТВУ и т.н. като не е имало престъпност?

    • Сега по магистралите загиват по-малко хора.

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.* Задължителни полета

*

// //