Спомени от Народната република
Начало / Лица и истории / Политически калейдоскоп / ВЪРХЪТ НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ ЛИНЧ В БЪЛГАРИЯ И НЕГОВИТЕ ЖЕРТВИ

ВЪРХЪТ НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ ЛИНЧ В БЪЛГАРИЯ И НЕГОВИТЕ ЖЕРТВИ

Съдебно политическата разправа с бившите партийни и държавни ръководители на НРБ през 1992-2000г по Дело N 3 за Безвъзмездните помощи на Третия свят в периода 1981-1989г.

В периода след 1948г НР.България подържа отношения с почти всички страни в света. И нормално има приоритет към онези които провеждат подобна на нейната политика.Така страната придобива стратегически отношения с редица държави в третия свят. На тази база след положително сключени споразумения НРБ започва да подпомага кредитирайки безвъзнездно редица страни в Третия свят , получавайки в замяна материални блага и концесии за милиони.Ирак , Иран, Сирия , Алжир , Мароко , Либия ,Егиет , Монголия , Лаос , Кампучия , Виетнам, северна Корея и мн.др. , списъка е много дълъг. Злато и нефт ,сребро и стопански обекти – всичко това дава на НР.България севетовни измерения печалби. В много случаи ООН подкрепя тази политика на редица социалистически страни.СССР е пионер в тези помощи . Успял с народната революция в Монголия -1921г и превръщайки я във втората в света социалистическа държава , той продължава делото си в Третия свят и след 1945г с нови революции.След промените през 1989г , тази политика започва да се разглежда от новите управляващи като пагубна и на 9 юли 1992г Главна прокуратура на Р.България образува дело N 3, по което обвинява през 1992 и 1993 г 22 ма души бивши партийни и държавни ръководители – всички председатели и зам.председатели на Министерския съвет в периода 1981-1989г, както и министри на т.нар.Суперминистерства в периода 1987-1989г и всички секретари на ЦК на БКП в същия период.Обвинението е за приети решения на Министерски съвет за безвъзмездни помощи на страни от третия свят представляващи оръжие , бойна техника , военно облекло , храни , консумативи , както и за кредити за създаване на обекти с военно и гражданско предназначение на територията на тези страни. На всички обвиняеми са предявени обвиннения по чл.203 от Наказателния кодекс за длъжностно присвояване в особенно големи размери, представляващо особенно тежък случай. Наказанието предвижда от 10 до 30 г затвор. Дело N3 е продължение на моегаделото за икономическата криза под N4 от 1990г по което са правени опити за предявяване на обвиения , но тъй като Гл.прокуратура заключва обвинеия за политически решения не могат да се повдигнат , започват да нищят оръжейните и други безвъзмездни помощи.Така се ражда Дело N3. Обвиняемите са обвинени и по чл 282 от НК за злуопотреба със служебно положение. Обвиняемите по Дело N 3 са :
1.Тодор Живков – Генерален секретар на ЦК на БКП и Председател на Държавния съвет на НР.България за най малката сума в обвинението 16 млн. лева, мярка за неотклонение „Домашен арест“
2.Георги Атанасов – министър председател в периода 1986-1990г и секретар на ЦК на БКП 1977-1986г за най голямата сума в обвинението- 157 млн. лева-мярка за неотклонение „Задържане под стража“
3.Милко Балев – Секретар на ЦК на БКП през 1982-1989г., мярка за неотклонение „Парична гаранция“
4.Огнян Дойнов- зам.председател на Министерския съвет в периода 1985-1987г , Пресдедател на Стопанския съвет 1986-1987г и секратар на ЦК на БКП 1981-1984г, министър на машиностроенето 1984-1986г поискана екстрадиция от Австрия , отказана от Австрия
5.Станиш Бонев – зам.председател на Министерския съвет и председател на Държавната планова комисия 1981-1985г , мярка за неотклонение „Парична гаранция“
6.Георги Йорданов- зам.председател на Министерския съвет 1979-1987 г и министър на културата , науката и просветата 1987-1989г- за сума в обвинението 74 млн лева.,мярка за неотклонение „Парична гаранция“
7.Георги Караманев – зам.председател на Минсиетрския съвет 1982-1987г за сумата от 131 млн.лева., мярка за неотклонеие „Парична гаранция“
8.Алекси Иванов – зам.председател на Министерския съвет 1986-1987г , министър на земделието и горите 1986-началото на 1989г и секретар на Постоянното присъствие на БЗНС 1976 до декември 1989г за сума по обвинението 35 млн.лева ,мярка за неотклонение“Парична гаранция“
9.Димитър Стоянов- министър на вътрешните работи 1973- наачалото на 1989г , Секретар на ЦК на БКП януари-ноември 1989г , мярка за неотклонение „Парична гаранция“
10.Васил Цанов-секретар на ЦК на БКП 1981-1989г , сума по обвинението 33 млн лева , мярка за неотклонение „Задържане под стража“ , променена в деня на обвинението в мярка за неотклонение „Парична гаранция“.
11.Гриша Филипов – министър председател 1981-1986г , секретар на ЦК на БКП 1986-1989г , мярка за нетоклонение „Задържане под стража “ , изменена в мярка за неотклонение „Парична гаранция“.
12. Емил Христов- секретар на ЦК на БКП 1984-1989г , мярка за неотклонение „Парична гаранция“.
13. Димитър Станишев- секретар на ЦК на БКП 1977-1990г , мярка за неотклонение „Парична гаранция“ , конфискуван оръжеен трофей пушка , върната после на Станишев.
14.Стоян Михайлов – секретар на ЦК на БКП 1978-1988г ,мярка за неотклонение „задържане под стража“
15.Иван Илиев – зам.председател на Министерския съвет и председател на Държавна планова комисия 1985-1987г, мярка за неотклонение „Парична гаранция“
16.Кирил Зарев – зам.председател на Министерския съвет 1986-1987г и секретар на ЦК на БКП 1982-1986г, мярка за неотклонение „задържане под стража “ , изменена в „Парична гаранция“
17.Григор Стоичков- зам.предсдеател на Министерския съвет 1976-1989г , мярка за неотклонение „Парична гаранция“
18. Андрей Луканов-Първи зам.председател на Министерския съвет 1986-1987г , зам.председател на Министерския съвет 1976-1986г , министър на външноикономическите връзки 1987-1989г, взета мярка за неотклонение „Задържане под стража “ , изменена в мярка „Парична гаранция“
19.Чудомир Александров- Първи за.председател на Министерския съвет 1984-1986 , секретар на ЦК на БКП 1986-1988г , взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ , изменена в „Парична гаранция“.
20.Пенчо Кубадински-Член на Политбюро на ЦК на БКП 1974-1989г , взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ , изменена в „Парична гаранция“
21.Стоян Марков- Първи зам.председател на Министерския съвет и председател на Държавния комитет за изследвания и технологии 1986-1987
22.Александър Лилов – секретар на ЦК на БКП 1977-1983г , взета мярка за неотклонение“Задържане под стража “ изменена в „Парична гаранция“ .
Общото обвинение срещу всички е за 244 млн лева.Главния прокурор 1992-1999г Иван Татарчев заявява в медиите че това са виновниците за външния дълг , и износители на революции , представляващи държавен тероризъм и че наказанията им ще са сурови. Прокурор по делото е Михаил Дойчев. Фрапантно и малко известно е че през 1987г . т.е. при социализма за взет подкуп едва не е арестуван.Обвиняемите са привикани в сградата на Националната следствена служба на ул.“Развигор“ 1 в кв.“Лозенец“ и Дойчев предявява обвинения на всеки един там. Паричните гаранции варират от 25 хил лв до 3 хил лв. Малко известно е че по делото са привлечени свидетели бивши генерални директори на стопански и външнотърговски предприятия. В показанията на някои , се твърдят факти , които в последствие се оказват неверни. Други показания са взети от дадени по други дела от свидетели. Такъв е случаят с показанията на бившия директор на „Кинтекс“Иван Дамянов , заемал поста от 1985 до 1990г. В показания като свидетел по Дело N 4 той заявява: “ През 1988г когато войната между Ирак и Иран свърши се оказахме с 1 млн тона оръжие чакащо да бъде изпратено в Ирак. Не виждахме смисъл да го изпращаме , защото иракската страна ни уведоми че прекратява исканията си за оръжие.Това стана по време на посещението на иракска делегация водена от Таха Рамадан – техния правителствен ръководител.Въпреки това излезе решение на правителството номер 166 от 27 октомври 1988г с което държавните оръжейни кредити станаха фирмени. Макар „Кинтекс “ да беше против износ за Ирак , СО „Металхим“ и МНО бяха за него и настояха оръжието да се изнесе. Принудихме се да вземем кредит и с него да го изнесем“. Но всичко казано от Дамянов 1992г е неточно и невярно.Справка в ЦДА във фонд 136 на МС доказва че през септември 1988г на посещение в НР.България е бил не Рамадан , а министърът на земделието и напояването на Ирак Карим Хасан Рида -председател на Смесения правителствен българо-иракски комитет .Той дава устно послание от Таха Рамадан на премиера Г.Атанасов , министъра на земделието и горите Алeкси Иванов и министъра в Министерство на външноикономическите връзки Христо Христов че ще вземат оръжието срещу петрол и от тук нататък ще взимат мирновременна продукция срещу петрол а не оръжие. В протокола за разпит бившия премиер Георги Атанасов казва: “ През 1988г финишрахме последните сделки с оръжие за което получихме три пъти повече петрол , октколкото бе стойността на оръжието .“ Бившия министър на земеделието и горите Алекси Иванов казва за ираксата оръжейна търговия в протокола за разпит “ В министерския съвет бяхме трима министри отговарящи за арабските страни , по специално за Ирак: Аз , министър председателя Георги Атанасов и министъра на търговията и след това министър в Министерство на въшноикономическите връзки Христо Христов. През септември 1988г дойде на посещение министърът на земделеито и напояването на Ирак Карим Хасан Рида. Той даде устно послание от Първия зам.министър-председател на Ирак Таха Ясин Рамадан , че това ще са последните доставки на оръжие за Ирак , че ще ги приемат и следващите стоки които ще искат ще са мирновременни , като Ирак разчита НРБ да се включи активно в следвоенното възтановяване на Ирак ,което приехме. “ В справка на финансовия министър И.Костов до Гл.прокуратура 1992г се доказва че бюджета не е ощетен с помощите , защото е приеман с преизпълнение1981-1989г .Така и в този случая с 1988г НР.България отново печели петрол който струва млн долари на световния пазар. Срещу бившия вицепремиер и министър на земделието и горите Алекси Иванов , който е и бивш секретар на Постоянното присъствие на БЗНС са предявени обвинения за предоставяне на безвъзмездни кредити на Монголия , подписана Спогодба с Кампучия за безвъзмездна помощ и кредити предоставени на Мароко и Лаос. В протокола за разпит на 7 юли 1993г бившия министър на земеделието и горите Алекси Иванов обяснява :“Предоставените кредити на Монголия са предвидени в държавния бюджет и съгласно споразумение между мен и Мятавин Пелже – зам.председателя на Министерския съвет на Монголия аз предложих на Министерския съвет отпускането на два кредита – единия декември 1987 , другия август 1988г необходими за довършването и построяването на заводните за плодово-зеленчукови консерви в Орхон Шарингол и за тухли в Алтай. При посещението ми от 19 до 27 септември 1988г в Монголия открих официално заводите. Срещу този кредит получавахме млн тонове злато на година от Монголия , кожи се продаваха от нас на световните пазари. За Кампучия подписах Спогодба за безвъзмездна помощ през ноември 1986г при положение че от там внасяхме милиони тонове каучук – необходим за заводите на „Видахим“ за гуми и диаманти които ни носеха огромни приходи в млн долари на световните пазари. Дадох 20 млн долара кредит на Мароко , но при посещението ми през юни 1987г подписах Правителствен протокол за дългосрочен стокообмен за периода 1988-1992. с който получавахме млн тонове фосфати годишно. В Лаос също ситуацията бе подобна с тази на Кампучия – каучука бе за Видахим , а диаманти изнасяхме на всички световни пазари.Предложих да направим и диамантен фонд към БНБ , заедно със златния резерв.“ Съгласно Конституцията на НРБ от 1971 г Министерския съвет има правомощия да дава безвъзмездни помощи на страни, а БКП и БЗНС – на сродни партии.Прокуратурата не успява да докаже обвиненията които се оказват лъжа и фарс срещу бившите ръководители и през февруари 2000г делото е прекратено. 8 от обвиняемите вече са починали , някои от тормоза осъществен им по делото. Андрей Луканов осъжда България за нарушение на правата му през 1996г , а 10 от останалите обвинени – Георги Йорданов , Станиш Бонев , Георги Караманев , Георги Атанасов и мн.др. осъждат България 2008г заради нарушените права пред Европейския съд за правата на човека в Страсбург.

Източници: 1. 21 февруари 2000г статия във вестник Сега „Дело N 3/92 – защо ручахме жабетата“
2. Централен Държавен архив на република България – фонд 136 на Министерския съвет.
3. Архив на Върховна касационна прокуратура- материали за обвиняемите лица по Дело N 3 1992-1999г.

На снимката:
1.Тодор Живков и Саддам Хюсеин в Ирак 1985г

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.* Задължителни полета

*

// //