Спомени от Народната република
Начало / Социалистическо строителство / Монументалност / 9 години правили 12 метров паметник, а снаряд едва не го разрушил месец преди откриването му

9 години правили 12 метров паметник, а снаряд едва не го разрушил месец преди откриването му

Цели 9 години се проточило изработването на  първия в България монументален паметник от хром-никелова стомана в прослава на Септемврийското въстание от 1923 г., който трябвало да бъде поставен над възпетия от Гео Милев в поемата му „Септември“ град Мъглиж.

Решението е взето от някогашния секретариат на ЦК на БКП на 2 ноември 1970-а. Той бил посветен на  предстоящата 50-годишнина от въстанието, но официалното рязане на лентата се случило чак на 23 септември 1979-а, показват документите, запазени в архива на автора на творбата, скулптора Георги Върлинков.

4 десетилетия по-късно той връща лентата на спомените си назад, като не крие, че е имало моменти, в които съдбата на тежащата близо 19 тона 12,5-метрова фигура на въстаника е висяла буквално на косъм.

Конкурсът за паметника над Мъглиж е бил национален, обявили го през 1971-а. Сред членовете на журито били най-изтъкнатите в онези години майстори на родната монументалистика като проф. Иван Фунев и проф. Секул Крумов.

В неизвестност тъне общият брой на кандидатствалите, на последната права останали проектите на едва 35-годишния тогава Георги Върлинков и родения през 1923 г. шипканлия Христо Песев, като до някое време предпочитанията клонели към по-възрастния творец.

По думите на Върлинков проектът на конкурента му трябвало да бъде изпълнен от бял врачански камък, а неговият от специална, неръждаема стомана, каквато по онова време у нас нямало.

Поне на три пъти комисията връщала за доработка фигурата, десетки тонове глина минали през ръцете на ваятеля, който използвал ателието на проф. Андрей Николов в известната Червена къща в София редом с работещия над свой проект по онова време Величко Минеков. Първоначалната идея била Септемвриецът да бъде паднал на колене с вдигнати към небесата ръце, но след като огледал 3-метровата фигура проф. Секул Крумов присвил едно око и дрезгаво прошепнал : „Върлинка, то всичко хубаво, ама въстаник на колене…Ще ни отрежат краката от кръста, да знаеш!“.

Пак  той на няколко пъти го накарал  да мести главата, за да се постигне по-силно внушение.  Едва през лятото на 1973-а било решено да бъде направен макет в мащаб 1:1. Няколко години по-късно, току преди последния оглед се разразила силна буря и на автора се наложило да се катери по скелето, за да привързва отделните фрагменти с въже, за да не бъдат катурнати.

На 17 юни 1975-а все пак решават да се премине към отливане, като е посочено, че това ще трябва да се случи в леярната на Централна ремонтна база – Раднево, където разполагали с подходяща техника.

При последния оглед на място дошли представители на Мъглиж: тогавашната кметица Мима Христова, любимият актьор на Тодор Живков  Стефан Гецов и минералогът академик Йовчо Йовчев, които също подкрепили творбата на Върлинков.

Под сурдинка след време журиращите ще разказват, че академик Йовчев особено много харесал …издутината в потурите на въстаника.

„Ей това е истински мъглижанин!“, рекъл световноизвестният учен, като намигнал шеговито на артиста.

Забележката накарала младата кметица на Мъглиж да почервенее от неудобство, припомня си с късна дата Мима Христова, която също пази немалко спомени около перипетиите с монтажа на фигурата над планинското градче на хълма Кръста.

До самото леене обаче се стига след още три години, като процесът се проточил месеци, припомня си Върлинков.

Първо мотокарист потрошил формите, в които трябвало да се разлива разтопения до 1200 градуса метал, създаден по специална формула от химика Фильо Филев. Освен хром и никел той предвидил и титан, но кой знае защо последната съставка била отпусната съвсем скъпернически, показва запазен документ от онова време.

Филев сключил специален договор, че пробата ще бъде за негова сметка и негов риск. При първото леене обаче се разразил взрив и само по чудо намиращите се в близост хора се разминали без да пострадат. Оказало се, че в калъпа имало …жива жаба.

Как кикерицата е попаднала там така и не се изяснило, но случката допълнително забавила процеса.

Междувременно войничетата от строителната дивизия на генерал Делчо Делчев (който междувременно изграждал и Чинията на връх Бузлуджа) направили стълбите към постамента. Внезапно строителната активност секнала, тръгнали шушукания, че май паметникът е „урочасан“ и няма да го бъде, защото междувременно скорост набирал гигантският градеж на „Създателите…“ край Шумен, където били съсредоточени по-голямата част от финансовите усилия на Комитета за култура.

Младата кметица на Мъглиж решила да вземе нещата в „свои ръце“ и през главата на тогавашните старозагорски началници, с помощта на генерал Делчев си уговорила среща с Людмила Живкова.

Два часа чакали в коридора дъщерята на Първия, почти час продължил разговорът с нея в кабинета й. На следващата заран последвало позвъняване от ОНС-Стара Загора, с което й дали „карт бланш“ изграждането да продължи  с пълна пара.

Към 80 000 лв. тогавашни пари е струвало създаването на монумента, средствата били от специална бюджетна сметка на културното ведомство. Само доставката на специални електроди от тогавашната Федерална република Германия  отнела месец. На площадката докарали единствения по онова време у нас автокран с  50-метрова стрела.

В деня пък, когато заварчиците монтирали главата, заблудена осколка от снаряд „ожулила“ металната фигура и паднала в близката гора. Оказало се, че на съседния полигон върви учение и някой задал погрешни параметри на стрелците. Ако не бил паметникът шрапнелът като нищо щял да нацели центъра на градчето, където по онова време играели дечица.

Художникът и екипът му си разделили хонорар от 32 000 лв., който им бил изплащан на части през години. С последната „порция“ Върлинков  си купил лек автомобил „Жигули“, който все още е в движение.

Несанкционираното от началството посещение на кметицата в столицата обаче не било забравено. Няколко месеца по-късно под благовиден претекст Мима Христова била пратена на друг пост и при рязането на лентата се наложило да бъде подредена в …масовката.

Впрочем в масовката се оказал и авторът Георги Върлинков с целия си екип от архитектите Стефан Попов и Рада Пенчева и художник-консултанта Стефан Гацев.

Още тогава тръгнала и приказката, че за „терк“ на фигурата е послужил участникът в буната  Георги Митев Кунев – Гената, макар  авторът да е категоричен, че образът е събирателен и никога да не е търсил някаква външна близост с който й да е действителните герои.

Нещо повече, композицията носела заглавието „Зов“, но така и никой не се съобразил с него през следващите десетилетия.

За да избегнат конфуза със забавянето пък началниците „нарочили“ рязането на лентата на друга кръгла годишнина : 85-години от създаването на мъглижката партийна организация, самото откриване пък се „случило“ на 23 септември 1979-а.

Нищо, че бунтът е бил  на 13 септември и приключил на 21 септември в местността „Чешмите“, където са разстреляни 19-годишният знаменосец на комсомолската организация , италианецът Антонио Черито Салваторе, Иван Кехайов (28 г.), Тошо Ямалиев (21 г.) и едва 16-годишният Райчо Съртонев.

Днес името на скулптора е почти забравено от мъглижани, той самият от поне 10 години не е виждал творбата си от близо и  се надява неръждавейката да е устояла на корозията.

„На главата сме оставили специален капак, през който може да се влезе във вътрешността за евентуална ревизия. Веднага след приемането на паметника от специалната държавна комисия в която имаше 18 души специалисти, като шестима само бяхме скулпторите , изпълнителят Фильо Филев изпрати на мъглижани специални указания . В тях подробно е описал какви наблюдения да правят и как да се грижат за паметника, но едва ли някой се е съобразил с тях…“, кахъри се 82-годишният Георги Върлинков, който продължава да работи в столичното си ателие.

В спомените му е останала прелетялата над паметника бяла ластовичка минути след като и последният член на държавната приемателна комисия положил подписа си под протокола.Случило се на 21 август 1979-а година. В първия миг не повярвал на очите си, но след това домакините му показали гнездото, от където излетяло птичето.

Днес много му се иска бялото птиче да е донесло  късмет на монумента и той да оцелее сред превратностите на времето.

“Известна ми е позицията на някои среди за несъществуването на фашизъм в България. Но в цялото си творчество съм избягвал „атрибутите на революцията“ – пистолети, пушки, автомати, вили, мотики и т.н. Стремил съм се да използвам по-скоро символи, или да пресъздавам чувства така характерни за подвига и покрусата, тъгата от тежката загуба. Дали и до колко съм успял, е друг въпрос…“, ще каже възрастният майстор на финала.

www.monitor.bg

Коментари

  1. Благодаря ви от сърце за изключително добре поднесените материали!

    Продължавайте и нека повече Българи узнаят истината за СОЦ-А.

    Вечен дух, вечна памет!

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.* Задължителни полета

*

// //