Спомени от Народната република
Начало / Вчера и днес / Вижте как Пантеонът на Бургас можеше да стане дискотека с пийпшоу

Вижте как Пантеонът на Бургас можеше да стане дискотека с пийпшоу

Историята му е белязана от периоди на величие, преклонение, извращения, а днес тъне в забрава и недоумение


Монументът от камък в Морската градина на Бургас несъмнено се откроява от всички останали забележителности и с основание грабва погледите на чуждите туристи. Обикалят го, снимат го, но понеже метални решетки ограничават достъпа във вътрешността, хората с недоумение се питат що за атракция е това.

Построен през вече далечната 1981 г., Пантеонът представлява мемориал на загиналите антифашисти във Втората световна война. Негов автор е скулптурът Валентин Старчев, а проектант на градоустройствената част е арх. Владимир Милков. В централната му част е бил запален „Вечен огън“, по стените отвътре са гравирани 240 имена на падналите в борбата за победата на социализма и комунизма в България.

До ден днешен монументът продължава да е символ на БСП – наследникът на БКП след демократичните промени през 1989 г. Всяка година на 9 септември – денят на държавния преврат, довел на власт Отечествения фронт през 1944 г. местните социалисти поднасят венци. Вечният огън се „припалва“ веднъж на същата тази дата, но от 2 години насам, колкото да се отбие номерът. През останалото време единственото вечно в него е празното пространство.

Малко известен факт е, че до 1989 г., когато започват „промените“, пред входа му, намиращ се откъм западната страна, е имало караул с разводач от ученици-отличници – комсомолци. Било е чест да стоиш 30 минути пред монумента – дори и през зимата, с войнишки шинел и ушанка. През лятото стражите-комсомолци са били в моряшка униформа.


Решетки вместо караули вардят днес вътрешността на сградата от индивиди като седналия (вдясно)

През 1987 г. група ученици нахлува във вътрешността и нелегално заснема филм от сакралната част, което е било много сериозно газене на социалистическата дисциплина. Филмът им, разбира се, не вижда бял свят, но бъдещето на „актьорите и операторите“ би било немислимо, ако две години по-късно този строй на т.нар. развит социализъм не бе заменен с демокрация.
През 1992 г. бизнесмен, който е сред членовете на Координационния съвет на СДС, внася докладна записка до синия кмет Продан Проданов да се надстрои етаж върху паметника и той да се превърне в най-голямата дискотека край морето, като в партера бъде обзаведен стриптийз бар с пийпшоу на въртяща се сцена, монтирана върху т.нар. „вечен огън“. Докладната се приема от червените другари в Общинския съвет като крайна гавра с предците им и покойният вече кмет Проданов се принуждава да я оттегли.

Какво е Пантеонът днес?

Входовете на монумента откъм запад и откъм изток са затворени от метални решетки – вече  повече от 15 години, тъй като лоното се бе превърнало в обществена тоалетна, използвана от клошари и пияници. Някои от тях дори спяха вътре. В интерес на истината в периода 1989-1992 г. там демонстративно уринираха и някои от заклетите големи т.нар. Бащи на местната демокрация.


Картинката днес
Отвън понякога все още сядат странници като този. Незадоволената от цайтгайста* младеж го използва за своеобразна „седянка“ вместо да тъпее в шумните заведения, сред миризма на евтин алкохол и чалга. Днес за младите хора на Бургас, които се интересуват от история, Мемориалът е символ на бунтарството на техните бащи против една тоталитарна и пропита с ограничения система.


След 1989 г. мястото е любимо като сборен пункт за изпращане на абитуриентите, но никой не обръща внимание на паметника, всички са го загърбили


Това лято Общината организира нечувано и невиждано по същността си мероприятие за този сакрален за червените активисти площад – ядене, пиене, надиграване и сръбска музика до дупка, под звучното име „Бургас мези“. Със сигурност събитието е било посрещнато от малкото останали още живи комунисти с ужас и отвращение


ССУМОР, част от випуска на Трети курс, 1987 г. Тези младежи са отличници от морското училище и са били включени като караул по двойки пред Пантеона. Вероятно това е отрядът, който е бил „наряд“ в този ден. Фотосът е от албума на нашия съгражданин Николай Георгиев (петият отляво надясно сред правите)

В периода 1981-1989 г. всички младоженци са били задължени да поднесат цветя на „Вечния огън“ в Пантеона, веднага след сключване на гражданския брак. Приемало се за проява на несъвместимост със социалистическия морал и липса на почит към загиналите в борбата срещу фашизма (доколко е имало фашизъм у нас е друг въпрос), ако някой агент докладва на тайните служби, че сватбарите са се отправили към ресторанта веднага след ритуалната зала, прескачайки Пантеона. „Новата клетка“ на обществото влизала в т.нар. черен списък от неблагонадеждни млади семейства.

*Цайтгайст – от немски zeit (време) и geist (дух) – „Духът на времето“


Караулът вардеше с автомат „Калашников“, обезопасен за ползване от ученици и реално не може да стреля

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.* Задължителни полета

*

// //