Спомени от Народната република
Начало / Лица и истории / С дъх на спомени / Когато носехме дънки „Рила“ и маратонки „Ромика“

Когато носехме дънки „Рила“ и маратонки „Ромика“

По времето на социализма да си купиш дънки – символ на западната мода, беше мечта и истинско събитие за всеки млад човек. Работата не беше лесна и често се пускаха дебели връзки, за да се сдобиеш с дънки „Рила“. А най-добре беше да си намериш отнякъде долари и да си купиш „Райфъл“ от „Кореком”.

Помня, че веднъж не можах да си намеря оригинални вносни дънки и трябваше да се задоволя с някаква имитация. В такива случаи върху панталона се работеше допълнително – избелваше се с разредена белина във ваната и етикетът му се подменяше с такъв на Levis или Wrangler, купен „на черно“ от по-отворен съученик, чиито родители имат достъп до „Кореком”.

Същите усилия изискваше да се сдобиеш с така модерните маратонки. Майка ми беше продавачка в „Нармаг” и само заради дебелите ? връзки успях да получа лелеяните маратонки „Ромика“, за които всички съученици после ми завиждаха. Такива бяха нашите младежки радости.

Сега за децата и внуците ни има всичко – какви ли не дънки, маратонки, от пиле мляко, но на непосилно високи цени. Децата в училище ходят с най-скъпи телефони и маркови дрехи, каквито техни съученици с по-бедни родители не могат да си позволят. И от малки се делят по този жесток начин. Питам се кое време е било по-възпитателно – преди демокрацията или сега.

Тодор Стоименов, Плевен

4 Коментари

  1. ROMIKA не е соц марка, а е немска. И е скъпа. Продава се, но не всеки я носи. Хмм.. през соца беше по-достъпна.

    • Ромика през соца струваше 44 лв.
      Заплатата на майка ми тогава беше 140 лв.
      Почти 1/3 от среданата работна заплата за страната.
      Кое му е достъпното?

    • Maратонките Ромика нещо ги спряха от 2 г. Последната им цена беше 160 лв.Оная Ромика беше български фалшификат,като Рила-та.

      • Маратонките Ромика се произвеждаха по лиценз, технологията и машините бяха официално закупени с немски марки от бившата ФРГ. От фирмата във федералната република бяха изпратени немски специалисти, които обучаваха нашите как се леят полиуретанови подметки. Технологията бе усвоена и в България се произвеждаха подчертавам качествени маратонки. Никоя западна фирма нямаше тогава да си плюе на имиджа, та да позволи някой да продава некачествена продукция под тяхна марка. Подобна бе схемата по която се лицензираха и произвеждаха маратонките Адидас произвеждани в Благоевград, както и с маратонките Тренинг (модел на Пума) произвеждани в обувния завод в Пещера. И трите модела бяха с полиуретанови подметки, тогава новост за България, а горната част бе изработена от качествена дебела кожа. Това бяха изключително качествени маратонки, които днес уви не се намират на пазара … Интересното е, че дори фирмите производители не ги произвеждат вече с такова качество. През 70-те, 80-те, и 90-те години качеството бе предпоставка за имиджа на фирмата и за продажбите, уви днес никой не се интересува от това, важното е да се продава …

        Никакъв фалшификат не е била Ромика, но тези неща тролове като „AZ“ няма как да ги знаят …

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.* Задължителни полета

*

// //