Спомени от Народната република
Начало / Лица и истории / Народна памет / Застреляха ремсист и ни водиха под строй да го гледаме

Застреляха ремсист и ни водиха под строй да го гледаме

Аз съм от малцината останали българи, преживели и трите режима – монархия, социализъм и демокрация. Бях вече гимназистка -1939 г., когато започна вренето и кипенето по света. Първият ми сблъсък беше с учителката по история, която ми писа оценка 3, а аз бях подготвена. На родителската среща тя обяснила на настойника ми, че съм учила от историята на Пастухов, а не на Кепов. Настойникът ми имаше книжарница, заведе ме и ми даде история на Кепов и Зоя Попова с думите: „Историчката Зоя Попова е водач на легионерите. Учи вече от тази история!“. Тогава нямах представа за политиката и нищо не разбрах, но започнах да уча от този учебник. При следващото изпитване получих шестица.

Питам се и сега ли ще оценяваме учениците по това от коя история ще учат?

Започна войната. Велико Търново беше окупиран от немски войници. Маршируваха по улиците и пееха за някаква „Ерика“. В нашата ученическа гостилница „Яваш-яваш“ започна да се храни група немски войници. На тях им сервираха бял хляб и обилна месна храна, пържоли, а за нас имаше само постни храни и типов хляб. По улиците минаваха в строй възпитаниците на Богдан Филов – бранниците, в красиви униформи, наперени и пееха: „Ще дойдат нови, щастливи дни, когато Хитлер победи. От Черно море до Охрид, от Дунав до Бялото море, на нашите деди земята България се зове“.

Стана така, че излязохме в коледна ваканция (1943-1944 г.) и не се върнахме вече в училище, защото училищата бяха заети от войници. Това време беше страшен тормоз над прогресивните курсисти, особено ако бяха уличени като нелегални ремсисти. А те почти всички бяха отлични ученици. В това време беше прострелян укриващ се в околностите на Търново ученик ремсист от Търговската гимназия. Тялото му беше изложено на кубирани камъни на Марино поле и ни водиха под строй да го гледаме.

Все по това време беше Стражишката битка. Избитите партизани и ятаци бяха прострени на площада. Пазеха ги войници. Цялото село миришеше на леш, а кучетата виеха. Все тогава избиха и ястребинчетата – деца, които никому нищо не бяха сторили.

Тия нови, платени не знам от кого историци, ще включат ли в учебниците си тези факти?

Елена ДИМИТРОВА, Горна Оряховица

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.* Задължителни полета

*

// //