Спомени от Народната република
Начало / Лица и истории / Синята лампа / Преди 40 години милиционери правят хайка в „Кореком“ на лов за „престъпни елементи“

Преди 40 години милиционери правят хайка в „Кореком“ на лов за „престъпни елементи“

В не толкова далечното соц. минало имаше една верига от магазини – „Кореком”, с която се свързваха мечтите на стотици хиляди младежи, че и далеч по-възрастни българи. В тези грижливо пазени от взора на простосмъртните с плътни пердета и специална охрана търговски обекти в центъра на София, на големите бензиностанции, на летището и по границата, можеше да се намери от пиле мляко. Поне така ни се струваше тогава, когато пазарът беше сив и повече от беден. Като се започне от красиви дамски блузки, модерни/ за онова време!/ шушлякови якенца – да ти изтекат очите, мохерени жилетки, ухаещи маркови парфюми, кремове и гримове, и се стигне до електроуреди от недостижимите за средния нашенец марки, млечни шоколади и прословутата „Фанта”. В кенчета. На подобни красоти се бяхме дивили единствено в дебелите каталози на „Некерман”, апокрифно примъквани от Германия през границата.

Само че в ухаещите на „гнил капитализъм“ родни „Кореком”-и  не можеше да влезе всеки. А само хора, които притежават ЗАКОННА валута. Разбирайте големци, пътуващи често на Запад в командировки, работили в странство – минали през ситна връзкарска цедка все люде с партийни билети. А не лекари, инженери, учители, дръзнали, завалиите, да си купят 10-20 долара на черно  пред кафенето „Магурата”  на Витошка – там беше незаконната валутна борса.  Трябва да имаш чужд, задграничен паспорт и разрешение за валута, за да влезеш в „Кореком”. Хванат ли те без тях, а с няколко долара в джоба, тутакси  изхвърчаваш от работа, лепва ти се черна  дамга в досието за цял живот и отиваш на съд.

Но „неправоимащи” смелчаци да пипнат поне с пръст хубавата стока винаги се намираха.
Ето как изглеждаше централният „Кореком” пред хотел „Рила“. Тук потокът от хора – влизащи и излизащи, не спираше. Още с първите крачки в  те лъхваше ароматът на западни парфюми. И започваш да се блъскаш с лакти, за да се добереш до някой от щандовете, после чиннопреклонно искаш стоката. В джоба си стискаш доларите, т.нар. зелени човечета и мислено се молиш милиционерите поне днеска да не нахлуят в магазина да ловят „престъпни елементи” с американски пари. Стигаш до щанда. Посрещат те нелюбезни и груби момичета – те до едно са щерки или съпруги на големци. Да те назначат на работа в „Кореком” – ами трябват връзки по-големи, отколкото за министър. А и проучвания до 9-то коляно дали си от фамилия на наши добри другари. Същите тези продавачки никога не връщаха пари. Примерно, покупката струва 8 долара и половина. Подавате банкнота от 10 долара. Вместо ресто  те подхвърляха като на просяк една дъвка и едно евтино бонбонче – и толкова. Върви се оплаквай, ако ти стиска…

Та, отиваме с мъжа ми в „Корекома” пред хотел Рила, годината е 1977-а. Имаме 4 долара, купихме ги от Стоянчо, наш приятел бензинаджия. Мечтата ни е да купим за детенцето – то беше на 4 годинки, какао. Бяха ни казали, че продават такова с меченце на кутията и обогатено с куп витамини. Тъкмо стигаме до щанда и се усеща някакво необичайно оживление. Вратите на магазина биват залостени, в него се вмъква шайка от 5-6 милиционера. За секунди всичко живо се измъкна от щандовете и трескаво започна да изхвърля долари от джобовете и портмонетата по  кюшетата.  Подът едва ли не позеленя от зелени човечета. Оказа се в крайна сметка, че и у никой нямаше валута, освен в някакъв заблуден германец. Човекът беше дошъл с паспорта си да купи с германски марки един касетофон за сина на хазяина си – момче, което навлизаше в журналистиката. Докато германецът стоеше онемял от почуда, милиционерите професионално преджобиха поне 25-30 души, между които и моя мъж. Изстинах от ужас, но за мое учудване, той много пъргаво беше успял да запокити фаталните  4 долара зад една олющена тръба досами вратата на склада. Боже, май отървахме кожите! Е, не успяхме да вземем за детето какаото с мечето на кутийката и с аромат на истински шоколад, а не на марципан. Но кой ти гледа, друг път ще дойдем на пазар с валута. И белким имаме повече късмет, си казахме с лекота в сърцата..

Калина Стаменова retro.bg

5 Коментари

  1. Draga mi Kalinka, ama v kakav trilar sa (sme) vi vkarali!!! Vie napravo s sapruga si ste geroi! Ama to mezhe da se kazhe che tryabva da vi tretirat kato borci protiv Komunizma i Fashizma!Vie chlenuvate li v organizaciya na Represiranite?Mnogo Hudozhestvana izmislica ste vlozhili no nyakak vaobrazhenieto vi neraboti dostatachno! Nyamam vreme da vi pokazvam neobmislenite greshki koito v stremezha za orginalnichene ste dopusnali no ako imate zhelanie me popitaite!Po vaprosnoto vreme imashe chlenove ot NPK chl.250……..252 it tn koito kasaeha Valutnite prestapleniya
    Ha sega hodete da si vzemete dolarchetata zad trabata!

  2. Геков, говедо… пиши на български!

    • До „дро“ а ти по -свестен ли си като обиждаш човека който поне смислено е отговорил? А и говедото може да бъде опитомено и научено, виж за боклука е друга тема…

      • трябва да се обиждат такива хора,какъв е проблема да се пише на БЪЛГАРСКИ,тая маймуница е за тъпи ограничени хора които ги мързи да натиснат едно копче

  3. Мразим крадливи престъпни комундрели

    Коментарите ненаписани на кирилица не са на български и това е елементарно! Въобще не ги и чета.
    Кое му е смисленото на отговорът? Маймуните комуноидни не стига, че „реформираха“ българският правопис по съвеЦки и пак не могат да пишат.
    Само виждам, че цитира някакви членове от НПК.. Искам да ви припомня, че това НПК е писано под Конституция, чийто първи член повеляваше отговорната роля в държавата да е на БКП – Национално престъпление.

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.* Задължителни полета

*

// //