Спомени от Народната република
Начало / Лица и истории / С дъх на спомени / Как вървях по улиците с касетофон на рамо и слушах „Убий руснака“

Как вървях по улиците с касетофон на рамо и слушах „Убий руснака“

Когато веднъж ме „прибраха“ беше за половин или най-много час, проверка дали не е краден касетофона. А той ли? Беше купен от „Quelle“ Харманли. С долари от виетнамците, срещу които бонове от нашите тираджии и така… „Стършел“ беше пълен с вицове за Тодор Живков, а можеше човек да кара такси или да има частна сладкарница, също заведение, или друг някакъв бизнес.

Комшията Али фланелки печаташе например. И други не малко различни бизнеси имаха. Пред очите ми дядо купи на внука си „Мерцедес“ От Пловдив – панаира го купи. Тридесет хиляди лева. Дядото беше гледал животни. В пловдивските села не те брояха за човек ако нямаш в банка няколко десетки хиляди лева – зеленчуци гледаха там. Да, бил съм на опашки. Най-големите опашки, на които съм чакал бяха за книги.

Вторник и четвъртък ги пускаха. И не защото бяха в малки тиражи. Отгърнете коя да е книга след 1975 година и вижте тиража. Днес в такъв тираж не излизат дори учебниците… Това помня! А нека ви кажа какво не помня… Не помня просяци. Не помня страх от ограбване (чистачка някоя може и да ти вземат, но за истински грабежи над хора говоря обаче) Не помня бедност. Не помня и неграмотност! Това е, което не помня!

Христо Христов, Facebook

5 Коментари

  1. Много точно написано…

  2. В съкратен вид тая глупост се публикува поне за втори път тук. Следователно сме длъжни и ние поне за втори път да напишем нещо по въпроса.
    1. „Стършел“ беше пълен с вицове за Тодор Живков, а можеше човек да кара такси или да има частна сладкарница, също заведение, или друг някакъв бизнес“
    Тц. Няма как органът на ЦК на БКП вестник „Стършел“ да е „пълен с вицове за Тодор Живков“, по простата причина, че нито има кой да ги издаде във вестника (в който и да е вестник от тогавашните), нито кой да ги одобри за печат, нито кой да ги напечата. Да не говорим, че цялата преса по онова време се въртеше от подбрани и проверени членове на БКП/ДС, някои от които може и да не са били съгласни с политиката на режима, но се хранеха чудесно от копанята на БКП, та вицове за баща им в тогавашните вестници бяха невъзможни.
    2. „такси или частна сладкарница, също заведение“ можеше да има някой чак към 1988-89 г. и то с „некои съображения“, като съответните „постановления“ не бяха приети заради кефа на населението, а по съвсем други причини.
    3. Всички „бизнеси“, пак тогава, а и по-рано, бяха зависими и подчинени на съответните държавни организации. Бяха държавни. Частният бизнес удряше много здраво в основите на комунистическата идеология, та затова чак към 1988- 89 г., малко преди разпада на кухата им схема, другарите поразрешиха някой и друг дребен такъв, щото се видя, че плановото стопанство не може да осигури редовни доставки дори на гащи и ножчета за бръснене, да не говорим за перманентния продоволствен проблем.
    4. Неграмотност имаше колкото си щеш. И тогава и сега.
    5. Тук липсва част от публикацията, вероятно от многобройните copy/paste на писанието, но да уточним, че Accept (името на групата вече се спестява на читателите, имаше го във първата версия на този текст) песен „Убий руснака“ нямат.

    • Аксепт наистина нямат песен ,,Убий руснака,, В песена „Russian Roulette“ има едно
      killed in action , което някой го чуват като ,, кил дъ рашън,, и от там пък го превеждат като ,,убий руснака,,

    • Абе я ми яж уя, да ти еба майката и трол деееба, jo

      • Тъпи комундрели

        Хич не е трол, човекът ти обяснява ЗАЩО, ама като си проста комундрела изветрела ше си псуваш, кат хамалин и те така.. хахахха

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.* Задължителни полета

*

// //