Спомени от Народната република
Начало / Лица и истории / С дъх на спомени / Спомени от соца: Лекуваха ни без пари, всеки строеше къща със заем

Спомени от соца: Лекуваха ни без пари, всеки строеше къща със заем

Казвам се Елена Димитрова от Горна Оряховица, не мога да се издържам с пенсията, принудена съм да живея на стари години при сина и снахата в Асеновград. Комунистка не съм била, в Партията не съм членувала. Ето го моя отговор на горепосочения гражданин за живота при социализма.

Повод да ви напиша това писмо е статията на Александър Попов „10 причини да не изпитвам носталгия по НРБ“, поместена в „Ретро”.
Авторът ми се стори злобар и нахъсан, а не обичащ родината си човек. Казвам се Елена Димитрова от Горна Оряховица, не мога да се издържам с пенсията, принудена съм да живея на стари години при сина и снахата в Асеновград.

Всеки получаваше карта за почивка и санаториум, пионерските организации възпитаваха децата да почитат старите хора

ОБРАЗОВАНИЕ. Не само децата на активните борци ходеха на училище. В класовете на моите синове бяха деца на партизани, които днес са отлични хирурзи, инженери, икономисти. Синът на Милка Палаузова например беше обикновен работник в Депото. А от мои познати, които ми се оплакаха, знам, че когато отишли да помолят Първия секретар на Окръжния комитет на БКП Димитър Стоичков за препоръка за сина им за Университета, той им отказал с думите, че нищо не му е пречело да заляга над учебниците и да не посрамва родителите си, които са се борили за тази власт.

МЕДИЦИНА. Помня как едно западно светило в медицината в тогавашния в. „Отечествен фронт“ беше написал, че медицината е на високо ниво и добре организирана, трябва само да се направи нещо за подобряване на заплащането на медицинските кадри. Мога да потвърдя това. На 75 г. майка ми заболя от коварна болест. Девет месеца сутрин в 9 часа и след обяд в 16 часа идваше сестра с линейка да ? поставя болкоуспокояващи. Аз в чужда страна – в СССР, получих тромбофлебит, лекуваха ме 28 дни в болница и освен рубли за букет на лекуващата лекарка не съм заплатила стотинка. Не съм плащала за лечение в България, който казва, че е плащал – ЛЪЖЕ. Сега моя сватя почина в големи мъки и съпругът ? задлъжня, за да плаща по 5000 лева на седмица за лечението ?.

БЕЗРАБОТИЦА. И това е свободно съчинение. В пряката си и обществена работа съм била в много колективи. Навсякъде се работеше пълноценно. Имало е и лентяи, но те биваха изключвани от колективите. Който е измислил фразата – „ние ги лъжехме, че работим, а те ни лъжеха, че ни плащат“, е един от най-големите лентяи.

РАВЕНСТВО. Много се изкривява съдържанието на тази дума от хора като този гражданин. Равенството е за равен старт – и богаташът, и беднякът да имат равен старт и да върви напред този, който е по-добър.

ПОЧИВКА. Авторът на статията съвсем няма представа как се даваха почивките. Работникът или служителят още в началото на годината дава заявка кога и къде иска да почива на отговорника на колектива, в който работи. Заявките се предават за изготвяне на план-програма от ръководството на предприятието и профпредседателя. Много предприятия имаха собствени почивни станции. Които нямаха, даваха пред профсъюзите заявки за карти по направление. Много работници получаваха карти за балнеолечение също на достъпни цени. Може ли днес някой да се похвали с това. Та те балнеосанаториумите и почивните домове не съществуват или са в ръцете на лица, до които не можеш да достигнеш, ако нямаш пари.

АРМИЯ. Там със суровия живот, със строгите изисквания и най-разглезеният мамин син се каляваше като мъж. А за издевателствата се наказваше строго. А защо граничарите да пускат да се бяга от родината? Който обича отечеството си, не бяга, а се бори за добруването му.

УВЕРЕНОСТ В УТРЕШНИЯ ДЕН. Да, била съм уверена в утрешния ден, защото съм живяла достойно, спазвала съм нормите и законите на страната.

ВЪЗПИТАНИЕ. В училище възпитаваха децата, особено в пионерските организации, да почитат старите хора, да помагат на другарчетата си, да не хулиганстват, да усвояват знания, за да станат достойни граждани. А имаше една организация – „Отечествен фронт“, която ги учеше да опазват чист квартала, да помагат на възрастни хора, да събират вторични суровини и билки, като ги възнаграждаваше за старанието им.

СТОКИТЕ В МАГАЗИНИТЕ. Да, имаше недостиг на вносни стоки. Но никой не казва как се възстановяваше родното производство, икономика след войната. Трудни години бяха. Тогава можехме да се задоволяваме с родното производство, което беше чисто и истинско – чисти и пълноценни храни, дрехи от естествени влакна, обувки от естествени кожи. В Добрич беше най-добрият завод за детски обувки на Балканите. Днес има многообразни стоки за сметка на качеството. Всеки ден се изнасят данни какви боклуци ни дава ЕС.

СИГУРНОСТ. И Жоро Павето е истина, имаше и единици джебчии и апаши, но те отиваха там, където им е мястото, за разлика от днес. А чувал ли е тогава господинът деца да убиват деца, както е днес? Чувал ли е да ти продават дома за начислени безобразни лихви? Чувал ли е обикновеният трудов българин да се тревожи, че ще го изхвърлят на улицата, като влезе в пенсионна възраст? Държавата се грижеше за гражданите си. Почти всички си строяха жилища със заеми, защото бяха сигурни, че ще са на работа и ще могат да си плащат вноските. Аз лично съм си закупила апартамент за 7840 лв. през 1966 г. без връзки, като държавата ми даде заем 4000 лева, които изплащах за двадесет години по 24 лв. на месец.

Елена Димитрова, Асеновград

5 Коментари

  1. „А защо граничарите да пускат да се бяга от родината? Който обича отечеството си, не бяга, а се бори за добруването му.“

    Доста сбъркан мироглед…. Нека всеки сам си преценява дали да остава в отечеството или не…

  2. КАТО ТОЛКОВА СТЕ БИЛИ ДОБРЕ ПРИ СОЦА,КАТО ТОЛКОВА МНОГО СА ВИ ПЛАЩАЛИ,ПИТАМ:КЪДЕ СА ВИ ПАРИТЕ,ЧЕ СЕГА ЧАКАТЕ ОТ ДЕЦАТА СИ??
    КОМУНИСТИЧЕСКАТА ИДЕЯ КАКТО И СОЦИАЛИСТИЧЕСКАТА СА ЯЛОВИ ОЩЕ ОТ ЗАРАЖДАНЕТО СИ:НЕ Е ВЪЗМОЖНО ЧИСТАЧКАТА И АРХИТЕКТА ДА ПОЛУЧАВАТ ЕДНО И СЪЩО ЗАПЛАЩАНЕ!!!ПРИЛОЖЕНА НА ПРАКТИКА ,ТАЗИ ИДЕЯ НИЩО НЕ РОДИ!!!

    • Весела Дилова

      Не знам дали наистина е било хубаво онова време. Съдя по това хората как се радват като си спомнят. Заплатите преди и сега явно са доста несправедливи, в това съм сигурна. Давам пример с девер ми и мен. Аз като сервитьорка взимам почти два пъти повече от него, а той е химик в БАН. То си е казано, че на нас винаги нещо не ни е угодно, но явно и това време, което хвалите не е много добро.

  3. Предлагам на всички ронещи сълзи за НРБ- да се организират масово и да заминават към КНДР .

    • Нищо не разбираш от каскети 🙂 те дори в Русия не искат да ходят 🙂 ти в КНДР ги пращаш те просто са си обикновени некадърници с всички съпътстващи увреждания:)

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.* Задължителни полета

*

// //