Спомени от Народната република
Начало / Лица и истории / С дъх на спомени / Защо с лека ръка затрихме всичко построено през социализма

Защо с лека ръка затрихме всичко построено през социализма

За 30 години „тържество на демокрацията и свободата“ държавата ни е в пълна катастрофа

Неотдавна един журналист написа, че ненавижда социализма и Тодор Живков. Аз пък пиша, че ненавиждам капитализма, харесвам социализма и уважавам Тодор Живков. Ще обясня защо съм на инак от оногова журналиста, защо съм такъв, а не онакъв…
Ненавиждам капитализма, защото е причинил неизброими беди и злини на милиони човеци по света. Тези неща са описани в книги и филми. Достатъчно е човек да прочете произведенията на Чарлз Дикенс и Емил Зола, за да се убеди в това.
Ненавиждам капитализма и заради злините, които редица европейски държави, в продължение на стотици години, причиняваха на завоювани от тях страни и народи в Африка, Азия и Латинска Америка.

Помня времето на този строй у нас

Не знаех как е било в градовете, но в селата беше – мани, мани… Голяма част от населението в тях беше бедно, просто и неграмотно. Сиромасите често мрекясваха от туберкулоза. В повечето къщи нямаше вода и електричество. Здравеопазването и образованието бяха скъпи, та прескъпи. Беднотия и простотия, такъв съм запомнил капитализма, в който премина детството ми…
Защо харесвам социализма? Идеите му ме завладяха, кажи го, още като дете; и по бащина, и по майчина линия си бяхме комуняги. Служил съм и сега служа вярно и предано на идеите си. Безпределно обичам отечеството си. У нас не е имало комунизъм. Социализъм – да, но не с най-добрия образ; имаше доста глупотевини, идиотщини, че и някакви лошотии. Те обаче бледнеят пред хубавините, които социализмът донесе на хората в страната ни. Кои са те ли? Ето някои от тях… Бяха ликвидирани туберкулозата и бедността, безработицата, просията и проституцията. Имаше работа и хляб за всички. Безплатно здравеопазване и образование за всички. Пак за всички – почивка на ниски цени. В селата почти не останаха стари къщи. Пътищата бяха асфалтирани. Евтин превоз – навсякъде и до всякъде. Бяха отворени нови гимназии и техникуми, читалища и библиотеки. Издаваха се, в огромни тиражи, наши и чуждестранни книги, на достъпни цени. Нови театрални и концертни зали привличаха публиката. Веднъж седмично, и в най-малките села, се прожектираха филми. Науката и изкуството се развиваха бурно.

Ами икономиката?

Бяха построени много нови заводи и фабрики, изградени бяха стотици язовири, та поливните площи у нас надхвърляха десет милиона декара, башка дето водата им задоволяваше питейните и домакински нужди на населението; тя влезе в домовете на хората във всички села.
Казах, че бяха отворени нови гимназии. Така стана и във Вършец. Стотици бедни деца от околните села вече можеха да продължат образованието си след прогимназията. Аз завърших тази гимназия, сетне в университета, със стипендия. Мога да уведомя днешните студенти, че тогава обяд и вечеря в „мензата“ струваха 60 стотинки. В такива условия, при такива възможности хиляди деца получаваха висше образование, после ставаха лекари, инженери, архитекти и други специалисти.
Всичко това днес е „забравено“, дори от хора, които са ползвали благините. Младите няма как да го научат; на тях им се втълпява, че социализмът е бил нещо много лошо, чудовищно. Нали една дама, която всяка сутрин води предаване в една телевизия, заяви, че при социализма по улиците са се търкаляли кости на убити противници на властта…
През месец ноември 1989 г. близки съратници на Живков му спретнаха преврат и поставиха началото на ново бъдеще за България. Мнозина смятаха, че това може би е за добро: ще се прибавят нови хубавини към дотогавашните, ще се премахнат кусурите – глупотевини, идиотщини, привилегии. И – пей сърце! На това се надявах и аз – един наивник на средна възраст… Уви, стана обратното… Светкавично у нас довтасаха „съветници“ от Запад. За да ни научат как да работим и що да правим, та в родината ни да потекат мед и масло, мешано. Новите управници слушаха съветите, слушаха ги, докато, както се казва, ойде конят у ряката. Всички знаят как стана това. Всичко, съградено от народа в продължение на 45 години, бе съсипано, разграбено, ама грабеж, не пладнешки, ами денонощен. Занямваше ги големи и печеливши заводи за нула време; ех, някои оставаха на белия свят, за да пълнят джобовете на „наши хора“. Първият „демократично“ избран президент Желю Желев, уж селянин като мен, уж ловил риба с ръце в реките като мен, се оказа риба цаца в политиката.

Не бях изненадан, познавах го

Той рече, че първото условие, за да бъде унищожен социализмът, е разрушаването на кооперативите и стопаните да си получат земята в реални граници. Не помисли, че те няма да имат техника, за да я обработват; техниката бе „купувана“ за жълти стотинки от МТС-ата. Видях един човек, качен на „бракуван“ трактор; купил го за 20 лева. Да се смееш ли, да плачеш ли…
У нас се развихри див капитализъм. И, естествено, две класи: много бедни и много богати. Набързо се пренаписа историята: в страната ни не е имало фашизъм, разните там партизани, ятаци и тем подобни са терористи, такива комай до нейде били и Ботев, и Левски, тъй пишело в някои учебници. В Европа борците против фашизма са обявени за герои, тук – престъпници и терористи. Такъв бил и англичанинът майор Томпсън, изпратен от неговото правителство тук, за да помага на нашите партизани в битката срещу фашизма. Той загива в бой заедно с Йорданка Чанкова. Не посмяха обаче да махнат името му от сградата на гарата в Искърския пролом; не иде някак; днес с англичаните сме близки, заедно сме в НАТО…
Двайсет хиляди партизани, ятаци и помагачи бяха избити у нас. Някои лица забогатяха от гибелта им; държавата плащаше по 50 хил. лева за партизанска глава. Това бяха главите на работници, студенти, ученици. Те се жертваха в името на добрини за всички. Па преклонете се, негодници, пред тези светли души, пред достойните им идеали и мечти. Кой от вас, посерковци недни, ще се откаже от идеите си и ще увисне на бесилото като Йордан Лютибродски? Никой. Както никой от вас няма да последва примера на хилядите български мъже, които по време на Балканската война напускаха удобствата си в други страни и се връщаха в родината си, за да се бият и умират за нея.
Неотдавна, около деня Девети септември, се наслушах на какви ли не лъжи, клевети и кретенизми. Едни казваха, че по времето на социализма у нас били убити 170 хиляди граждани, „естествено“ – цветът на нацията. Други ги изкарваха 300 хиляди. Един дядка „уточни“, че били пет пъти повече от българите, избити през турското робство (прощавайте – „присъствие“ и „съжителство“). Ще рече – около 5 милиона.

Безумни съчинения, безумни числа

откъдето и да ги погледнеш. Вероятно са избити доста хора, сигурно и невинни. Съжалявам за тях, осъждам виновниците. За сведение, по времето на Великата френска революция само в Париж е имало хилядатина гилотини, кажи го, на махличка по гилотинка… Но да видим какво е било у нас… Връща се партизанинът от Балкана и що да види и разбере: близките му са избити, родният му дом – изгорен. Тогава търси ония, които са извършили тези жестокости и отмъщава. Мнозина знаят за ужасията в село Ястребино. Там в края на 1943 г. един подпоручик, бивш учител, Йордан, разстрелва шест невръстни дечица; най-малкият – Стойне, е шестгодишен. Причината? Имали близки партизани. Познавах един от тези мъже, Рангел Калайджийски, брат на три от децата. Веднъж го запитах защо не е потърсил оногова подпоручика, па да го реже фаша по фаша. „Кольо, рече ми, ако фашистите са изроди, и ние ли да приличаме на тях?“ Поздравих го за това изключително поведение, но подхвърлих, че аз, интелигентен и мирен човек, не съм убеден, че щях да постъпя като него…
Тези дни научих, че Анжел Вагенщайн, журналистките Велислава Дърева и Велиана Христова и издателят Христо Георгиев, всичките уважавани от мен личности, подемат идея пред НДК да бъде изграден мемориал в памет на децата, жертви на фашизма. Подкрепям идеята, ще бъда предоволен да видя там и ликовете на ястребинчетата. Ние с Иван Славков написахме навремето сценарий за съдбата на тези деца. Игралният филм, режисиран от Милен Гетов, се казва „Юмруци в пръстта“. Тогава го гледаха милиони зрители. Днес никой не може да го види, защото никоя телевизия, никой киносалон не ще да го покаже. Какъв морал: всеки може да прочете името на техния убиец, написано на паметник, като жертва на социализма, за тях – ни вест, ни кост…
Миналото – минало…

Каква е днес картината на живота

у нас след близо 30 години тържество на свободата и демокрацията? Верният отговор е: КАТАСТРОФА. Отново голяма неграмотност, отново туберкулоза. Безработица, просия и проституция в масови размери. Тотална корупция – от пъдаря до министъра. Неравенство: мнозинство сиромаси, малцинство богаташи. През ден убийства и самоубийства. Не минава ден без някой в някое село да не е ограбен и някоя старица да не е изнасилена. Родители и ученици бият учителите, учащи се трепят в класните стаи. Пациенти бият лекарите. Закриват болници. В ония, които още ги има, не достигат лекари и сестри. Работници и служители не получават с месеци заплатите си. Близо 3 милиона души са напуснали страната. Всяка година българите намаляват с десетки хиляди, увеличават се циганите. Върви ли така, след време те ще бъдат мнозинство и държавата ни ще се нарича Циганария. Вероятно няма да е държава, а сбор от вилаети в новата турска империя. Има още какво грозно и печално да се каже за родината ни. Питам: защо тогава министър-председателят Бойко Борисов нарича тази държава ПЕРФЕКТНА? Не ще и съмнение, че той има предостатъчно сведения за хала й. Тогава? Тогава крие истината и заблуждава. Защо?…
Преди години той бил казал, че това, което е създадено у нас по времето на социализма, днес не можем да го боядисаме. И още: направим ли една десета от това, което е направил Тодор Живков – камик сме. Така… И изведнъж Борисов нарече комунистите убийци. Бре, Бойко, бре, генералино и политиканино, ти какво си правил по времето на тия убийства? Доколкото знам, бил си партиен член, завършил си школата в Симеоново, станал си полковник, даже доктор, не мога да се сетя на какво… Чул съм, че баща ти е бил член на БКП, бил също така полковник в МВР. По твоята логика и двамата сте били убийци, заедно с другите комунисти. За таквози преображение в моя край казват: никога не е късно човек да се окепази напълно. Това важи с пълна сила и за другарите господа Георги Първанов, Сергей Станишев и Ивайло Калфин.
Не стига, че превърнаха БСП в дясна партия, ами забравиха, че

чудовището НАТО е морковът и тоягата

главно тоягата, с която Щатите искат да покорят света, като преди това унищожат Русия. Те изпратиха наши войници да участват в мелачката заради американските интереси, предоставиха на Щатите наша територия, в която те настаниха войска и оръжие. И в този случай – пълно преображение, и в този случай е в сила оная нашенска приказка: никога не е късно човек да стане за резил.
Да не пропусна да кажа защо уважавам Тодор Живков. Че и той си имаше кусури и трески за дялане, дума няма. Той обаче беше сериозен политик и мъдър държавник; това го призна и генерал Дьо Гол, след едно посещение на Живков в Париж. Дългогодишният ми приятел Любен Божев-Люто беше седем години съветник на Живков, който неведнъж му е казвал, на него и на другите му съветници, да помагат на бедните, на слабите хора, защото, добавял: „ние сме тяхната партия, те за нас трябва да бъдат първа грижа“. Познавах лично Тодор Живков, имал съм доста срещи с него. Той настояваше да отида на работа в ЦК на БКП, да се занимавам с агитацията и пропагандата. Отказах му с думите: предпочитам перото пред бюрото. Човекът ме разбра, стисна ми ръката и ми пожела успех. Бях 25-годишен…
Преди време Бойко Борисов каза, че иска в Черно море да се плицикат само яхти и платноходки. Това добре. Сетне рече, че няма да позволи в морето да влизат тежковъоръжени кораби. И това добре. Не разбирам обаче как ще му бъде ясно, как ще познае тия кораби. Успокоява ме това, че той е генерал, ясни са му военните работи, ще се оправи някак…
Днеска политиците, па и други герои, се бият в гърдите и заявяват, че едва ли не са готови да погинат в името на независимостта на България. Питам: Независима ли е тя? Независима ли е една държава, на чиято територия е разположена чужда армия, барабар с оръжието си? Питам: Независима ли е една държава, чийто главен управник често, често казва: „Началниците ще кажат.“ А те са във Вашингтон, в Брюксел и в Берлин. Независима ли е една държава, в която посланиците на други страни определят външните и вътрешните й дела? Не, тази държава, при горните обстоятелства, е зависима, тя е колония. Такава държава и колония днес е България…
Няколко думи за „историческия“ договор с Македония. Той наистина е исторически като предателство спрямо България. С него ние признаваме македонската нация и македонския език. Признаваме, че Самуил и Гоце Делчев, братя Миладинови и св. Климент Охридски са „наши и ваши“. Боян Чуков рече, че договорът мирише на газ. Аз добавям, че мирише повече на НАТО. На Америка е нужна още една балканска държава, в която да имат военна база, още една държава, която да воюва с Русия. Нали помните как коленопреклонно Борисов докладва договора на американския посланик сякаш оня не знаеше предварително текста му…
Свършвам. Текстът излезе бая дълъг. Накрая искам да кажа на всички дами и господа, другарки и другари, които са се меракландисали да управляват България:

хич, ама хич не се надявайте

че тая юговина ще ви огрее. Прочетете „Ад“ от Данте, обърнете внимание на надписа, турен от него на входа на пъклото, по-точно на трите думи: „Надежда всяка тука оставете!“ Така ще се успокоите, ще мирясате и няма да ламтите за власт, защото… Защото днешните властници ще управляват държавата, докато си искат. Те са като мангуста – захапят ли, не пущат. Избирателите, които са им нужни, за да печелят изборите, винаги са налице: стотици хиляди прости люде, бизнесмени, които не желаят да изгубят бизнеса си, стотици хиляди мъже и жени на държавна ясла, които си вардят хлебеца, мераклии да станат бизнесмени, а това минава през търгове и поръчки, черномръзгавци от катуни и гета. И накрая, не по значение: някои чужди посолства у нас. Както се вижда, всичко е готово за спечелване на изборите. А казано е: що е готово, то е попово…
Естествено, това, което току-що описах, не е никак, ама никак добро за народа. То не е обаче страшното, съдбовното. Друго е, то е, че през този век България ще изчезне като народ и държава. Казвам това с нож, забит в сърцето ми, защото обичам безкрайно отечеството си, но спасение няма. Освен да стане някакво чудо… Кои са виновниците за тая наша трагедия? Те са всички управници на държавата ни след „победоносната“ дата 9 ноември 1989 г., с изключение на Жан Виденов, един почтен и достоен, но наивен човек, предаден от чужди и свои.
Българи затриха България. О, народът спи ли?! О, народът не види ли?!

Автор: Никола Статков

28 Коментари

  1. Не знам как си вярвате на тези неща които ги пишете и дали има хора които ви се вързват на измислиците. Да вземем сега темата, че имало сега масова просия и сиромаси в България. Между моите познати и роднини няма просяци, може някой и друг да има различни проблеми, но никой не е умрял от глад и думата „сиромах“ в никакъв случай не може д се употреби. Нито пък наблюдавам масово просяци в България. Вие сега сте дали снимка на този дядо Добри, който почина наскоро, като пример за сиромах и просяк, но това си е откровена лъжа. Както се разбра от новините, той сам си е избрал да живее така, сам е подарил имотите си на църквата, дарявал е през годините сравнително големи суми. Човек, който може да дари на храма „Александър Невски„ 35000 лв аз не мога да нарека сиромах. Така че моля да си спестите лъжите и измамите.
    Туберкулозата: вярно е че преди втората световна война туберкулозата е била тежка, нелечима смъртоносна болест. Възможно е да е имало много болни в България. Но по това време просто още не са известни надеждни лекарства и методи, и положението е било подобно навсякъде по света. През войната откриват разни антибиотици, с които заболяването може да се лекува (откривателите нито са българи, нито са свързани по някакъв начин с БКП или с българските власти). Така че БКП няма голяма заслуга за това и не могат да си приписват каквито и да е лаври. Която и друга власт да беше дошла, туберкулозата пак щеше да изчезне.
    Че е построено доста, че се е развила индустрията и така натаък е вярно, но в доста случаи нещата стоят точно както с антибиотиците, и е трудно да се отдели заслугата на БКП от „развитието на науката и техниката“ по света. Здравеопазването е било отчасти безплатно, построени са училища и болници имало е социални придобивки. Ходенето на почивка е било евтино, но далеч не всеки е можел да се уреди за карти за почива, които като много други неща са били дефицитни. Покриването на тези социални придобивки е ставало с държавни пари (т.е. на народа) от държавните предприятия и ТКЗС и тъй като те редовно не са достигали за такава масова социална и културна дейност недостига е покриван със заеми и „помощи“ от СССР. За съжаление една част от построените фабрики и заводи не са били направени да работят добре и да дават печалба а по – скоро да осигуряват заетост и за да може властта да каже „ето ние ви построихме“. За пример кремиковци – каквото и да го правиш, вари го печи го все си е бил на загуба (високи разходи за транспорт и др.) и е бил огромна тежест за държавата. Главно такива предприятия фалираха след промените. Хвърлянето на огромни средства в такива неработещи заводи (което на практика си е било разхищение на държавни пари) надделя над хубавите и работещите неща /фабрики, каквито несъмнено са строени тогава и накрая социалзма сам си фалира, оставяйки ни огромни дългове.
    Чак като катастрофа не бих описал положението в България, още 2004-5 година достигнахме БВП на нивото от 1989г. , и расте нагоре, но защо трябваще да го има целия този преход – заради големите грешки на социализма и натрупаните заеми.

    Интересно ми е какво може да ми разкажете за антифашизма преди 1941г – нищо, защото преди това известно време Сталин и Хитлер са в един и същи кюп, първи дружки, докато Хитлер не напада СССР. Да не говорим че партията на Хитлер се казва „националСОЦИАЛИСТИЧЕСКА немска РАБОТНИЧЕСКА партия“ (хем социалистическа, хем работническа. БКП в миналото е била работническа, а сега е социалистическа…. ). То много хора не са винимавали в училище и още не са разбрали, че националСОЦИАЛИЗЪМ и фашизъм не е едно и също. Също и не споменавате, че например БКП са извършили атентати, като например 1925г. в църквата „Света Неделя“, доколкото си спомням най-големия дотогава в света. Просто времето е било такова, кърваво, и е имало жестокости и от едната и от другата страна …

    • Съвременник на социализма

      Глупак с промит мозък. Предприятията си бяха работещи, както и селското стопанство. Хранехме, изнасяхме машини не само за страните от СИВ, но и за целия свят. Даже през 80те България имаше машиностроителни заводи в Западна Европа, които бяха кооперирани с водещи български машиностроителни заводи. Разграбването почна с Луканов и Младенов след 10 ноември 1989 г., с пъклената подкрепа на Михаил Горбачов. Дано някой ден историята по достойнство оцени вредата, която донесоха на България и българския народ за поне столетие напред.

    • пийте си хапчетата бре…..име

    • Идиот си ти!Гаден демагог!От такива като теб трябва да се почне,помияри!

    • Ти СИ ненормален бе мухльо, МНОГО точно и ясно и вярно е написано,аз живях и строих това време,а ти СИ куха престъпна лейка,хал,хабер СИ нямаш,СИКТЕР бе боклук!!!!!!!!!!

  2. А че след промените някои неща се съсипаха и разграбиха – за това съм отчасти съгласен. (Отчасти – защото както написах една част от погубените предриятия просто са били губещи още по време на социализма и е нямало как да се спасят.) За пример мога да ви дам другаря Георги Гергов (БСП Пловдив), разровете се из интернет, за да видите как от партиен секретар става един от крупните капиталисти в България …
    А пък ако си мислите, че той и такива като него са били убедени комунисти до 10.11.1989г. и на следващия ден изведнъж са станали убедени капиталисти, много се лъжете. Какво крадене е падало и преди промените мога само да си представя, но сега ни втълпяват, че тогава всички били честни и непокварени и всичко вървяло по мед и масло…..

    • Съвременник на социализма

      Предприятията не бяха губещи! Имаше редица предприятия на европейско и световно ниво! Тези приказки, че са били лоши, губещи, че сме произвеждали боклуци – това са тиражирани лъжи, за да се промиват мозъците на поколенията, които не помнят и не знаят какво е било и какви индустриални предприятия е имало в България. Това се прави нарочно, за да не пита никой къде отидоха мощностите, машините, капиталите на тези предприятия! Какво стана с децата на инженерите и учените от създадената през социализма научно-техническа интелигенция!Нали по-голямата част от тях са в момента в САЩ и Германия и това е изтичане на кадърен и невъзстановим генетичен фон. Бащите им и майките им, отритнати от новата система инженери и учени, ги изпратиха в чужбина, за да могат да се реализират, защото в България настъпи времето на чалгата и мутрите и на затриване на всички работещи държавни предприятия и български научен потенциал с всякакви средства! Жал ми е за драскача, писал за „губещите предприятия“. Промит келешки мозък!

      • За съжаление наред с добре работещите предприятия е имало и доста такива, които по една или друга причина са били за съжаление губещи или не са работели добре. Мисля, че за това има достатъчно източници.
        За пример Кремиковци: от началото се е знаело, че рудата в кремиковци е бедна и трудна за преработка, но са послъгали за да излезе на книга печелившо, и не са послушали съветските и българските специалисти които са били против. Като го построили се наложило да карат руда и въглища чак от СССР (разбирай транспорт по суша в СССР, товарене на кораб и транспорт по море, после претоварване на влакове и жп транспорт до София).Цялата работа излиза много скъпа и трудоемка и са били нужни ежегодно големи дотации от държавата (т.е. вземани от печалбата на други предприятия). Друг пример със стомана Перник (Тогава завод „Ленин“).

        https://chitanka.info/text/8362/4#textstart
        В книгата на Станиш Бонев си пише в прав текст, че нашата стомана произвеждана там е била два-три пъти по -скъпа от немската стомана от ФРГ! Три пъти! Има две възможности: или стоманата да се продава на себестойност, т.е. загубата отива в други български предприятия, които са били задължени да работят със прекалено скъпата бг стомана (това е една от причините за проблемите на Балканкар например) . Предприятията от машиностроенето са работели доста за износ – тъй като няма кой да купи скъпите изделия със скъпа стомана, е било нужно те да се дотират с пари от държавата и да продават под себестойност.
        Другия вариант е бил завода „Ленин“ да продава под себестойност, така загубата остава в него. И при единия и при другия начин все някое предприятие е на загуба. А Станиш Бонев не е случаен човек, той е икономист, партиец, кандидат член на Политбюро на ЦК на БКП, участвал е в комитета по планиране. Това на Партията е било известно, но са промивали мозъците на „съвременниците на социализма“, че всичко е наред…..
        Иначе като се разрови човек излизат за съжаление разни неприятни факти за бг производството тогава. Нашите електрокари и мотокари не са били чак толкова качествени, даже от ГДР не са ги искали, затова сме произвеждали главно за СССР (там не са били толкова претенциозни). Мадара е имала кооперации с Шкода за задни мостове, но те се оказали некачествени и често се разваляли …. все такива примери.
        Селското стопанство също не е било добре, въпреки легендите, които се носят. Една от причините са били ниските изкупни цени на продукцията. За да са евтини месото, млякото и сиренето в магазина са ги изкупували на цени под себестойността им. Друга причина е била, че държавата постоянно е прибирала евентуалните малки приходи за да покрива загубите на други предприятия, и така в един момент селското стопанство се оказва с остаряла техника, остарели сгради, изостанало и съвсем неефективно – така е затъвало в омагьосана спирала все по надолу…..
        Иначе и печеливши предприятия е имало, те са си приватизирани лесно и бързо и доста от тях и сега си работят. Проблема е бил с губещите, и една част които са разграбени от наши хора по време на прехода.
        За съжаление губещите предприятия и големите разходи за армия, здравеопазване, евтини храни, и др. са ни повлекли надолу към фалита. Една работеща и печеливша икономика не трупа големи дългове, които да не може да изплати и не фалира.
        Но те „съвременниците на социализма“ са с промити мозъци и още сънуватч, че социализма е победил … За съжаление стана точно обратното.

      • Откъде черпиш информацията какви са били предприятията. Дай конкретни факти, конкретни числа. С общи приказки и черното ще го изкараш бяло. ГДР ли спаси ГФР или обратно? Много ми е интересно и каква беше тази производителност на търуда щом като всички си тръгваха един час по-рано и всеки се правеше на разсеян? Че сега също има проблеми спор няма, но че България тогава е „цъфтяла и процъфтявала“ си е жива глупост.

        • Михаиле,ако НИКОЙ до сега не ти е казвал,че,като разбираш,не СИ ври носът!От 23год.възраст съм на Запад и ми е ясно,че си нулев!!!

  3. Браво г-н Статков !!! – моите уважения ! – точно, ясно и вярно!! ТАКА БЕШЕ !! – ВСИЧКИ ВИЕ КАПИТАЛИСТИЧЕСКИ БОКЛУЦИ – НЕ МОЖЕТЕ ДА ГО ОТРЕЧЕТЕ!!- А, че ви боли – вярно е! – от истината винаги боли! Аз лично, не виждам изход от тази критична ситуация в която се намира България! – прости и алчни хора, които не разбират, че нацията умира!!
    ДЕРЗАЙТЕ БЪЛГАРИ !! – ЗАСЛУЖАВАТЕ СИ УПРАВНИЦИТЕ !!

  4. Всичко това е истина При социализма имахме истинско образование Учеха ни на труд на металообработване дьрводелство а бяхме в 5 клас Учебните ми предмети бяха Геометрия доказване на теореми математика граматика на Любомир Андрейчин Литература като се започне от Всички бьлгарски писатели Изучавах Физика и Химия от 7 клас Руски от 4 клас и Немски от 8 клас Физическо вьзпитание покриване на Спортния многобой Родина през 1973 година Завьрших СПТУ -ни ми стигна дипломата за гимназия Излязох след 3 години с квалификация шлосеро монтьор С познания по технология на металите електротехника металообработване Промишлен дезайн Като пионерчи ни приеха и се заклехме на Бузлудджа Сьбирахме лайка по 2 кг за ваканцията Ходехме на пионерски лагер Цената беше 25 лв за 3 седмици Здравеопазването беше безплатно Качествено нямаше умиращи от доктори некадьрници Висшето си образование завьрших инженер пак безплатно Мама ми пращаше 100 лв за 1 месец Купоните за 30 дена бяха 30 лв 1981-1985 година Влака струваше 2лв 30 стотинки за 100 км Какво да кажа още Сега има отричане на този строй на тази система Не можело да се построй наново Защо защото не искаме Пьрво да се сьздаде отново работническа класа След това влизане в управлението на страната Изграждане отново на Бьлгарска Народна Армия излизане от НАТО Една американска марионетка Напускане на Гейския сьюз И нови сьозници Организацията на независимите дьржави От Бразилия ЮАР Китай Индия Русия Здрава и политициска отговорна партия на хора предани на идийте на Ботев Левски Каравелов На Смирненски Вапцаров Пеньо Пенев На Миряна Башева Петя Дубарова и много други Аз пьрви ще скоча да изградя основите на това което загубихме Как Куба Венецуела Боливия Никарагуа Виетнам Китай дори и Швеция модела работи А при нас не може Защото е необходимо да се осьзнаем Бойко и неговите амирикански слуги на бунището Време е за истнски реформи Хора ще се намерят Трябва да се започне от села и градове изграждане на клубове с интереси на истинските труженици Взаимно спомагателна каса на Партия на Народния фронт За спасение на страната от закриване Прекрасна земя трудолюбиви хора но унищожени от пипалата на Капитализма и Империализма Той няма почва у нас Ще кажа 35 години срути Б-Я

  5. Сийка Петрова

    Аз съм съгласна с написаното. При социализма бях с висше образование в ІТ, н.с.. Ние бяхме първите, изхвърлени на бунището да се спасяват поединично. Работих какво ли не, висшето образование и квалификация дава много съпътстващи опитности и не само останахме живи след мелачката, но и отгледахме и образовахме и детето си – и той е ІТ специалист, сега такива не са толкова много и са търсени, борчета вече не се търсят, сега те управляват държавата и се наричат политици. В онова време имаше само едно лошо и то беше партийната номенклатура, която и извърши предателския преход към капитализма и всички те станаха капиталисти. Това е равносметката. Точно те са, които сега осъждат социализма и възхваляват капитализма. Познавам един от тях и се удивлявам на наглостта. Както преди говореше с лозунги, така и сега. Отвратително! От прехода помня смътно как някои „другари“ си хвърляха партийните книжки по телевизията, как Желю се наричаше „марксист“. Не знам как сте вие, но на мен ми се повръща от лицемерието на тези фурнаджийски лопати.

  6. Сега като се замисля, то самото заглавие на статията е една голяма лъжа. Далеч не всичко пострно тогава е съсипано и затрито. Тези предприятия, които са работели добре по време на социализма работят добре и сега. Просто за тов не се говори много или не се знае, то трябва да има някой да прочете първо преди да пише. Проблема са били тези които са на загуба, просто е нямало как да се спасят. А една част от предприятита са фалирали от „лош късмет“ – разпадането на СИВ и загубата на пазарите в СССР (който също се е разпаднал).

    • Име,
      Не си прав.Печеливши предприятия се съсипаха или бяха продадени за жълти стотинки. Например:рафинерията в Бургас,супер печеливша.Соди Девня,супер печеливша,трета в света.Електроразпределителните дружества,телекома,Кремиковци и т.н. и т.н.

      • Има си източници, според които държавата още по време на социализма източва собствените си предприятия. Понеже вече било криза и няма пари за бюджета, държавата взема всичките оборотни средства на предприятията и хоп бюджета вързан и всичко изглежда наред за пред хората. А предприятията понеже нямат пари с какво да си купят суровини и да си платят заплатите са принудени да вземат заеми от банките. Банките са принудени от държавата да дадат заем, на предприятията, дори и на такива които са на загуба и печатат ли печатат пари…..
        Така дори и печеливши предприятия се оказват с големи заеми, държавата си връзва бюджета, всички щастливи и доволни. И вълка сит и агнето цяло, народа спи спокойно а пък държавата в това време фалира…..
        Подобни работи май държавата е правила и след промените …
        Иначе от изброените горе които са работили тогава добре още работят, май само кремиковци го няма.

      • Всички тези неща(с изключение на Кремиковци) работят до ден днешен. А и Кремиковци продължи да работи в продължение на 20 години.

      • Освен това Кремиковци не е било печелившо. Субсидията за черната металургия е била 500 милиона годишно.

        • „Субсидията за черната металургия е БИЛА 500 милиона годишно“… ако знаеш какво БЕШЕ, тогава пиши.

  7. Да,всички тези предприятия работят и печелят,но не са български и печалбата се изнася.
    Голяма заблуда ,вследствие на голямата лъжа беше,че Кремиковци работи на загуба.Винаги е бил печеливш.Целта на голямата лъжа беше комбината да се ограби и ликвидира.Както стана.

    • Човече, не знам откъде го измисли това, че Кремиковци било печелившо. Затова ли му даваха редовно субсидии и му опрощаваха дълговете към други държавни предприятия в енергетиката. И новите собственици все се отказваха накрая от него – просто спасение за него нямаше. С тези 500 милиона на година за няколко години се събира сума с която са се построи нов завод като кремиковци. и това е хвърляно на вятъра в продължение на десетки години. с тия пари можеше да се построи нещо доста по смислено и печелившо
      Проблема беше, че от него зависеха директно и индиректно много работни места. Директно в кремиковци десетина хиляди. Индиректно в БДЖ и пристанищата и кой знае още къде. Затова дълго време не го оставяха да умре и го крепяха с огромни пари. Но предприятието беше в огромна тежест за държавата….

  8. Стоянка Манолова

    Гадни шумкари и ненаситни кърлежи! Кога ще разберете, че в България никога не е имало нито социализъм, нито демокрация? Просто едни въшкари заграбиха властта на 9-ти септември 1944 година като се нарекоха комунисти, а на 10-ти ноември се пребоядисаха като демократи, разпределиха си наличните пари и почнаха да правят „бизнес“. И понеже наличните пари им се видяха малко, си организираха приватизация за без пари, съсипаха производството и нарязаха всичко на скраб за бърза печалба, без за миг да се замислят, че оставят милиони работници без доходи. Но и това не им стигна, та почнаха да продават земя, полезни изкопаеми, електроцентрали и топлоцентрали, водоснабдяване и всичко, което може да се продаде или отдаде на концесия на фирми, които уж са чужди, но в тях участват наши мафиоти като акционери чрез офшорки. Въпрос към автора на статията: Ще ми посочите ли поне един депутат, министър или едър капиталист, който не е свързан с бившата БКП и ДС?

  9. Вижте тука: https://kiselec1.blogspot.com/2018/12/1.html
    Кремиковци е било на дотации по 500 млн. лева годшно. ТОва в днешни пари е сигурно над милиард лева. Още преди края на соца са искали да затворят голяма част от него, и да оставят само печелившите части. Но са се страхували от социалните проблеми, и да не се види, че соца се е провалил. А Кремиковци е било построено като цяло грешно – на грешното място и с много високи транспортни разходи, просто не е имало начин да работи на печалба.
    И много други предприятия са били така.

  10. Това което г-н Име не може да разбере, е че това, че едно предприятие е „непечелившо“ не значи, че не може да бъде. Измислено е от Перник да се пренасят въглища в Североизточна България, а на връщане вместо празни, вагоните да се връщат с желязна руда, отиваща за завод Ленин.
    Откъде имате данни и доказателство, че Кремиковци не е било печелившо, и ако не е – по кое време?! Да не се окаже, че не е печелившо само по време на демокрацията, когато мениджърът „случайно“ е нает, но не за да помогне, а за да затрие предприятието. За да нямат западноевропейците и най-малка конкуренция! Както стана с толкова заводи, включително Циментовия в Плевен, откъдето съм. Мислете малко с тя глава! Вие сте хомо сапиенс, не хомо тиква!

  11. Хареса ми дискусията. Много аргументи и малко емоции. Живях 29 години през социализма и сега в така наречения „Преход“, който трябваше да доведе до нещо по-добро, но не се получи. С две думи – безобразията на днешното време са много по големи от безобразията при социализма. При соца държавата не беше застрашена. Сега върви към затриване.
    Между другото 35 постановление и Указ 56 даваха възможност на предприемчивите д а забогатеят със съобразителност и труд. Познавам хора, които започнаха тогава и сега са богати, без кражби и далавера. Но са много малко. После дойдоха схемаджиите и се съюзиха с политиците. Отделен въпрос е световната игра.
    Обикновеният българин е смачкан, обезверен, страхлив и неспособен да осмисли нещата. Ако нещо добро се случи, то ще дойде отвън, евентуално. Което не значи, че способните да мислят и действат не трябва да се опитат да променят нещо или поне себе си да защитят.
    Повечето от интелигентните и пишещи хора се плъзгат по повърхността и хабят потенциала си в спорове за не толкова значими неща. Между другото, още преди 89 нашите политически лектори от соц пропагандата казваха, че Кремиковци не е удачен проект. И така да е едва ли е навредил много на останалите печеливши предприятия. Видях
    български струг в работилницата на американски кораб.
    Масутацо Ояма създал стила Карате Киукушин като събрал най-добрите техники от други стилове. И спечелил стотици битки. Защо да не се вземе доброто от социализма и капитализма и да стане нещо още по-добро.?Стига някой да иска и да може да го направи. Или да се събере доброто от практиките на развитите капиталистически държави и да се съчетае с нашите добри традиции? Вкарваме само моралния и физически болкук.
    Кой знае, ако се появят национална кауза, достатъчен брой единомишленици-интелектуалци и лидер-мутант , когото да го е грижа за България и българите, може нещо да се промени. Дум спиро сперо.

  12. Ето тук пример коко лошо е работил Елпром -Троян и какви проблеми е имал. : https://kiselec1.blogspot.com/2019/10/33-13.html
    Ако се разровите из останалите части ще намерите още фрапиращи примери, Любим цитат ми стана от 24-та част примера с „нова“ текстилна фабрика на 50 години. Но има още доста примери при различните части на блога + за стари и технологично изостанали фабрики, неподдържани и неремонтирани поради липса на средства проблеми с доставките, големи престои – и по тази причина загуби, лошо качество ипр. За съжаление това е бил соца. Това сме загубили.

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.* Задължителни полета

*

// //