Спомени от Народната република
Начало / Делници и празници / Заведения и магазини / Ето как беше в комплекс „Тихият кът“ в полите на Витоша

Ето как беше в комплекс „Тихият кът“ в полите на Витоша

Само на петнайсет километра от София по южния склон на Витоша, вляво от пътя за „Копитото“ и „Златните мостове“, красивата природа е дискретно допълнена от удобствата на комплекс „Тихият кът“.

Четирите планински вили хармонично се вписват в релефа на околността — в едната е ресторантът, а в останалите три — хотелските стаи. Когато говорим за ресторант, в съзнанието ни се появява онова типово правоъгълно помещение, в което масите са строени в няколко редици.

В „Тихият кът“ шаблонът е нарушен — виждаме зала на три равнища, разчупена със сепарета. А приятното ни впечатление от вътрешната архитектура се допълва с щедрата зеленина на декоративни растения. И постоянните клиенти, и отбилите се случайно пътници се радват на внимание, от което вече започнахме да отвикваме. Независимо дали си спрял да се ободриш с едно кафе, отбил си се да изпиеш разхладителна напитка с приятели или си гост на хотела — ще те посрещнат с усмивка през всичките работни часове на деня,от 8.00 до 22.30 часа.

Освен студените закуски, предястията, аламинутите, шестнадесетте вида скара, специалитетите „Витошко кюфте“ и „Тихият кът“ (съблазнително съчетание от месо, гъби, шунка и кашкавал) неудържимо привличат приготвените на място топли питки и десертите — тригуна,саралия, палачинки, различни видове торти и сладоледи.


Особено приятни са  вечерите в „Тихият кът“ с музикално-артистичната програма, в която има всичко — от народни песни през цигански романси до стари градски шлагери.

Източник: www.bgspomen.com

Коментари

  1. „шестнадесетте вида скара…“ Текстът е някой „очерк“ от някое списание или вестник от 80-те години. Скарата в ония години беше: „кюфтекебапчешишчепържоламешанаскара“, изрецитирана именно в този ред от омазнения келнер, обръщащ покривката с петната и трохите от другата ? страна, та да можеш да се храниш връз тези, оставени от по-предишните клиенти, и нямаше как да бъде 16 вида, щото имаше една дебела книга с рецепти, от които не можеше да се мърда в държавните заведения за обществено хранене, каквото несъмнено беше и „Тихият кът“, а и в социализма такива скараджийски разгули, поне официално, нямаше. Беше известно като място, в което социалистическите ръководни кадри се отбиват със секретарките си или с други, да попият, похапнат и пр. след тежки трудови делници, а и да са по-далеч от очите на законните си другарки, началници и подчинени, докато вършат тия неща. Впрочем за да се работи в такива заведения трябваха дебели връзки, а пък и КДС наемаше/назначаваше хора от персонала за своите си цели.

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.* Задължителни полета

*

// //