Спомени от Народната република
Начало / Лица и истории / Ретро шоу / Гец нашамарил Владко Живков, за да спаси младо момиче от лапите му

Гец нашамарил Владко Живков, за да спаси младо момиче от лапите му

Незабравимият актьор спасил младо момиче от набезите на пияния син на Първия

Няколко години преди да изпадне в немилост, незабравимият актьор Георги Георгиев-Гец, който е роден на  4 октомври 1926 г. в село Разпоповци, днес квартал на Елена, е в устата на хората. Впечатлява ги неимоверно със своя смела и немислима за времето постъпка.

Действието се разиграва, преди Тодор Живков да падне от власт. В скъпарско столично заведение в шумна компания се вихрел Владимир Живков. Татовият син, пиян до козирката, започнал грубо да дърпа младо и симпатично момиче на бара. След като девойката не отговорила на мераците му за ласки, разяреният наследник на Първия безцеремонно загасил фаса си в бедрото му. Гец чул писъците на момичето, станал от масата си, завъртял два мощни шамара на Владко и го изхвърлил от заведението. Макар и унизен, Живков-младши не посмял да се оплаче нито на баща си, нито на шефа на УБО генерал Илия Кашев.

Мълвата обаче стигнала до ушите на Тодор Живков, но и той предпочел да не предприема нищо срещу Гец, защото още повече щял да дискредитира сина си.

Между другото Тато имал респект от Гец. След премиери на Народния театър ходел на коктейлите. Специално внимание обръщал на Гец и всички забелязвали уважението на Живков към звездата.

„Баща ми си отиде от този свят изключително огорчен“, признава Иван Георгиев – синът на големия български актьор. И до днес в актьорската гилдия се питат що за безумие е проявило ръководството на Народния театър, когато през 1992 г. уволнява най-добрите си актьори  – Гец, Славка Славова, Татяна Масалитинова, Георги Черкелов, Стойчо Мазгалов… Ей така, без смислено обяснение, ги изхвърлят като непотребни вещи. Един ден, малко преди поредното представление, директорът на театъра вика Гец в кабинета си и му връчва заповед за пенсиониране. Стари били, трябвало да дадат път на младите – и толкова.

Когато се върнал в гримьорната от директорския кабинет, заварил там майстори, които изкъртвали името му от вратата.

Въпреки това Гец остава сред легендите на българското кино. В периода от 1951 до 1990 г. актьорът е участвал в 70 от създадените за този период общо 300 филма – „А бяхме млади”, „С дъх на бадеми”, „Осмият”, „Най-дългата нощ”, „Селянинът с колелото”, „Зарево над Драва”, „На всеки километър”. Шест пъти е взимал награда от Варненския кинофестивал. Имало е случаи, в които е бил зает с над 20 представления в театъра, а в същото време е репетирал и се е снимал във филми.

Гец всъщност е живял не един живот заради срещите си със смъртта. Помнят се страшно много премеждия в негови филми. Цяло чудо например е оцеляването му в една от сериите на „На всеки километър”, където той играе спасил се от удавяне въстаник от 1923 г. В сцената трябвало да се потопи в Дунав един шлеп с въстаници и само Гец успява да скочи във водите. Денят бил доста студен и актьорът, облечен с дебели шаячни дрехи, трябва да плува в ледения Дунав. „Гец, скачаш от шлепа, плуваш, колкото имаш сили, и когато се умориш, се обръщаш по гръб. Тогава ще мине моторницата да те прибере”, наредил режисьорът. Гец попитал моряците, които са били с тях, колко е дълбока реката на това място, а те му отговорили: „А повече от 30 метра няма. И започват снимките. Камерите работят. Гец  скача от шлепа. Плува до изнемога и по едно време се обръща по гръб. Но за негов ужас чува: „Гец, стой така, моторницата не може да запали.” В същото време течението на реката го отнася вече страшно далеч. Дрехите му подгизват и започват да го влачат надолу, а в главата му звучи: „Повече от 30 метра няма.” Наблизо имало обаче друг катер, който се притекъл на давещия се вече актьор.

Такива истории за него се разказват и около „Осмият”, и за „А бяхме млади”, и за „Законът на морето”, където играе тежководолаз със 105-килограмов костюм. Пак е сам, без каскадьори.

В „А бяхме млади” актьорът трябва да се изплъзне от преследващите го полицаи на Колодрума в Борисовата градина. Та той тича през колодрума, подхлъзва се по стената и на виража пада. При първото спускане е одрал гърдите и корема си. Превързали го и прави втори дубъл. При втория дубъл обаче гръмва един заряд изпод ръцете му и разкъсва вените. Стегнали му ръката, а режисьорката на филма Бинка Желязкова го успокоила, че са извикали линейка. „Ама тя ще се забави половин час, така че, ако искаш, да направим трети дубъл”, предложила Бинка. Така че със скъсани вени и раздран отпред направил третия дубъл, който е влязъл във  филма.

В „Осмият” пък гилза разкъсала зеницата на окото му на три.

За съжаление, последните години от живота на Гец са били действително доста тежки. След принудителното му пенсиониране от Народния театър до смъртта си той не е играл пред салон, който да не е пълен и с правостоящи.

Спасителна ръка към безкрайно влюбения в професията си актьор подават приятели от бизнеса и провинциалните театри в страната. „Случваше се човекът, който цял живот е играл в Народния театър, да гостува на неговата сцена с трупата на Кюстендил или на Пазарджик. Моята дълбока благодарност към директорите и към колегите от тези театри. И досега си спомням как, когато ходим пеша из центъра на София и пътят ни минава покрай Народния театър, той отбиваше по други улички, за да не види дори сградата му”, разказва в спомените си синът на Гец.

Последното и фаталното заминаване на актьора е за Стара Загора. И на жена му, и на снаха му им направило впечатление, че преди да тръгне, той изключително дълго и много сърдечно се сбогува с всеки един от близките си. Вероятно нещо е предчувствал.

Непоправимото пък се случило на самата сцена на Старозагорския театър, където получава инсулт. Таня Масалитинова, с която си партнират в спектакъла, разказва, че той от средата на пиесата започнал да залита и да съкращава репликите, но тя си помислила, че е решил да прави нещо ново. Издържал до края и паднал зад завесата. Не успява дори да се поклони за овациите. Откарват го в болницата в Стара Загора и чак след седмица го транспортират в София, което поне според сина му се оказва фатално. Сложната мозъчна операция му е направена в ИСУЛ, но твърде късно. Големият актьор умира след 6-месечна кома на 2 септември 1996 г.

Източник: Ретро

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.* Задължителни полета

*

// //