Спомени от Народната република
Начало / Лица и истории / Политически калейдоскоп / Че какво му беше лошото на социализма?

Че какво му беше лошото на социализма?

Ще започна с един казармен спомен. Нали знаете – мъжете като се съберат  по на чашка, рано или късно започват казармената тема. Та и аз така.

Имах „честта” да се подвизавам в Елхово. За несведущите – поделението там беше един от върховете на „триъгълника на смъртта” – Елхово, Грудово Звездец. Мизерия, сбръч и идиотизъм в особено концентриран вид. И  както веднъж мрънках на един съкафезник, той ме  изгледа учудено и каза: „Ама какво не ти харесва – тук си е супер. Всеки ден мааш мръвки, всяка седмица си на баня и ти сменят чаршафите. И немаш ник’ви грижи!” Сега покрай поредните баталии в мрежата за 10 ноември се присетих за този разговор. Защото казармата е една чудесна метафора за това какво беше социализмът. Погледнато отстрани всичко е наред – обилна храна, безплатно облекло и обучение, безплатни медицински грижи, гарантирани хигиена и забавления и никакви грижи. За това как ще битува там, човек не се грижи – за това мислят командири, старшини и кой ли не още. Лично за мен това бяха най-безгрижните години – единствено търсех какво да открия за хапване и къде да се скрия, за да спя. А пък след години като се съберем и развържем торбите със случки, настава смях и умиление. Дотолкова, че вече скучаещите благоверни не издържат: „Като ви е било толкова хубаво, що се оплаквате от казармата и не искате да се върнете там?!”

Да, бе – що не искаме?! Защото веднага се сещаме, че храната беше калорична, но отвратителна. Безплатното облекло бяха въшкарниците и бельо с тъмносив от носене цвят. Безплатното лечение се осъществяваше от „бацилите”, които бяха по-опасни за здравето от самата болест. Сещаме се и за строевата подготовка и за идиотизмите на командирите, за тъпотата на старшините, за студуването и жегите по полето, за малоумията в спалното, за това, че липсата на грижи се компенсира и с липсата на избор. Правиш това, което ти кажат и ходиш там, където те пратят.
Та така и със социализма ни – хората си спомнят умилително хубавите неща и някак си удобно пропускат лошите – вечният дефицит, нуждата от „връзки” за всичко и най-важното – абсолютната липса на избор. Но повечето хора си го харесваха и така. За народ, който повечето време от съществуването си е изкарал в опозиция на държавата – била тя своя или чужда, соцът си беше добре дошъл. Свободата никога не е била висша ценност по тези земи и винаги удобно е била разменяна за сигурния хляб. А пък лошите неща се замитат под килима и се забравят задълго.

Така никой не иска да си спомня, че добродушният дядо някога е разстрелвал хора без съд и присъда в набързо изкопани ровове, че другият чичко е писал доноси „където трябва” и е съсипал не един и идва живота, че онази бабка пък на младини с кожена тужурка и червена лента на ръкава е изхвърляла хората от дюкяните им, щото „вече са на народа”.
Помни се, че „всичко беше евтино” (благодарение на неимоверни дотации от държавата), че „имаше работа за всички”(с цената на не едно и  две откровено губещи предприятия, които отново се субсидираха от държавата), че „имахме армия за приказ” (дип че никой не ни нападна – тогава щяхте да видите бойната й готовност), че…, че…
Всички тези спорове лош ли е социализмът, или не са безсмислени. Социализмът сам по себе си не е лош (грях ми на душата, че като човек с дясно мислене го изричам, но е факт). Нещо повече – Маркс излезе прав – социализмът победи в най-развитите капиталистически държави. Който не вярва – нека отиде да види как е в скандинавските държави. Проблемът на социализма е, че е твърде скъпо удоволствие,  което могат да си позволят само най-богатите държави при това за кратко, и  то ако искат (САЩ са богати, но пък не щат). Бедните държави, които се опитват да правят социализъм, рано или късно, почват да си гризат прикладите на калашниците от глад. А пък нашият социализъм си беше на всичкото отгоре и менте – не стига, че бяхме бедни, ами ни и натрапиха нещо без каквато и да е икономическа логика и ужасни политически отношения.
Нещо като Велорекс – отдалеч погледнат прилича на истински автомобил, ама не е. Мотоциклет е…
Блогът на ivonikov 

Коментари

  1. Дрехите наистина ги наричахме въшкарници, но никой не е имал въшки.

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.* Задължителни полета

*

// //