Спомени от Народната република
Начало / Лица и истории / Когато се наливаха основите / Бъдните поколения трябва да знаят, че България бе една от 30-те държави, участващи в световния експорт на машини

Бъдните поколения трябва да знаят, че България бе една от 30-те държави, участващи в световния експорт на машини

Идеята на сегашните управляващи е, да притежават фирми, да трупат милиони и да предлагат евтина работна ръка на други държави и чуждестранни фирми!!!

Бъдните поколения обаче трябва да знаят, че България е беше конкуретно способна индустриална държави в света /не в Европа, а в света/, една от 30-те държави, участващи в световния експорт на машини. Създавали сме технологии и продукти, които могат да бъдат гордост за всяка нация! Без тази информация е невъзможно новото възраждане на България. За високия български индустриален интелект има безброй доказателства. Ето някои от тях:

  1. Енергетика:

До средата на XX век бяхме последни в Европа по енергийни мощности. От 1945 до 1990 г. те нараснаха 120 пъти! Стигнахме Белгия и Австрия. Изпреварихме Дания, Португалия и Гърция. Изравнихме се с Европейския съюз. Енергийната ни стратегия, проектите, инженерната реализация се изпълняваха от забележителния научен център “Енергопроект”. Създаден през 1948 г., той обедини творческите сили на няколко поколения специалисти и стигахме върховете на световната енергетика:

До 1950 г. у нас са изработвани водни турбини с мощност до 10 КW. През 1954 г. произведохме турбина и генератор с мощност 700 КW. В 1960 г. изнесохме в Китай 30 турбогенераторни комплекта за ВЕЦ. Към 1980 г. вече работеха 30 ВЕЦ с 80 български турбогенератори с обща мощност 840 МW.

Венец на турбостроенето ни са трите агрегата за ПАВЕЦ “ЧАИРА”, всеки с мощност 215 МW по чертежи на “Тошиба”, Япония. Нашите енергетици проучваха, проектираха и строиха енергийни обекти за сложни геоложки, земетръсни и други условия в Ливан, Йордания, Кувейт, Сирия, Ирак, Алжир, Либия, Румъния, Чехословакия, Испания.

Благодарение на енергийната ни стратегия през целия период 1950-1990 г. България беше сред европейските страни с най-редки и кратки сътресения в енергоснабдяването! Няколко поколения българи изнесоха на гърба си строителството на енергийния отрасъл, който към 1989 г. зае 18% от националните промишлени фондове. След 1990 г. управленската ни прислуга на чужди сили упорито подготви взривяването на енергетиката:

  1. Металургия:

До 1950 г. България няма металургия. Към 1989 г. вече произвеждахме 3 милиона и 300 хиляди т стомана и бяхме 27-ата металургична страна в света. Стратегията, проектите и изпълнението се водеха от крупния научно-проектантски център “Металургпроект”. Нови технологии и продукти разработваха институтите по черна и цветна металургия, катедри във ВХТИ и ВМЕИ, Институтът по металознание към БАН, институтите по леене, по металокерамика и прахова металургия.

  1. Химия:

През 1945 г. беше в зародиш. Внасяхме дори сода каустик и син камък! Към 1989 г. отрасълът вече произвеждаше годишно: – 2,5 млн. т минерални торове – 1 милион тона калцинирана сода – 400 хил. т пластмаси – 1,8 милиона броя автомобилни гуми – 20 хил. т химикали за растителна защита – Преработваше 12 млн. т суров нефт – Имаше 11% от националните промишлени основни фондове. – Даваше 8,5% от националната промишлена продукция – Осигуряваше 20% от постъпленията от западна валута – Поддържаше 100 000 работни места

  1. Машиностроене:През 1945 г. в България имаше десетина предприятия и 50 работилници с общо 4000 работещи и не повече от 200 инженери. Бях в първия випуск на новия машинен факултет на Държавната политехника. Едва намирахме работа за задължителния студентски стаж. В 1950 г. с месеци стояхме като безработни млади инженери. През 1989 г. в отрасъла работеха 730 завода, 430 хиляди работещи и 35 000 инженери. 5000 научни дейци създаваха нови технологии и машини в 30 научноизследователски института. С 5% от националните основни фондове машиностроенето осигуряваше 20% от обществения продукт и 55% от износа на България.
  1. Корабостроене:

От Освобождението до 1945 г. е произвело 86 плавателни съда с обща товароподемност 15 500 тона. Най-големият кораб е бил с товароподемност 800 тона. От 1945 до 1990 г. са произведени 1450 плавателни съда с обща товароподемност 5 милиона тона. От износ на кораби спечелихме 2 млрд. щ. д. (5 пъти повече от инвестициите за отрасъла). Корабостроителният завод във Варна, проектиран и построен от наши специалисти, е един от най-съвременните в Европа.

  1. Инструментално производство:

Беше силно развито! Съвременният индустриален свят добре знае, че то има стратегически характер, затова държаха под око действията ни в този отрасъл. Над 80% от оборудването и технологиите бяхме купили от водещи западни фирми. Имахме и наши ценни разработки. Прецизните ни инструментални машини бяха колкото тези на швейцарските заводи, известни като водещи в тази област.

8 Коментари

  1. На времето Тодор Живков като ходеше на посещение по другите страни и говореше с техните ръководители, неговата неизменна цел беше да донесе нещо в полза на България. Мисля че днес премиерът Бойко се срещна с Тереза Мей и някой може ли да каже в коментар, каква е ползата за България от тази среща, защото аз нищо не разбрах. Управляващи, ходят до Брюксел да си клатят панталоните.

  2. Да строено е много, има някои химически заводи, които наистина са били добре направени и са имали смисъл и са носили приходи за държавата. Но е имало и доста такива в лошо състояние, на които не са им достигали средства и са били с износено и опасно остаряло оборудване. Вижте тук (от заседание на народното събрание през 1986 г.): https://kiselec1.blogspot.com/2018/11/5-25-1986.html
    За съжаление добрите химически предприятия са били дойна крава за държавата. Вземана им е печалбата за да се покрият загубите на много други предприятия, като Кремиковци, МК Ленин в Перник и пр. и не са им оставяни средства да си поддържат оборудването и много от тях са в тежко състояние към края на соца. По тази причина се стига например до тежка авария в Девня (вижте линка). Причината е била, че икономиката ни като цяло е работела на загуба и парите не са достигали. Управяващите са крепили ситуацията до последно със заеми (външни и вътрешни) докато накрая изпадаме във фалит.
    Пример – Кремиковци и комбината в Перник са произвеждали стомана, която хем е била некачествена, хем 2-3 пъти по-скъпа от западната. Като се вложи тази стомана в машини и съоръжения и сгради се оскъпяват и те – така може по добре да си представите откъде са идвали проблемите. За да се поддържа само металургията са давани годишно над 500 млн. лева (тогавашни пари, в днешно време това би се равнявало на над милиард лева).

  3. а тук може да видите какво обяснява председателя на Българска народна банка пред парламента през 1989 г. за дълговете и тежкото положение в икономиката: https://kiselec1.blogspot.com/2018/12/10-14.html

    • А да кажете нещо за днешните дългове, в пъти по-големи от тогавашните 1989 и зад които не стоят никакви активи каго обезпечение, за разлика от тогавашните, където само активите на АЕЦ Козлодуй можеха да ги покривт, дори без другите заводи

  4. Тук може да прочетете цитати от книгата на К. Чакъров „Втория етаж“ в която се обяснява за тежкото положение на икономиката ни към края на социализма. Той е бил съветник на Т. Живков: https://kiselec1.blogspot.com/2018/10/2.html
    Там се обяснява, че металургията, машиностроенето и електрониката са на загуба. Че знасяме на загуба дори и селскостопанската продукция. Че продукцията не е с добро качество и има проблеми с пазарите и пр.

  5. Бил съм на студенски бригади в Девня в края на 70-те години. Невъобразима мръсотия,пушеци,прахоляци и миризми.Думата екология беше непозната.Имаше два содови завода-стар(казваше се К.Маркс и беше напълно амортизиран след 25 г работа) и нов,сравнително по-модерен.Наистина даваха огромно количество продукция. Мисля че новият содов завод е приватизиран от Солвей.Модернизиран,обновен и екологично чист. Пример за успешна приватизация. Произвежда продукти съобразно световните норми и е печеливш.

  6. Понеже на снимката във фейсбук сте сложили едни електро-/мотокари – един коментар. Били сме в СИВ, и в СИВ по разпределение (един вид даром и като „братска помощ“) сме получили определени производства – като правото да произвеждаме електрокари за целия СИВ. Без да се гледа много цена, качество, без да се налага да се борим за пазари и пр, един вид сме били монополисти. И наистина, едно време в училище учехме, че в България се произвеждат най-много електрокари на човек от населението в света.
    Но като се разрови човек и излиза неприятната истина – ето например в спомените на Огнян Дойнов се споменава, че се опитвали да изнасят кари за Япония, но се налагало още с доставянето в Япония да се доработват в специално направен за целта цех и да се преправят, така че дастанат продаваеми. Но в крайна сметка цялата работа излизала на загуба. …. За тези които не знаят: О. Дойнов е висш партиец, член на политбюро на ЦК на БКП и министър на машиностроенето през 80-те.
    През 1991-1992 г. се разпадна СИВ и СССР, и пазара се отвори и монопола ни изчезна. И тогава тези заводи залязоха, защото бившите соц страни не са можели или не са искали да купуват вече, а на запад така или иначе не сме били конкурентни. Жалко, но така се е случило, точно когато се разпадна СИВ. Ако гледате статистиките, точно тогава са паднали продажбите на много стоки, електрокари, компютри, даже домати.
    А сега се опитват да ни убедят, че дошъл някой от запада и ни затворил заводите и пр и старателно укриват информацията за проблемите с качеството и цената на нашите стоки.
    Има заводи, приватизирани от западни фирми, които работят и досега. Въпрос на пазари, търсене и печалба.
    Един пример от други държави – Шкода още ги има, приватизирани от Фолксваген, Дачия още ги има. Ако имаше заговор на западни сили да ни затрият, и тези заводи нямаше да ги има…. Така че спрете да вярвате на глупости ами четете документи и достоверни източници.

  7. Едно допълнение към коментара горе: В началото на 90-те СССР/Русия изпадат в тежка криза. 1992 година инфлацията в Русия е 2600% (цените скачат 26 пъти), спестяванията се обезценяват за нула време и населениео обеднява. По това време спада и вноса им брутално – от 80 милиарда долара (1990 г.) на само 28 милиарда (1994 г.)!!! Освен, че се разпадна СИВ и изчезнаха гарантираните пазари, в бившите съветски републики най-вероятно не са били и в състояние вече да купуват, това е най-вече причината да залязат някои от фабриките ни. Както е известно, ние сме обвързани със СССР и изнасяме главно за там.
    Данните може да видите тук: http://istmat.info/node/18276 В главите „Цени и тарифи“ и „Платежен баланс и … “

    За да си представите по-добре: Това прилича на кризата при нас при Жан, когато долара стана 3000 лева… Такива инфлации се получават, когато правителствата от отчаяние и безизходица започнат да си решават проблемите с печатане на много пари. Това върви известно време добре, хората имат пари, трупат спестявания и имат усещане, че живеят добре (но стоките започват все повече да изчезват от магазините). Докато в един момент не се осъзнаят и не настъпи кризата …
    Представям си за какво печатане на пари е ставало въпрос, и у нас и при тях преди промените. То като гледам и във Венецуела се радват на инфлации от по 3000%….

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.* Задължителни полета

*

// //