Спомени от Народната република
Начало / Лица и истории / Ретро шоу / Познахте ли кое е това момченце? Няма да повярвате кой е той днес!

Познахте ли кое е това момченце? Няма да повярвате кой е той днес!

Нямам шофьорска книжка, возят ме в стар джип

Николай Бареков е евродепутат. Той беше лидер на коалицията „България без цензура”, чиито представители масово го изоставиха. Същото се случи и с парламентарната група БДЦ, която го изолира от себе си и откровено подкрепяше ГЕРБ в предишното Народното събрание и чрез партийните структури по места. Въпреки това Бареков дари партийната си субсидия за декември за пострадалите от взрива в Хитрино хора. Роден е на 16 октомври 1972 г. в Пловдив. Завършил е българска филология, специализира телевизионна журналистика.

– Кой сте вие, г-н Бареков, има ли нещо, което криете или е останало извън светлините на прожекторите?

– За мен се знае всичко, защото аз буквално израснах по телевизора. И хората са надникнали в моя личен живот още от тийнейджърска възраст. За жалост, през последните години срещу мен имаше изключително гнусна кампания от страна на бившите ми колеги от Би Ти Ви и от страна на Нова телевизия, която до голяма степен обърна представите на хората. От това ми е много болно. Аз съм си същото момче, което преди 20 години влезе в домовете на хората чрез телевизионния екран. Дълги години българският народ се будеше заедно с мен и с темите, които представях в моето предаване. В един момент хората бяха заблудени, че Бареков е някакъв злодей. А истината е, че аз просто исках да променя политическото статукво. И статуквото ми се стовари през медиите на главата.


Николай навръх 3-тия си рожден ден

– Може ли да се каже обаче, че си говорим с типичната пловдивска майничка?

– На 44 години съм. Да, филибелия съм, половината ми живот е минал в Пловдив. Другата половина – в София. Израсъл съм на 100 метра от Тримона в центъра на Пловдив, в един прекрасен квартал до църквата „Св. Петка“ и близо до католическата църква. Този квартал беше бутнат заради римски разкопки и заради нов булевард до Централна поща. Още тогава активно се занимавах със спорт. Републикански шампион съм по плуване за юноши младша възраст. Тренирал съм активно 10 години в клуба в Баня при Димитър Хаджиев, и в „Локо“ (Пловдив) при Василис Дамянидис.

– Спортът ли беше спойката с агитката на „Ботев“ и протестните младежки прояви срещу правителството на Жан Виденов?

– Бях водач на студентите в Пловдив по времето на протеста срещу Жан Виденов. Сега горко съжалявам, че поисках оставката на проф. Огнян Сапарев като ректор на Пловдивския университет, защото той се оказа един достоен български учен. Въпреки че му исках оставката, той ми писа отличен 6 на изпита по поетика при него. Но аз винаги съм бил много буден и винаги съм бил на улицата. Действително съм бил част от агитката на „Ботев“ (Пловдив). Ял съм много пъти бой от конкурентите от „Локо“.


Като лидер на студентските протести в Пловдив в прословутата Виденова зима

– Сериозен ли беше  пердахът, личат ли още следи от контузии и травми?

– Бит съм сериозно, дори стигнах до болницата. Един път ми бяха устроили засада. Оттогава нося на бой, но умея и да раздавам юмруци. Тренирал съм бокс. Бях здраво и бойно момче, едно от най-едрите в класа.

– Как уличният гамен се насочи към учението, към литературата и журналистиката?

– Аз така възпитавам и моите деца – в бокс, бойни изкуства за защита на улицата. И големият – Николай, който е вече на 11 години, но и Александър. Трябва да избягаме от клишето за човека с очилца, който не се съблича в час по физическо. Човек трябва да бъде хармонично развит. Аз например съм и поет, пиша стихове и до ден-днешен. Така покрай стиховете се ориентирах и към филологията. Кандидатствах в три университета – и в Пловдив, и в София, и във Велико Търново. Навсякъде бях приет с шестици. Предпочетох да завърша висшето си образование в Пловдив, за да съм си близко до дома. За една година, след като завърших, бях учител в Техникума по обществено хранене. Създател на този техникум е моят вуйчо Анастас Бареков, който е бащата на общественото хранене в България и на „Балкантурист“.

– Какво се случва с един филибелия, когато попадне в столицата?

– Живеех предимно в центъра на София. Даже доскоро бях под наем.

– Защо влязохте в политиката и минахте от другата страна на екрана?

– Истината е, че бях активен коментатор на политическия живот и видях как политиците в България системно не се справят със ситуацията, как не се извършват необходимите реформи, как нито един политик не мисли за хората. Затова реших да дам личен пример. С днешна дата съжалявам за това си решение, защото срещу мен започна истинска война от всички партии. Разочарован съм от краткия си опит в политиката и виждам, че нещата от ден на ден стават все по-зле в България.

– И все пак оставате активно действащ политик в Европейския парламент. Пратеник сте на отговорни мисии в Азия и Африка.

– Основно се занимавам с дипломатически мисии от името на Европейския парламент. Моята политическа дейност не е ориентирана към България в настоящия момент. Аз работя по линия на европейските институции в Латинска Америка, Африка, Карибския басейн, също така отговарям за Русия. Доскоро отговарях за Иран и Азербайджан. За мен това е интересно предизвикателство. Опознавам нови култури, различни общества. Разбира се, грижа се за интересите на европейските данъкоплатци. Например бях в Африка и ще продължавам да ходя там, защото искаме да възстановим тамошната икономика, за да не бягат африканските граждани през българска територия на територията на европейския континент. Това са тежки мисии. Изискват се много физическо натоварване и интелектуални усилия, но за мен е истинско удоволствие.

– Как депутатът Николай Бареков реанимира и прекарва вечерите си след работния ден в Брюксел?

– В Брюксел нямам свободно време. Моето семейство и децата ми живеят в България. Аз пътувам всяка седмица между София, Брюксел и Страсбург. Там денят ми започва сутрин в 6 часа. Обикновено след закуската отделям два часа за себе си – поддържам форма. В тези два часа съм във фитнеса и тренирам. Поддържам се като мъж на средна възраст. Всеки трябва да го прави. Прави ми много лошо впечатление, че в българската политика е пълно с политици с наднормено тегло и хора, които злоупотребяват със спиртни напитки и храна. Това е много лошо и недобър пример за младите хора. Парламентът ни се напълни с такива. И аз бих им дал съвет, вместо да се излежават сутрин до 9 часа или да ходят по сутрешните блокове, за да ръсят глупости, да отиват във фитнеса да спортуват поне за час, да влязат във форма и да не им се смеят хората.

– Как продължава деловият ви ден?

– След това съм на работното си място в Европейския парламент. Често се случва да съм там до 12 часа вечерта. Така че нямам свободно време, а и нямам интереси извън Европейския парламент. Понякога имам работни вечери с колеги или срещи с моя екип. Разбира се, често съм канен от посланици. Възползвам се, за да обменим гледни точки.

– Къде живеете в България, разстоянията не пречат ли на взаимоотношенията ви със съпругата ви Мария, тя има ли още политически амбиции, след като влезе в надпреварата за кмет на София?

– Не, тя няма никакви политически амбиции. Около Мария всичко е нормално и спокойно. Тя си гледа детето, помага ми, има си нейни планове, посещава различни курсове, изучава нови езици – усъвършенства се и е доста напред с материала. Млад човек на 30 години е. Живеем в къща. Купих я със собствени пари. Тази къща беше обект на многобройни проверки от медиите и от НАП. Там няма нищо нередно. Това е една обикновена къща. Бих казал, че повечето водещи на сутрешните блокове по Би Ти Ви и Нова телевизия разполагат с палати, които са три пъти по-големи от моя. Някои от тях дори са ми комшии. В къщата има стая за децата, има стая и за нас. Когато съм в София, прекарвам времето си вкъщи. Основно работя. Пиша документално-биографична книга за моя политически и журналистически опит. Мисля да я завърша до края на мандата си в Брюксел. Имам и собствено тв предаване, в което коментирам актуалната ситуация в България, както и моите успехи като европейски депутат. В скромния ми офис в „Дружба“ минимум два пъти в месеца организирам срещи с хора. Гледам да съм с децата колкото може повече време. Гледаме мачове и кино. Излизаме и ядем пуканки.

– Имахте доста домашни любимци – папагал и канарче Чико, кръстено на легендата на „Ботев“ Динко Дерменджиев, как са те?

– Подарих папагалчето Алекс на една моя позната, защото за него се изискваха много грижи. Канарчето Чико е много гласовито. Зиме прекарва в офиса, лете – вкъщи на верандата. Имам и две големи кучета от породата алабай – Бари и Цезар. Разхождаме ги в гората.

– Какъв е семейният автомобил?

– Както е известно, аз нямам шофьорска книжка, така че не карам кола. Имам един стар джип на 7 години и се возя в него.

Източник: retro.bg

Коментари

  1. Hешо Нешев

    Чудесно дете. И Бареков е истински мъж и боец. Не се предава и не се продаде като всички останали на мутрите. За е жив и здрав. Да са живи и здрави и дечицата му.

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.* Задължителни полета

*

// //