Какви ли не извращения са се случвали на всеки, който е отбивал задължителната си наборна служба в социалистическата казарма. Най-масовият чанч за новобранците беше обаче цикленето на спалните помещения. И не че строят беше дотам окапал технологично и тая работа не можеше да се върши с машини, но старшините предпочитаха младежите под пагон да не мислят за щуротии. Затова на всички „зайци“ се раздаваха счупени стъкла, с ръбовете на които почернелите от мръсотия дъски биваха изстъргвани до блясък, а след това и лакирани от същите нарязани и окървавени пръсти.
Идеологическата чистота пък се поддържаше от друга простотия. Обикновено старите войници – ефрейтори и младши сержанти, караха новобранците да бръснат портретите на Ботев, Каравелов, Маркс и Енгелс.
Ако някой твърди, че е научил нещо смислено в казармата е или малоумен или ужасно необразован. Истина е, че някои момчета от малцинствата се научаваха криво-ляво да пишат и дори взимаха професионална книжка, т.е. имаха някакъв занаят на излизане, но това беше по-скоро изключение отколкото правило. За всички останали казармата беше 2 загубени години. Там, освен че пропуших, нищо друго „полезно’ не научих. После с години се борих да разкарам този гаден навик.
Радвам се, че синът и племенникът ми се отърваха от тая кочина. А на който много му липсва, да си изпрати децата и сега е възможно, че и заплата ще взимат.
Май забрави да споменеш каква активна физическа подготовка се правеше там, ежечасна. Излизаха силни и здрави мъже. Сега една тухла не могат да пренесат, боледуват още на 30 години сериозно. Освен това се учеше на лична дисциплина и на ред. Но е важно само отрицателните неща да чератеме….
Aко бяхме използвали двете години да учим чужд език,щяхме да го знаем перфектно! А ние покрай всичките казармени простотии и българския забравихме! Аз дадох 200 наряда!
Имахме огромна армия…специалисти по варосване на бордюрчета и чистене на клекала с тухличка…