Спомени от Народната република
Начало / Лица и истории / С дъх на спомени / Тъжен спомен за „Щастливеца“ на Витоша

Тъжен спомен за „Щастливеца“ на Витоша

Двойка кебапчета и бира „Люлин” в хотел „Щастливеца”  

Днес в целия район на Витоша цари разруха

Наскоро се случи така, че попаднах в местността, близо до хижа „Алеко“. Останах потресен от разрухата, обхванала района. Още се виждат руините на някогашния хотел „Щастливеца“. В него сме прекарали толкова много съботни и неделни дни и лете, и зиме.

Това беше едно от най-оживените места в цялата планина.

Когато бяхме изморени и мокри от спускането с часове по снежните писти, се отбивахме да хапнем по една топла бобена чорбица с двойка кебапчета с лютеница. Това ни беше и обядът, естествено, да не забравяме и бирата „Люлин“. После задължително се отбивахме и в хотела.

В дневния бар си отпочивахме в сладки приказки и събрали сили, отново потегляхме към пистите. Около нас се спускаха дечица със своите учители по ски. Имаше осигурен превоз, рейсовете вървяха по разписание. Въобще удобствата за тези, които обичаха планината, бяха на ниво.

Ако искаш, се качваш на кабинковия лифт, но там винаги се трупаха опашки и затова аз предпочитах седалковия. Той беше с прекачване в местността Бай Кръстьо. Тя и до днес се слави с малката си дървена кръчмичка, с чудно хубаво меню и майстор-готвач. Понякога цялата ни компания се спускаше до там за обяд и след това с лифта пак се изкачвахме обратно до пистите.

Районът беше оживен и през топлите месеци на годината. Особено впечатляваща беше гледката с цъфналите жълти и сини минзухари по пролетно-снежните поляни. Планината беше осеяна с множество хижи и почивни станции, където можеше да поспреш, да починеш и да се подкрепиш.

Днес те са полуразрушени, обезлюдени, потънали в разруха. През 80-те години дори България кандидатства да бъде домакин на зимна олимпиада, разчитайки именно на планината, нейната близост и наличната база. Е, не стана, и може би – по-добре, но това, което е днес Витоша, е просто плашещо.

Всичко е доведено до пълно унищожение и разруха. Жалко и тъжно.

Станислав Петракиев, София

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.* Задължителни полета

*

// //