Спомени от Народната република
Начало / Лица и истории / Ликовете на епохата / Историята на най-красивата българка на социализма

Историята на най-красивата българка на социализма

Бранимира Антонова е спечелила единствения конкурс „Мис България“, провел се по време на тоталитарния режим.

През 1967 г. Бранимира е избрана най-напред за Мис София, малко след това и за Мис България – първите титли за красота по времето на социализма. Но и последните.
В партийния орган „Работническо дело“ излиза статия, в която пише: „Не е ли обидно, да качваме момичетата по подиуми и да ги разглеждаме като расови коне?“.

През следващата 1968 г. Брани, както я наричат приятелите, е избрана и за Мис Фестивал. Тогава в София се провежда поредният световен младежки фестивал, обаче нахлуването на войските на Варшавския договор в Чехословакия през есента на същата година слага край на всякакви „буржоазни влияния“.

В държавата на Николетките и Златките „Мис Плеймейт“ е титла, която дарява притежателките си с много позитиви. Евтината слава е лукс, за който мечтаят много от младите момичета у нас и са готови да преспят, с когото е нужно, да публикуват в интернет, колкото домашно порно и голи снимки могат, само и само името им да се появи в жълтите страници на родните медии.

Случи ли се всичко това, тяхната приказка започва. Появява се принцът с бял футболен екип, прелестната карета с поне 240 конски сили и пищните балове в столичните чалготеки.

Друг конкурс, „Мис България“, не преминава окъпан в толкова звезден блясък. При него есенцията идва от скандалите, които съпътстват почти всяко издание. Дали ще бъде опорочен от спекулации, че „Миската“ си е купила титлата, или направо ще сменят въпросната, няма значение. Важното е да се случи нещо пикантно и вълнуващо, по възможност обляно в крокодилски сълзи.

Само че първоначалната идея на подобен тип събития у нас е била съвършено различна. Движеща сила не са били парите, защото не са фигурирали като награда. Славата също не била фактор, защото „тогавашните” вестници изобщо не отразявали конкурса. Всъщност „тогава“ е времето, през което политическият режим на България е бил продиктуван от социализма. И само едно момиче е получило титлата „Мис България”, защото конкурсът не се провел никога повече. Т.е. до 1989 година.

Връщаме се назад в далечната 1967. Бранимира Антонова е само на 15 години, но вече се изявява в киното, а зад гърба си има титлите „Мис Слънчев бряг“ и „Мис София“. Първата ? носи награда червено кожухче и пръстен, а втората явно я дарява само с чувство на удовлетворение.

Логичното продължение е конкурсът „Мис България“. Бранимира се явява и с лекота преборва конкуренцията. Все още дете, а обявена за най-красивата българка. Не получава парична награда, нито лъскав автомобил. Няма уговорени фотосесии с известни марки и списания. Все още у нас не съществува частта с благотворителността и родните миски не мечтаят за световен мир.

Но пък получава лавров венец. Може би изработката на корона се е струвала излишна на тогавашните организатори, затова са решили да я заменят с олимпийския символ.

Година по-късно печели друг престижен конкурс – „Мис Фестивал“, по време на който успява да пребори още 46 участнички от различни страни. И този път, най-сетне, получава корона.

Коя, все пак, е Бранимира Антонова? Първата и единствена Мис България на социализма. Момиче, което се появява в първите си филми на 9-годишна възраст и която почитателите на българското кино познават от „Етюд“, „Процесът“, „Танго“, „Мъже в командировка“, „Бягство в Ропотамо“, „Приключенията на Авакум Захов“.

Родена е през 1952 година. Занимава се с балет, прави плавен преход към киното, преминава през конкурсите за красота, за да се окаже накрая студентка по право.
Има три брака и една дъщеря. Първият ? съпруг, Владимир Грашнов, е син на Марин Грашнов, бивш министър на строежите, посланик в Египет и член на ЦК на БКП.  Двамата се запознават, когато са на 19 години. Два месеца след първата си среща – на 15 юни 1972 г., двамата се женят, а плод на любовта им е единственото дете на Бранимира – Мария.

След 7 години обаче се развеждат. Омъжва се още два пъти, но от тези бракове няма деца. Вторият й съпруг е Венцислав Петков, който работи в „Интерпред“. В бракоразводната зала с Владимир Грашнов отиват прегърнати, след развода с Петков си дават тържествен обяд в парк-хотел „Москва“. Сервитьорът пита какво празнуват. „Развода си“, отговаря Бранимира.

Третият съпруг е певецът Владимир Денев. На седмата година от брака им той умира.

Майката на Бранимира е сръбкиня. Казва се Любица, но й викат Любимка. Тя и още две нейни приятелки са наградени с екскурзия до България заради отличен успих при завършване на средното им образование. Идват в София и трите се омъжват. На Любица се пада един механик на плетачни машини.

Бранимира се ражда на ул. „Цар Симеон“ Майка й иска да я кръстят Бранкица, но попът не разрешава.

Животът ? е поднесъл от всичко по много. Срещи и раздели, много победи и малко падения. Показал ? е светлото лице на любовта и тъмната страна на страданието. И я е белязал завинаги: като първата Мис България, получаваща титлата си с лавров венец на главата.

Източник: www.24chasa.bg; jenite.bg

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.* Задължителни полета

*

// //