Спомени от Народната република
Начало / Лица и истории / С дъх на спомени / 8 неща, благодарение на които 80-те останаха в историята

8 неща, благодарение на които 80-те останаха в историята

Иконата на една уж отминала епоха – Фреди Меркюри

Мнозина световни журналисти напоследък отбелязват “правилото”, че нещата се повтарят на всеки 30 години. Може би това е и една от причините, поради които днес все повече се връщаме към 80-те – към техния лайфстайл, дрескод, а като че ли и морал, и ценности. Разбира се, в България нещата винаги стоят малко по-различно и доста “по-така”.
Докато в световен план 80-те бяха годините на диското, на сексуалните оргии, на показността и ярките цветове, то тук, скрити зад желязната завеса, хората усетиха всички тези вълнения като полъх от крилете на пеперуда. Въпреки че именно тогава вратата на комунизма се открехна и успяхме с половин око да зърнем бурните 80-тe на Запада –
лудите години,
размиването на половете,
индивидуализма

грандоманията и алчността… С половин ухо дочухме “I want it all” на Queen и “Everybody wants to rule the world” на Tears for fears. С половин душа усетихме егоизма като философия на 80-те, както и манията за власт, характерна за това десетилетие. Синдромът “all eyes on me” и желанието на всяка цена да си в центъра на прожекторите.
А тук бяха корекомите, доларите, дъвките “Турбо”… До съдбовната 1989 г., когато вече с пълна сила се впуснахме в необятните конкурентни дебри на света. Лили Иванова се изправи лице в лице с Мадона, Васил Найденов се огледа в очите на Джордж Майкъл… и нищо чудно, че българската естрада започна да агонизира. Малко след това тя изпадна в творчески колапс и със сподавен стон рухна на земята.
Няма как да не забележим обаче, че 80-те в България също са били плодотворни – макар мащабът да е различен. Именно тогава са създадени филмите “Оркестър без име”, “Куче в чекмедже”, “Мера според мера”, “Опасен чар”,  “Вчера”, “Една жена на 33”, “Дами канят”. Това е времето на “Златният Орфей” и моментът, в който наистина избирахме само българското, просто защото друго трудно се намираше. Тези години в България преминаха под мотото “Апартаментът, жената и децата” и нищо чудно, че в момента сякаш навлизаме във втори пубертет и отново преживяваме вълненията на 80-те – такива, каквито бяха те по света. Нарцисизмът, бляскавият разкош, наркотиците и кичът. И наистина, ако направим няколко прости аналогии, без много усилия ще установим, че
80-те по света все повече
олицетворяват настоящото
десетилетие у нас

…или по-скоро обратното.
Навярно си спомняте ранния образ на Мадона като material girl, като символ на сексуалния упадък на Лолита. Западната култура през 80-те беше крещяща, натруфена с пайети, пера, електрикови цветове. Мрежести ръкавици и чорапогащи, пластмасови бижута, широки деколтета. Светът демонстрираше арогантно поведение – предизвикваше, разголваше, смъркаше кокаин.
В световен план мъжът на 80-те е
несериозен плейбой с мокасини
на бос крак и червено кабрио

Той купонясва безотказно, защото хедонизмът в него отдавна е взел превес над всичко останало. Екстаз на всяка цена е мотото, което проповядва. Сам по себе си той е един малък Вавилон. В средата на 80-те години, когато Уолстрийт е в зенита си, партитата са по-шеметни от всякога, грандоманщината процъфтява, шампанското край басейните се лее, а лимузинените госпожици сладко похапват хайвер.
А сега да се върнем към родната сцена в момента. Идеалът за мъж ли? Този, който може да си позволи помпозни партита и показност. Демонстрацията на висок социален статус е мерило за успех. Коли за 200 000 евро се паркират пред входа на заведения с интериори, музика и посетители, скарани с добрия вкус. Ноздрите са  задръстени с бял прах. Затова пък жените са с тен на бразилки… Номерът на телефона е една мултиплицирана (сякаш до безкрай) цифра. По възможност същата, която се повтаря и на колата.

И така “Далас” се изправя срещу “Дунав мост”, шоуто на Опра Уинфри срещу шоуто на Дългия, Руши Виденлиев срещу Джейсън Донован, Мишо Шамара срещу MC Hammer… Аналогии могат да се правят от тук до края на света, но да не задълбаваме – иначе току-виж се стопи ледът в поредното мохито. Cheers! Дори и късният пубертет на една нация си е пубертет. Макар че навън убиват хора.

8 неща, благодарение на които 80-те останаха в историята

1. Мобилните телефони – прототипите са създадени отдавна, но чак след 1 януари 1985 г., когато Vodafone въвежда комерсиалната мрежа, телефоните стават неотменна част от модерния живот. Клетъчните устройства навлязоха у нас през 90-те години. Апаратите еволюираха от големите дъсчени размери до модели с вида на запалка. Така стремително превзеха бита ни, че съвсем естествено възниква въпросът: как ли сме живели без тях?
2. Мадона – Dancing queen, Queen mother, Pop queen… както и да я наречете, няма да сгрешите. Поп иконата издава първия си едноименен албум през 1983 година. Впоследствие той става 5 пъти платинен. Образът на ранната Мадона е един микс от поп и пънк, заключен в секси визия. Ръкавици с изрязани пръсти, тупирана коса, пластмасови обеци и колан с надпис Boy Toy – това са елементите на запазената марка на поп културата по онова време.
3. Джордж Майкъл – неговата кариера започва с групата Wham!, сформирана през ранните ’80. Успехът не закъснява, пък и няма как да е иначе с песни като “Wake me up before you go go” и “Careless Whisper”. През 1986 г. Джордж Майкъл доказва, че може да го раздава добре и соло. Дори нещо повече – за голяма част от тогавашното поколение неговите песни се превръщат в своеобразна Библия.
4. Джон Галиано – само една година след като се дипломира в Saint Martin’s през 1985 г., той създава комерсиален каталог, наречен “Afghanistan Repudiates Western Ideals”, и си завоюва пространство в изданията на “Elle”. Останалото, както се казва, е история. Владеейки едновременно Givenchy, Dior и хващащите окото рокли на принцесата на Уелс, непокорното дете на модната индустрия продължава да е на върха, въпреки времето и сякаш напук на него.
5. Сериалът “Dallas” – помните ли Джей Ар и хилядите негови изневери? А добродушния му брат Боби, който се колебаеше в любовта си между две жени? Или пък десетките недоброжелатели на фамилия Юнг, които даже се осмелиха да подпалят семейното ранчо Саутфорк… Сериалът “Dallas” се слави като един от най-успешните и най-гледаните в историята на телевизията. Той е излъчван в над 95 държави и се превръща в безспорен хит.
6. Компактдискът – първите CD-та са пуснати на азиатския пазар през 1982 г., а година по-късно заливат и останалия свят. По това време в България преобладаващата част от музикалните носители са грамофонните плочи на “Балкантон”. Благодарение на компактдиска става възможна мултимедията – съхраняването, обработването и възпроизвеждането на данни, съдържащи освен текст – графика, звук и/или видео.
7. Шоколадовият десерт “Република”, който съществува и днес, незнайно как оцеля в бясна конкуренция с гиганти като “Nestle” и “Milka”. По-рано сладкото лакомство се намираше най-вече из разните соцлафки и сладкарници, кротко сложено до баничка за 10 стотинки, боза за 5 и т.н. Оттогава до днес са оцелели още сухата паста “Балкан”и любимите лукчета!
8. Юпитата – отново с 2 десетилетия закъснение, те се появиха у нас в “чист вид” едва през последните няколко години. В световен план терминът “юпи” е споменат за първи път от Ер Си Лонгуърт през 1981 г. във вестник “Chicago Tribune”. Думата е съкращение от Young Urban Professional и описва определена прослойка мъже и жени от професионалния сектор, които получават големи доходи. Юпитата са амбициозни urbans, които бачкат здраво, а в малкото свободно време купонясват без задръжки. Те харчат парите си демонстративно. Купуват си скъпи неща само заради идеята да ги притежават. Хранят се в луксозни ресторанти и въобще обичат да се глезят. Разбира се – пред оценяваща публика.

Автор: Цвета Стоева

Източник:temanews.com

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.* Задължителни полета

*

// //