Спомени от Народната република
Начало / Лица и истории / Синята лампа / Спомен за една от най-големите трагедии в историята на морското ни корабоплаване.

Спомен за една от най-големите трагедии в историята на морското ни корабоплаване.

Преди 45 години се случва една от най-големите трагедии в историята на морското ни корабоплаване. На 13 януари 1972, българският танкер „Лом“ се блъска с товарния руски кораб „Мъздок“ край пристанището в Одеса, последва взрив и малко след това двата кораба потъват. На борда на българския танкер са били 42 моряка, 9 от които са загинали, останалите 33 се спасили с Божията намеса.

Днес двама от оцелелите българи – бургаските моряци Димитър Хлебаров-Питката и Николай Леонов, си спомниха пред e-burgas.com кошмарната сутрин преди 45 години. Хлебаров бил част от екипажа като ремонтен механик. Ясно си спомня ледения въздух край Одеса, когато били на рейд и получили съобщение от ръководството на порта да подхождат. „Беше около -26 градуса. Вдигнахме котва и започнахме да щурмуваме във вълните. Видимостта беше лоша, времето се влоши рязко, а ние бяхме на около 3-4 мили от пристанището. Не виждахме повече от 20-30 метра и това беше“, спомня си Хлебаров.

В този момент от пристанището пуснали руския товарен кораб „Мъздок“ да заминава, без да съобщят на българския екипаж, и поради лошата видимост последвал удар, а веднага след него и взрив. Много от моряците загинали на място. В този момент Димитър трябвало да се види с третия помощник, но малко закъснял и слязъл до машинното да остави инструменти. „Усетих нещо като засядане и взрив. Не се уплаших, излязох навън, погледнах напред и видях бака на другия кораб. Помислих си, че няма как той да потъне и инстинктивно започнах да си правя планове дали ще мога да се кача на него, защото нашия беше пречупен и забит. Докато умувах 15 минути как да премина на него той потъна. Нашата кърма остана над водата. Покрай нас обикаляха катери, но ги беше страх да доближат заради взривове“, разказа бургазлията.

Много по-тежко преживял катастрофата мотористът на ударения танкер Николай Леонов (на снимката). Той лежал 32 дена в украинска болница, а вследствие на измръзване част от пръст на лявата му ръка е ампутиран. Малко преди трагедията той закусил и отишъл в кабината да си почине. „Бях си легнал в койката, беше 10:10, когато почуствах силен трус. Понякога това се случва при заставане на кея, но в случая вече щурмувахме и подхождахме към пристанището. Докато се усетя какво стана се чу и големият взрив. Всичко стана много бързо, за секунди“, обясни морякът. Той се намирал в задната надстройка и виждал пламъците през канижела.

„Излязох на палубата другите се бяха събрали, видях как кораба гори. Забелязах, че танкерът бепе легнал върху „Мъздок“. Чу се още по-силен гръм, предната ни част беше вече под водата. Не се уплаших, но усетих силен стрес. Има два варела за боклуци в края на кораба, един от българските моряци се уплаши правеше си сметки с единия от варелите да се спасява. Паниката го беше обзела, но Питката го издърпа настрани и му удари 2 шамара, за да дойде на себе си“, спомни си бургазлията.

В този момент край тях минала спасителна лодка с техния екипаж – били доста добре екипирани, но минали покрай българите в мъглата и изчезнали в нея.

„Първата ми мисъл беше за близките в Бургас, животът ми изведнъж мина като на филм. Исках всичко да приключи бързо, да не са големи мъките ни“, подчертава Николай.

Започнали да се мъчат да спускат едната спасителна лодка във водата (другата била блокирана от удар с летящо парче ламарина). Спуснали я, и се качили в нея. Един от моряците паднал във водата, но Димитър и Николай го спасили. Тук започнали и мъките на моториста. Докато се опитвал да запали двигателя на лодката ръцете му буквално се залепили за манивелата поради зверския студ и замръзнали. Били 17 човека в лодката, имало възможност и други да се качат, но огромна вълна ги отблъснала от кораба и те го загубили в мъглата.

„Компасът беше заледен. Ад беше. Оттам нататък късметът беше с нас“, не иска да влиза в подробности Николай заради тежките спомени. Хората в лодката три часа бедствали с нея и се борили с огромните вълни. Накрая се обърнали, но били вече на плитко и излезли на брега на рибарска хижа. Там им помогнали руски рибари, които ги подслонили и стоплили. По-късно дошли и две линейки, които откарали българите.

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.* Задължителни полета

*

// //