Aztec (1982)
Lode Runner (1983)
„Каратека“ става популярна заради изключително реалистичната си цветна анимация. Играта започва с впечатляваща панорама на крепостта на злия Акум, който е заточил тук удивително красивата принцеса Марико. Вие можете да я спасите от лапите на злодея като победите стражите на замъка и самия него. През 80-те година на 20. век играта впечатляваше с виртуозното преплитане на движенията на героя с музикалния фон, което прави „Каратека“ още по-завладяваща.
Вашият герой и противникът си нанасят удари с ръце и крака. Имате само един живот, но пък разполагате със запас здраве. Когато героят ви понася удари, нивото на здравето намалява, може да се увеличи като се остави да отпочине. Следва битката с орела, преминаване пред вратата с шиповете и срещата с прекрасната принцеса…
Наричахме го кръв,ниво на кръв,а не на здраве.Но каратеката беше най- желаната игра по това време.
Lode Runner сме я играли по цели нощи, също и Bolo. Каратеката беше класика. Стари осмашки класики 🙂
Повечето не сме ги виждали цветни, защото тогавашните монитори имаха два цвята – светло зелен и тъмно зелен 🙂 При липса на монитор сме приспособявали и телевизори. Вместо флопи сме използвали касетофони…
Тогава всеки от нас беше изобретател, все нещо трябваше да си доработиш сам, да си го проектираш, да си купиш части и да си го сглобиш. Сега всичко ти идва на китайски чип капсуловано и псуваш некачествения му софтуер, до който нямаш достъп 🙂
И как можах да пропусна другата голяма класика – Марио 🙂