Спомени от Народната република
Начало / Лица и истории / Ретро шоу / Спомени от един ловен ден на другаря Живков

Спомени от един ловен ден на другаря Живков

Спомените на ресторантьора Георги Петров за височайшето посещение на бай Тошо в туристически комплекс в Хасково

20160815-ksxwjlnndw

Георги Петров написва спомените си “Куражът да бъдеш” (издателство “ЕТО”, София, 2015), когато е на 80 години, тоест преди осем години. Замислени като “разказ на живота ми, за да го знаят децата и внуците”), те далеч надхвърлят предназначението си и предоставят панорамна картина на живота на българите и България в продължение на няколко десетилетия – от края на трийсетте години на миналия век – почти до новия век. По време на строителството на социализма Петров се издига до управител на туристически комплекс в Хасково. Едно височайше посещение на първия държавен и партиен ръководител с антураж от верни другари в Хасково се запечатва силно в паметта му.

Веднъж през 1972 г., когато се откри ловът на пернат дивеч, председателят на Окръжния съвет Пандо Ванчев чрез сътрудника си ме покани в съвета:

– Петров, имам идеята да поканя другаря Тодор Живков на лов в Хасково. Ловният сезон вече е започнал. Говорих с управителя на ловното стопанство, те имат кекличено стопанство и въобще много подходящи места. Вечерята, закуската и обядът ще бъдат във вилата на Окръжния съвет. Домакин на това мероприятие съм аз и затова искам да организираме нещата така, че всичко да се предвиди и да се проведе на високо ниво. … Предлагам да обсъдиш с твоите готвачи меню за вечеря, закуска и за обяд в няколко варианта и след два дни ще дойдеш и ще преценим по кой вариант ще се подготви всичко…

… Към 10 часа пристигнаха в ресторанта представители на ХЕИ и ДВСК. Видях милиционер на входа на задния двор, други двама се разхождаха около хотела и ресторанта. Около 10 часа Иван Вълев донесе с джипа на съвета десет живи пилета от текезесето в село Крепост. Наредих на майстора на смяна Митьо Иванов да организира клането и почистването, като изкормването лично той да направи. Оставих Ганозов – управителят на ресторанта, да контролира подготовката на пилешкото.

В салона на ресторанта дойдоха началникът на милицията в Хасково генерал Янев, полковник Костадин Трайков от Държавна сигурност, който щеше да е в охраната на Тодор Живков (ресторант “Аида” беше обект на полковника и той почти всеки ден минаваше да пийне едно кафе и да се срещне с някого).

Посрещнах гостите, поканих ги на една маса и поръчах да донесат чай, кафе, безалкохолни и седнах при тях. Както вървеше разговорът на масата, от офиса на кухненския блок излезе лекарката, придружаваща височайшите гости, приближи се, извини се и се обърна към мен:
– Петров, ако може, елате за момент.

Отидох и разбрах по изражението й, че е станало нещо. Каза:

– Тези пилета няма да позволя да се поднесат на другаря Живков. При изкормването готвачът Митьо Иванов скъса червата на няколко и по този начин месото е замърсено.

Наредих да се почистят всички оскубани пилета, да се измият и да се оставят настрани. Върнах се на масата и помолих Иван Вълев колкото е възможно по-бързо да донесе от текезесето други 10 пилета и обясних какво се е случило.

След половин час пристигнаха вторите 10 пилета и започна отново баташкото клане… След 10-15 минути Ганозов дойде пред масата и заяви:
– Другарю Петров, Митьо Иванов отказа да обработи пилетата, бил се притеснил, ръцете му треперели и заеква.

– Оставете човека на мира. Иванов, подготвяй си ястията за обяд, ресторантът ще си работи, а за тези пилета повече не мисли. Всичко ще се оправи.

Съблякох сакото, махнах вратовръзката, запретнах ръкавите на ризата, отидох на мивката и си измих хубаво ръцете до лактите със сапун. Наредих да почистят масата в транжорната. Почистването на пилета става по определен начин и наистина изисква умение… Не се обръщах назад, зад гърба ми бяха цялата компания от масата, а срещу мен стоеше лекарката. Така на един дъх минаха десетте пилета. Отидох до мивката, измих небрежно ръцете си, защото чувствах, че краката ми треперят.

???

След малко един от охраната слезе от втория етаж и кимна на Пандо Ванчев. Излязоха от залата в коридора. По стълбите слязоха Тодор Живков, Тано Цолов, Пенчо Кубадински и още трима.

… Първо бе налята вода в чашите и след това – аперитивът; спазване на протокола – първо на Живков, втори до него Пандо Ванчев и насреща останалите. Водеше се лек разговор. Направих крачка напред към масата и се обърнах към Пандо Ванчев:

– Другарю председател, аперитивът е предложен, можете да вдигнете наздравицата.

– Благодаря – каза Пандо Ванчев.

Стана, взе чашата си и се обърна към Живков, към останалите гости и вдигна тост, като на края на приветствието каза:

– А за утрешния ден – наслука!
Всички се засмяха и казаха в хор “Наздраве”. Тази “наслука” беше ключът за по-спокойна обстановка и разговори. До вратата между кухнята и банкетната зала лекарката ми даде знак да отида в кухнята. Още на вратата ми подаде една подложна чинийка – в нея на малка книжна салфетка бе сложена таблетка. Каза тихо на ухото ми:

– Поднеси това на другаря Живков.

Изтръпнах. Отидох, леко се приведох над рамото на Живков и казах:

– Другарю Живков, казаха да поемете тази таблетка – и поставих чинийката пред него.

Той се облегна на стола и се обърна към вратата на кухнята. На полуотворената врата стоеше лекарката така, както ми подаде чинийката, и ме следеше с поглед, докато отида до Живков. Той я погледна уж небрежно, тя му кимна утвърдително. Позасмя се и каза:

– Няма що, трябва да се слушат лекарите – и изпи таблетката.

Разговорът мина на ловна тема.

???

Вечерта беше към своя край, чу се предложение да се ляга, защото рано трябвало да се тръгва. Десертът беше сервиран и след 20 минути Тодор Живков стана, станаха всички. Живков се обърна, благодари и тръгна навън в коридора…

За закуска, освен стандартното компле – прясно мляко, кафе, чай, колбаси, масло, мед и рохко яйце, Хасково се слави и с хубавите бюреци. Имаше един майстор баничар към баничарницата на сладкарската работилница. И друг път като съм поръчвал бюреци, винаги му нося половинка гроздова. Имаше осигурена кола да донесе бюрека на вилата.

Сутринта около девет часа в коридора и отвън пред вилата се чуха гласове. … Вратата на залата беше отворена и се чуваше гласът на Пандо Ванчев как сърдечно кани гостите на закуска. Всички бяха облечени в ловна екипировка, закуската започна весело, възбудено, усещаше се ловната тръпка. Много им хареса хасковският бюрек.

Пред вилата пристигнаха три джипа от танковото поделение.

След като заминаха ловците скъпи гости, с кола на Окръжния съвет отидох в Хасково в ресторанта да проверя подготовката на обяда. И току-що пристигам, по телефона ми се обаждат. На ловното поле спонтанно възникнало предложение защо пък в обедното меню да не се включат задушени кеклици. Трайков ми каза по телефона:

– Петров, от кекличеното стопанство ще донесат 5-6 кеклика. Преценете там как ще се подготвят, да бъдат поднесени към обедното меню.
Пристигнаха кеклиците, но не се размина без напрежение. Докторката ревностно следеше подготовката на кеклиците и, представете си, на последния откри някакви петна на дробчето му. Отдели го встрани от другите, постави дроба в един стерилен буркан (такива бяха донесени от ХЕИ и от ДВСК за проби, а иначе – буркани колкото щеш) и с една кола материалът бе изпратен спешно в лабораторията на ДВСК със специално разпореждане по телефона от докторката. С главния готвач решихме петте кеклика да бъдат сложени в една тенджера от алпака да се сварят. След това обезкостени с гъби, подправки и увити като малки къделки в тънко тесто, се слагат в тава и на фурна се задушават.

Лекарката заяви:
– Докато не получа убедителен резултат от лабораторията, тези задушени кеклици няма да излязат от кухнята.

Резултатите от лабораторията бяха готови и лекарката усмихнато (макар тя много рядко да се усмихваше) ми каза:

– Петров, приготвените задушени кеклици ще бъдат включени в обедното меню…

Обядът беше към своя край, беше сервиран десертът. Хората от охраната се раздвижиха.

Военните джипове се изтеглиха встрани и колите на официалния гост бяха паркирани пред входа на вилата. Станаха и сервитьорите, помогнаха да изтеглят столовете назад за по-удобно излизане от масата.

Тодор Живков се обърна към персонала, благодари и излезе в коридора. Изпращането по-нататък се правеше от Пандо Ванчев, Корцанов и останалите представителни лица на Хасково.

Ние бяхме дотук.
———
Б. ред. Публикуваме разказа със съкращения.

* Кеклик – птица от семейството на фазаните, разпространена в Южна България – бел. ред.

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.* Задължителни полета

*

// //