Спомени от Народната република
Начало / Лица и истории / Ретро шоу / Еб*м ти и журналистиката

Еб*м ти и журналистиката

Автор: Стоян Гълбов

11391271_934790423252118_7785045284414475609_n

Преди няколко години започнахме сайта socbg.com без никакви амбиции, освен желанието ни да се забавляваме събирайки стари снимки. Имахме само страница в социалната мрежа, после блог и накрая единствено и само с цел да представим повече материали на нашите читатели, събрахме всичко в една уеб страница, която направихме със собствени средства. Нито един член на нашия екип не е професионален журналист. Никой дори не е историк, по образование, нито по професия. Никога не сме имали претенции за изчерпателност и задълбоченост на материалите, а само за относителна обективност и безпристрастност. В крайна сметка, това е нашето хоби. Колкото и любителска обаче да е нашата работа, ние волю – неволю прехвърляме доста голямо количество, журналистически материали, написани преди 10.11.1989 г.. От друга страна, като изключително вглъбени в работата си чиновници, през тежкия работен ден успяваме да прочетем и доста заглавия от съвременната онлайн преса. Някои от старите заглавия, представяме директно на Вас, а други след съкращения и известна преработка. По този начин и Вие успявате да видите главоломната разлика, която съществува в нивото на писане в периода на Народна република България и демократичната й наследница. Базирайки се на собствените ми наблюдения, ще се опитам да откроя няколко съществени момента, които да обрисуват паралелите между двете системи, от гледна точка на журналистиката.

Сексът продава

IMG_7557Да, това е маркетинг правило номер едно. Ако някой не знае, сега е момента да прочете, че ако в един продукт вложиш секс това го прави значително по – продаваем. Е, българските собственици на медии са го разбрали рязко в последните години и за това голите жени и не малко мъже са постоянни гости по различни корици и заглавни страници. Това принизява голотата, прави я безинтересна в интимен план и едва ли не норма за успех. Практически няма известна българка от по – младото поколение, която да не застана гола пред нечия професионална или аматьорска камера. За разлика от тях, изданията преди ‘89 година, са били особено атрактивни, ако в някоя от по – задните страници, откриете сесия на Екатерина Евро в съблазнителна поза. Вероятно времената са били по – консервативни, вероятно жестоката социалистическа цензура е смазвала горките девойки, искащи да покажа прелестите си на всички или дори допускам, че секса е бил забранен. Аз съм изключително щастлив, че достигнах полова зрялост през 90-те години и успях да получа порядъчна доза сексуално образования, гледайки щандовете с пресата. Чак съжалявам горките рожби на социализма, които са разчитали на щъркелите, за да станем 9 милиона.

Скандалът, грозното и насилието продават

13876379_1030023510444894_7323087487089362272_nСексът си е силен коз, но просто понякога се изчерпва. Тогава на преден план излизат наводненията на остров Тамбукту, земетресението в някоя китайска провинция, за което още дори в Китай не са разбрали всички, Разбира се, много е важно да се знае всичко за силиконовите импланти на някоя звезда, за тежката борба с килограмите  на някой политик и поредното изказване на Путин, който толкова много обича България, че си има снимка на Левски, във формата на сърчице. Снимките на обезобразени, болни, осакатени и плачещи хора са златна мина за днешните редактори. Изключителен интерес представляват трагични събития, които в повечето случаи са нещастия, предизвикани от случайности или природни стихии, случили се на хиляди километри от България. За сметка на това, скучните социалистически драскачи, са занимавали хората с млеконадоя, реколтата от жито и разни там герои на труда, които преизпълнили някакви несъдържащи грам трагизъм в тях норми. Публикували са се речи, политически анализи, решения на разни политически ръководства. Честно казано, то и сега се пишат такива неща, но след като човек разбере за самоубийството на някоя индийска актриса, което му изскача при всеки опит да си отвори пощата, няма сили да разбере, че страната ни е теглила поредния заем.

Ванга и малоумните заглавия

1387965600_predskazanie-vangi-1Вангелия Гущерова, ако да бе живяла 100 години и през всичките от тях, денонощно да беше бълвала пророчества, пак нямаше да може да изрече толкова, колкото й се преписаха, последните десетина години. Не е имало ден, в който от някъде да не изскочи, някое нейно предсказание, основно свързано с края на света и ролята на Русия за спасяването на България (Европа, света, галактиката…). Освен това е много модерно, заглавието да не носи никаква информация. „Случи се нещо ужасно! Вижте какво…” е страхотен начин да накараш някой да прочете статия за някоя проклета лисица, изяла по жесток начин четири кокошки и с това да си направиш няколко стотин прочитания на страницата. Е, едно време са били едни подробни и скучни заглавия, по – информативни и от самата статия или пък с литературен заряд – Стъкленият път, Описание на света, Цената на жителството. Освен това, проклетата Партия е отричала всякакви паранормални феномени, така че официалните летописи не са запазили нито дума от словото на петричката пророчица и трябва да разчитаме на свежата памет на Нешка Робева.

Цензурата

39004Няма кой да убеди редовия читател, че в онова ужасно време за изкуството и медиите, всякакви комисии не са правили всичко възможно да филтрират всяка песъчинка информация, която е достигала до народа. Повечето от нас мислят, че системата не се е критикувала, че не се пишело за престъпления и нещастни случаи.

Съжалявам, но това не е вярно! Сайтът ни е препълнен с критични материали, директно взети от тогавашната преса. Лично аз дори се промених мнението за една известна журналистка, която е правоверна социалистка и като такава е водела истинска битка с партийците, предали първоначалния замисъл на социализма. Критиката не е била груба, осмиваща или необоснована. Всеки ред се е опирал на идеологически постулати и реални примери от практиката. Освен това са се правили страхотни разследвания, стигали до изключително високи нива, при това публикувани или излъчени по официалните медии.

Тук стигаме до следващата точка:

 Журналистическите разследвания

В съвременна България, разследваща журналистика няма! Опс, пардон! Има, ама никой не я чете, защото хората са заети да се информират за бримката на нечии чорап. Има я, но тя е бутиково изделие на колцина журналисти. Останалите работят на принципа copy/paste. Някой гений на медийните скандали пусне нещо и започва едно грозно преписване, без проверка на източника, без редакция, без грам съмнение. Никой вече не ходи в архивите, никой не разпитва адекватни свидетели, никой не подлага данните на кръстосана проверка. Така се раждат митовете за Чочоулу в Столипиново, за посрешането на Ботев в Димитровград и вдигнатата ръка на Левски в Ловеч.  Получава се парадокс, в който една статия се препечатва от един сайт в друг и после първият сайт е преписва от „преписвача” и дори благодарно го цитира като източник!

На последно място, поставям нещо, с което трябваше да започна:

Езиковата култура

1558411_647883818609448_2077905752_nНяма какво толкова да напиша тук, защото езикова култура в модерната журналистика няма. Доказва го и моето заглавие (малко самоирония). Масово използване на цинизми, вулгарни изрази, просташки жаргон, непознаване на тематиката и специфичните термини. Всичко това е по – малкото зло. Проблема е в липсата на граматически познания и никакви опити за спазването им. Редакторите вероятно не смогват на десетките материали, които минават през ръцете им за ден, а ИТ специалистите в медиите са кът и няма кой да активира опцията Spell check в Word. Не завиждам на соц журналистите, които са писали на машина Марица, която е нямала нито проверка за правописа, нито възможност за редакция на текста. Успешното използване на богатството на българския език, при това в съответствие с правилата му, вероятно се дължи на липсата на свобода и различни теми за размисъл, които да разсейват тогавашните автори. Потиснати в своето скучно и сиво ежедневие, те са създали образци, от които демократичните им, израснали без тоталитарен похлупак колеги, не биха могли дори да се поучат, защото няма да ги разберат.

Коментари

  1. Изключително правилно. Напълно съм съгласен. За съжаление!

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.* Задължителни полета

*

// //