Спомени от Народната република
Начало / Лица и истории / С дъх на спомени / Краят на едно кино, краят на една епоха

Краят на едно кино, краят на една епоха

„Следващите кадри не са за чувствителни хора, нито за истински филмови маниаци. Попаднах на този епизод съвсем случайно. За мен той е исторически. Да заснемеш края на легендарното кино “СЕРДИКА” е момент от особена важност – за архивите напред във времето.”
2507_8b6azТова написа в профила си във фейсбук Стефан Вълдобрев и оттам започна драмата по отминаващото време, по спомена за безвъзвратно заминалата си романтика, когато киносалонът имаше едно специално място в живота на хората, а всеки филм се превръщаше в истинско духовно преживяване.
Днес, в ерата на новите технологии, киното загуби своята културна роля и се превърна в ентъртейнмент или по български казано „развлечение“. А на мястото на смисъла се появи Нейно 1234465915_kino-serdikaВеличество Консумацията.
Залезът на кино „Сердика“ дойде тихо, напълно очаквано, прикрит от лъскаво рекламно пано, завоалирайки тъжната истина от края на една епоха. Кината, които прожектират независимо кино се броят на пръстите на едната ръка.
В средата на 30-те години в София има над 30 киносалона. Днес на тяхно място дойде мултиплексът. Много хора спряха да ходят на кино, но пък дойде ред на Консуматора. Който винаги е готов получи своята храна и да задоволи физическите си нужди. И вместо това да се случи в ресторант, мултиплексът отвори своите врати. Там всичко се поднася лесно, наготово, каквото е и филмовото съдържание на масовото кино.
IMG_1659След две години на мястото на кино „Сердика“ ще бъде построен хотел. Шефът на „Лукойл България“ Валентин Златев е собственик на проекта. Подобна съдба очаква и другите угасващи кина, които държавата просто чака да се срутят сами.
„Хотелската верига е от много висок клас и ще даде нов тласък за развитието на туристическия ни сектор“, казва министър Ангелкова. Водят се разговори с още няколко големи вериги, които също обмислят навлизането си в страната ни.
За градските призраци. Които са скрити, статични и незабелязано изчезват. За спомена по смисъла и културните ценности. Дано днес в България има кой да помисли за тях.

 

Автор на текста: Боряна Райчева

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.* Задължителни полета

*

// //