Спомени от Народната република
Начало / Лица и истории / Духът на времето / Българската жажда за свобода

Българската жажда за свобода

zx620y348_2196771Всички знаем, че тоталитарният режим на Народна република България, използва всички известни методи, за да ограничи свободата на своите граждани, с цел концентриране и запазване на максимален властови ресурс за възможно най – дълго време, без да се излага на опасност от социални сътресения. Може би трите най – големи ограничения от този период са забраната за свободно придвижване извън границите на страната, възпирането на частната стопанска инициатива и цензурата в изкуството.

По логиката, пренесена от един от нютоновите закони, този натиск би трябвало да предизвика обратно по посока и еднакво по сила съпротивление. В една от моите предишни статии , аз се опитах да обясня, че повечето от ограниченията засягат повърхностно бедното и не особено развито преддеветосептемврийско българско общество. С повишаване на жизнения стандарт, необходимостта от пътувания, разнообразен културен живот и самоизява нарастват. По – възрастното поколение, с носталгия разказва, как са се опитвали да се сдобият с плочи на Бийтълс или как отчаяно се е развивал някакъв незаконен частен бизнес, предимно с валута и корекомски стоки. От друга страна, много от творци, 25 години след прехода, започват да страдат от тогавашната ръка на цензурата.

zx620y348_2196772До тук добре. Логиката на физиката, като по релси се движи в средите на социологията и икономиката. Държавата налага противоестествени мерки, обществото намира начин да ги заобиколи. Постепенно, с вятъра на перестройката, небето се развиделява и очакваната свобода най – после идва. Знаменития 10.11.1989 г., донася тъй желаната от всички вест, че границите са отворени, пазара е свободен и всеки може да говори и твори както намери за добре. Очаквано би било, ако в този момент ТКЗС – тата се разтурят, хората някога така „либели ралото” да се завърнат веднага в селата и да започнат да поят майката земя с потта си.  С още по – голям плам се очаква младите и предприемчиви българи да започнат собствен печеливш бизнес. Вместо това, те благоразумно се изнесоха през отворените граници, оставяйки това удоволствие на бивши кадри на „Олимпийски надежди” и ВИФ „Георги Димитров”. Културата изживя сериозен нокдаун, и въпреки безкрайното броене на рефера (разбирайте „търпение на публиката”) все още не може да се съвземе.

Преди няколко месеца прочетох една мисъл на интернет потребител.

0819376001417593840_511553_600x458„А, пък най ми е смешен „десния“ пролетариат. Ма то се гъчка в някъв вмирисан офис, клати си краката пред някакъв компютър, или пък се чуди как да осребри връзките си, че да се намърда на някое държавно постченце, никога не е притежавало собствен бизнес, няма представа какво е да си капиталист, обаче се бара „десен„.”

За мое удоволствие съм го съхранил и ви го предавам точно, без обаче да съм запазил името на потребителя.

Всъщност неговото мнение е просто цветна илюстрация на следните заглавия, взети от различни медии:  Висшистите напират за държавна служба” и „Божидар Данев: Младите искат държавна служба”.

The_BeatlesЗащо? Нали за това беше цялата борба. Да се създаде работеща пазарна икономика, която да повиши жизнения стандарт на цялото общество, държавата да се свие до минимум като икономически фактор, а от там и като работодател. А, сега 27 годни след прехода, когато поколението, родено без да е чувало обръщението „другарю”, вече води своите пораснали деца на училище, погледа на българинът е вперен в чиновническото място, търсейки малката, но редовна заплатка, ниската лихва в банката и възможността за странични доходи.

Друг интернет анализатор възкликва „..хубаво де, ся що 80% от народа слуша чалга, като навремето е страдал за Бийтълс…”

Хубаво де…и аз това се питам „Защо?”. Къде отиде жаждата за хубави текстове, интелигентна музика, дълбокомислени поеми, филми с качествени сюжети, отлична актьорска игра? Нали цензурата е задушавала творческия гений на родния творец.

lepa-brena-album-janemamdrugidom-cover1Не трябваше ли, след като получи свобода, от него да изригне фонтан от извисени страсти? Вместо това българския зрител получи голото тяло на една известна само с това актриса и сладникавото рецитиране на един пораснал тинейджър, като освен това, в двата филма, за които намеквам , останалите реплики са предимно псувни. „Металика”и други известни хеви метъл и рок банди бяха така добри да ни посетят основно в залеза на кариерата си, въпреки бясната жажда, която се предполага, че е изпитвал за тях родният меломан. Учудвам се, че след 1989 година, музикалния пазар не беше залят от албумите на великите западни звезди, а вместо това чалгата на Слави Трифонов достигна нечуван тираж, който подобно на цунами, все още носи на гребена на вълната си, своя създател.  Разбира се, родната публика успя да се наслади и на наши творци, които с променлив успех все още съществуват, макар че са изгубили всякаква надежда някой ден да кацнат с хеликоптер пред 100 000 души публика на Националния стадион.

tn_20150529_150531

Чудно ми е, толкова ли бързо успяхме да си утолим жаждата за свобода? Оказва се, че не сме искали демокрация. Никой не иска да прави бизнес, а само приватизация, с която да се облажи толкова много, че цял живот да живее от рента. Никой не иска творческа свобода, за да създава изкуство, а само възможност да бълва бързоликвидна халтура. Никой не иска да се завърне към здравия си селски корен, а предпочита да се рее високо в облаците, черпещ омраза или любов към социализма от околните панелки.

Автор: Стоян Гълъбов

2 Коментари

  1. Слон да ти го натресе стояне, гнидо смръдлива. На хората им писна от смешните ти статийки. Няма ли кой да му затвори плювалника на тоя трол нещастен.

  2. Ами, всичко си е повече от логично и няма нищо за чудене. Комунизмът нанесе огромни щети на българският народ, щети, за които ще са нужни поне 100 години, за да бъдат преодолени. Слуша се чалга, защото 45 години на мода бяха простите, наглите и нахалните. Никой не иска да прави бизнес, пак поради същите причини. И не на последно място, високо образованите хора, които имаха капацитета да движат обществото напред, се изнесоха още в зората на 90-те, виждайки, че отново ще ги управляват същите червенушки, само че вече от позицията на капиталисти.

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.* Задължителни полета

*

// //